България не бърза да изгража хранилище за отработеното ядрено гориво на АЕЦ "Козлодуй"

Към момента в България са извършвани единствено предварителни проучвания на възможностите за изграждане на хранилище за ядрени отпадъци с оглед изясняване на осъществимостта на такъв проект и необходимите условия. Това каза служебният министър на енергетиката Владимир Малинов по време на изслушване в Народното събрание относно изграждането на хранилища за постоянно съхранение на отработеното ядрено гориво от АЕЦ "Козлодуй" и на опасни радиоактивни отпадъци на територията на България, предаде БТА. За изграждане на хранилище за високорадиоактивни отпадъци се говори от повече от десетилетие като то трябва да бъде изградено от Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци". До момента отреботеното ядрено гориво от блокове 5 и 6 на АЕЦ "Козлодуй" се изнасяше и съхраняваше в Русия. Новото ядрено гориво на "Уестингхаус" обаче ще трябва да бъде съхранявано у нас, на площадката на АЕЦ "Козлодуй", докато не бъде изградено място за неговото постоянно съхранение.

Според данните на министър Малинов изводът от тези проучвания е, че България по принцип има подходящи геоложки условия в Северна България - в мергелните масиви на Мизийската плоча, за изграждане на хранилище за геоложко погребване на ОЯГ.

Към настоящия момент няма решение - нито на Министерство на енергетика, нито на Министерски съвет, за изграждане на дълбоко геоложко хранилище за съхранение на ядрени отпадъци, изтъкна Владимир Малинов.

Към момента не са извършвани никакви полеви проучвания на конкретни площадки на територията на България, добави служебният енергиен министър.

Владимир Малинов припомни, че в ядрената програма на България е възприета политика за прилагане на ядрено-горивен цикъл, при който отработеното ядрено гориво се изпраща за дълговременно съхранение и преработване. Той също обясни, че в предишни периоди България разчиташе дълго време за съхранение и преработване на ядрено гориво в Русия. Финансовите условия и липсата на необходимост от решаване на въпросите за приемане на високоактивните отпадъци правеше този подход предпочитан в предишни национални стратегии, коментира министърът. Поради променената геополитическа среда тази практика в момента е невъзможна, обърна внимание Малинов. Той добави, че това е наложило търсенето на алтернативи и проучването на технологични възможности за преработване на отработено ядрено гориво от реакторите. Независимо от това България има задължение за приемане на радиоактивни отпадъци след преработката им в Русия. Към настоящия момент обаче не са известни параметри на отпадъка, които подлежат на връщане, нито условия за това.

Стратегия за отработеното ядрено гориво

Служебният енергиен министър допълни, че конкретните обеми и характеристики на вече отработеното ядрено гориво след преработка трябва да бъдат определени на база бъдеща методика за определяне на количествата и характеристиките на връщането, съгласувана между двете страни и отговаряща на международната практика. Методиката трябва да бъде съгласувана в рамките на 10 години преди физическото връщане на този отпадък. За тяхното междинно съхранение в средносрочен план трябва бъде изградено съответното хранилище на площадката на АЕЦ "Козлодуй" и да бъде търсено устойчиво решение, което да бъде дълготрайно за тяхното погребване. Основно изискване към България, според директива на Евроатом, е да изготви план за изграждане на такова хранилище с ясни срокове и етапи за изпълнение.

През 2022 г. работна група в Министерството на енергетиката е разработила проект на актуализирана Стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивни отпадъци. Проектът на актуализирана стратегия е бил обект на обществен достъп и публични консултации не само в България, но и в съседните държави - Румъния, Сърбия, Гърция и Република Северна Македония, както и в Австрия. Проведени са и трансгранични консултации. Резултатите и становищата от всички консултации са отразени в актуализираната версия на проекта на стратегия през януари тази година, обясни Малинов.

В примерния план-график в проекта на актуализирана стратегия е заложено изграждане на хранилище за геоложко погребване в срок до 2050 г., посочи служебният министър. Той отбеляза, че без наличие на план с подробни стъпки за въвеждане в експлоатация до 2050 г. на съоръжения за погребване на високорадиоактивни отпадъци, всяко предложение за изграждане на нова ядрена мощност не може да бъде признато за устойчиво в инвестиционен проект съгласно няколко европейски документа.

Информирането на обществеността и местните власти, изготвянето на инвестиционни предложения, както и провеждането на оценка върху въздействието на околната среда, са част от дейностите, които са заложени за изпълнение до 2033 г. съгласно проекта на актуализирана стратегия. Тяхното изпълнение би започнало, ако Министерски съвет приеме решение за изграждане на дълбоко геоложко хранилище за съхраняване на ядрени отпадъци, разясни служебният министър на енергетиката Владимир Малинов.