Инвестиции, реформи, закони или финансова корекция на поисканите 653 млн. евро по ПВУ

Очаква се Европейската комисия (ЕК) да направи оценката по второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост в средата на тази година, след което България има шестмесечен срок да представи информация за извършените реформи. Това каза служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова по време на изслушване в Народното събрание преди ден.

Петкова и служебният министър на енергетиката Владимир Малинов информират депутатите за изготвените предложения за изменение на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), както и по съдържанието на глава REPowerEU и за хода на дискусиите в Европейската комисия по тях.

Петкова отбеляза, че ако след този срок страната ни не представи информация за извършените реформи и приети законопроекти, свързани с тях, ще бъде наложена финансова корекция, която след това България не може да претендира да бъде възстановена, предаде БТА.

Финансовият министър изтъкна, че второто плащане по НПВУ е заложено и като приход в бюджета за 2024 г.

Петкова припомни, че на 7 октомври 2023 г. България подаде второ искане за плащане по НПВУ, което е и сред най-големите искания от всички планове на държави от ЕС, включващо голям дял ключови реформи. Искането е за 653 млн. евро.

За да бъде изплатена цялата сума, трябва да бъдат изпълнени всички реформи и инвестиции, свързани с втория етап, каза Петкова. По принцип би могло да има финансова корекция, ако не бъдат изпълнени всички реформи, каза министърът и добави, че има част от реформи, които все още не са изпълнени. Тя коментира, че не може да каже в какъв размер би могла да бъде тази корекция, тъй като по думите й това означава предварително да посочи коя от реформите няма да бъде изпълнена. Но е сигурно, че ако не изпълним всички реформи, ЕК ще коригира сумата по втория транш, обясни министърът.

Петкова отбеляза, че в 49-ото Народно събрание са внесени законопроекти от Министерски съвет, които след това бяха обсъждани в парламентарните комисии и бяха направени предложения по тях, но поради приключване на дейността на парламента тези законопроекти не бяха приети и бяха архивирани.

Самият процес започва отначало - за приемането на законите от 50-ото Народно събрание, отбеляза Петкова, като изброи проектите:

• за несъстоятелност на физическите лица;
• за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения;
• процедурните правила за избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията;
• Пътната карта за климатичната неутралност;
• промени в Кодекса за етично поведение на българските съдии и Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи.

За да има България по-добра преговорна позиция с ЕК по предоговаряне на реформите и инвестициите в НПВУ и включването на нова глава RePowerEU, изпълнителната и законодателната власти трябва да работят съвместно. За това призова министър Владимир Малинов народните представители по време на изслушването.

Тясното сътрудничество между властите се налага поради нужната законодателна инициатива при разработваните промени с предлагането на алтернативни мерки с еквивалентен ефект относно целите за декаронизация и структурни реформи в БЕХ.

"Притиснати сме от времевата рамка, трябва да работим съвместно в оставащия по-малко от месец, да се подготвим и да защитим едно предложение, което е подкрепено от всички нива на власт в България, за да имаме по-добра преговорна позиция", каза министър Малинов.

Той обяви пред депутатите, че при предлаганите реформи и инвестиции от ключово значение е те да бъдат изпълними в рамките на оставащите 18 месеца. Затова се предвижда до 11 септември да се предложат на Министерския съвет предлаганите промени в конкретика, които да бъдат официално представени на ЕК до 13 септември.