Президентът Радев: Eвропейското ни бъдеще зависи от способността да поддържаме и развиваме ЕС като гарант на сигурност, стабилност и просперитет
НАТО не трябва да позволява да бъде въвлечен във войната между Русия и Украйна, защото това би довело до глобален сблъсък с опустошителни последици, посочи държавният глава в изявлението си на кръглата маса на „The Economist” в Атина
Eвропейското ни бъдеще зависи от способността да поддържаме и развиваме ролята на Европейския съюз като гарант за сигурността, стабилността и просперитета на европейските граждани и на регионите в съседство, да укрепваме нашата сигурност и отбрана и да разработим ясна стратегия за връщане на мира в Европа. Това заяви президентът Румен Радев днес на откриването на 28-ата годишна кръгла маса на „The Еconomist“ в Атина. Международният форум събира държавни и правителствени ръководители от Гърция и региона, представители на институции, бизнеса, международни организации и академичните среди, като тази година е с фокус върху перспективите за преодоляване на предизвикателствата пред света, резултат от изострящите се геополитически конфликти, климатичните промени и дисбалансите в глобалната икономика.
В изказването си на форума президентът Радев открои предизвикателствата, пред които Европа е изправена на фона на войната между Русия и Украйна. Всеки ден от конфликта води до нарастване на риска за световния мир, посочи държавният глава и допълни, че той вече се е превърнал във война на изтощение, на глобален икономически сблъсък, който изтощава нашите икономически и социални системи, подхранва политическа нестабилност и популизма в ЕС и поставя на изпитание европейската отбранителна архитектура, индустрия, единство и солидарност. Затова от първия ден на тази война България остро осъди агресията на Русия и е част от усилията на ЕС за оказване на подкрепа за Украйна, включително за амбициите на страната за пълноправно членство в съюза, посочи държавният глава.
По думите на Румен Радев войната на Русия срещу Украйна обхваща множество чувствителни теми, но за да постигне ЕС целите си, не трябва да избягва отговорите на трудни въпроси. Войната ни изправя пред много предизвикателства, включително за нашето критично мислене, способността да анализираме задълбочено и оценяваме всички стратегически и оперативни аспекти и рискове, отбеляза държавният глава. По думите на президента това е затруднило и определянето на постижими политически цели и обединяването им в стратегия. „Войната изправи пред предизвикателство способността ни да определим желания краен резултат, какво означава „победа“, както и да изработим стратегия, използвайки всички налични инструменти – военни, икономически и дипломатически“, подчерта Румен Радев.
„Всички видяхме примери за погрешни стратегически преценки в тази война“, заяви президентът и открои подценяването от руска страна на стремежа на Украйна да отстоява своята независимост и суверенитет, както и неспособността на руския генерален щаб да превърне политически цели като „денацификация“ и „демилитаризация“ в приложима военна стратегия през първия етап на войната. Погрешни са се оказали и оценките за устойчивостта и капацитета на руската икономика и военна индустрия. „Помним анализите на много водещи експерти и политици, че в резултат на тежките санкции руската икономика ще рухне за няколко месеца и дори, че Руската федерация ще се разпадне. Нищо от това не се случи“, посочи държавният глава. Президентът напомни, че средният ръст на икономиката в ЕС е по-нисък от обявения в Русия – 3.6%, а страната произвежда повече снаряди и военно оборудване от Обединена Европа. Като друг пример президентът открои окуражаването на украинското военно ръководство от редица съюзнически експерти и лидери, което е довело до подценяване на основни принципи на оперативното изкуство, което изисква определени условия като превъзходство в жива сила, оборудване и въздушно надмощие за осъществяването на каквито и да е настъпателни операции. Резултат от това са много човешки жертви и материални загуби при продължително афишираното украинско контранастъпление, а Русия е спечелила инициативата. „Очевидно е, че трябва да преосмислим следвания подход към тази война и възможно най-скоро да се завърнем към дипломацията и преговорите“, подчерта държавният глава.
Румен Радев призова Европа да надгради концепцията си за стратегическа автономия, развила се активно през последните няколко години под натиска на предизвикателствата в сферата на сигурността. По думите на президента европейската стратегическа автономия изисква засилване най-вече на конкурентоспособността на ЕС чрез укрепване на индустриалния потенциал в съответствие със зеления и дигитален преход, осигуряване на сигурността на доставките на критични суровини и автономното производство на достъпна и чиста енергия, стимулиране на иновациите и технологиите и развитие на изкуствения интелект. Румен Радев подчерта и необходимостта от по-нататъшно развитие на транспортната, цифрова и енергийна свързаност между европейските държави и постави акцент върху отбранителната промишленост и преодоляването на фрагментацията по отношение на отбранителната индустрия.
В рамките на дискусията в отговор на въпрос от изпълнителния редактор на „The Economist“ Даниел Франклин за членството на Украйна в НАТО, президентът подчерта, че всички съюзници са потвърдили ангажимента си за подкрепа на присъединяването й към Алианса. По думите на Румен Радев въпросът не е „дали“, а „кога“ това ще се случи, а отговорът зависи от развитието на войната и възможността за постигане на устойчив и справедлив мир. Държавният глава напомни, че стратегическият аспект на войната на Русия в Украйна не са оръжията и мунициите, а хората, тяхното обучение, оборудване и мотивация, както и цифрите, чиито анализ показва предимство за Русия. Ако динамиката на тази война продължи без никакви промени, може да се изправим пред ситуация, при която в Украйна няма повече хора, които да я защитават, нито да имат възможността да отблъснат Русия към границите й от 1991 г., посочи Румен Радев. Той подчерта, че разбира безпокойството на някои лидери, че ако Украйна не бъде подкрепена с всичко, включително войници, жертваме нашите ценности и международното право и се съгласяваме, че територии могат да бъдат завземани със сила през XXI в. От друга страна, посочи Румен Радев, трябва да сме наясно, че НАТО не трябва да позволява да бъде въвлечен във войната. „Това е жизненоважно, защото всеки директен сблъсък между НАТО и Русия може да доведе до глобален ядрен сблъсък с опустошителни последици“, допълни българският президент. По думите на държавния глава, за да се избегне този сценарий, възможно най-скоро трябва да се върнем към полето на дипломацията и преговорите, като в този процес бъдат включени и всички стратегически участници. Президентът напомни, че страната ни е изразила подкрепата си за Срещата за мир в Швейцария като първа важна стъпка в правилната посока, която сменя фокуса от „победа на всяка цена“ към постигане на мир.
В отговор на въпрос за частичното присъединяване на България и Румъния към Шенген, президентът Радев посочи, че оставянето на двете държави извън Шенгенското пространство не допринася за стабилността и просперитета на Европа, нито за военната мобилност, която е от ключово значение във време на кризи и война. Президентът напомни и че страната ни е изпълнила всички технически критерии за присъединяване към Шенген още преди 13 години, а постоянното предявяване на нови изисквания, обслужващи нечии вътрешнополитически интереси, подкопава правната рамка на ЕС и процедурата за взимане на решения. Работейки с нашите партньори инвестирахме много, за да компенсираме последиците от това и да подобрим свързаността си каза още президентът, откроявайки стратегическите отношения между България и Гърция.