Банкерите обявяваха в Джаксън Хоул намаляване на лихвите в очакване на меко приземяване на световната икономика

На фона на замръзналите върхове на планината Тетон, това, което мнозина смятаха, че би било почти невъзможно, изглежда се превърна в реалност за топ централните банкери, участвали на традиционния икономически форум в Джаксън Хоул, щата Уайоминг.

След като претърпяха най-лошия инфлационен шок от четири десетилетия, присъстващите на годишната конференция, организирана от Банката на Федералния резерв на Канзас Сити в края на миналата седмица изразиха надежда, че могат да преодолеят предизвикателствата и да постигнат „меко приземяване“ за световната икономика*.

Андрю Бейли, управителят на Банката на Англия (BoE), и неговият колега от Фед Джером Пауъл отхвърлиха опасенията, че икономическият растеж ще трябва да бъде пожертван, за да се постигнат целите за инфлация. Като започнаха да намаляват разходите по заемите, и двете централни банки дадоха знак, че остават ангажирани с избягването на рецесия.

Икономистите в залата изразиха своя оптимизъм. „Никой не знае точно какво ще донесат следващите няколко месеца, но данните сочат продължаваща ниска безработица и по-нататъшно укрепване на икономиката“, каза Хедър Буши, член на Съвета на икономическите съветници на президента на САЩ Джо Байдън, пред Financial Times.

Преди две години прогнозата беше мрачна.

Агресивното повишаване на лихвените проценти за потушаване на най-лошата инфлация в развитите икономики от 80-те години на миналия век се очакваше да предизвика болезнена рецесия, която ще коства работните места на милиони хора.

По онова време политиците предупредиха, че това е най-предизвикателният икономически пейзаж, в който е трябвало да се справят в последно време.

Но последните 12 месеца бяха повратна точка.

Инфлацията спадна рязко през втората половина на 2023 г., като се отдалечи доста от върховете си през 2022 г. и сега изглежда е на път да постигне целта на централните банки от 2 процента. В някои случаи, като във Великобритания, това вече се е случило.

Междувременно пазарите на труда остават стабилни.

Въпреки това банкерите са наясно с предстоящите предизвикателства - по-специално как да изберат правилното темпо за намаляване на лихвените проценти.

Пазарите отразяват очакванията за по-ниски разходи по заеми, което допринася за спада на лихвите по ипотеките и други финансови продукти. Но централните банки закъсняват все още и трябва да действат.

Пазарните сътресения в началото на август, след разочароващите данни за заетостта в САЩ и неочаквано ястребовата позиция на Централната банка на Япония, подчертаха основните опасения относно икономическите перспективи.

Разпродажбите на акции в началото на август са „ранен знак“

за възможно „намаляване на риска“, особено ако продължаващото забавяне отстъпи място на по-сериозен спад, предупреди Пиер-Оливие Гуринша, главният икономист на МВФ в интервю за Financial Times. „Ще видим известна волатилност, защото пазарът трябва да се адаптира към новата фаза на цикъла на дезинфлация, чрез която ще се нормализира паричната политика.“

Гуринша приветства обръщането на позицията на централните банки, като каза, че това е "правилният" ход.

„По принцип подобно облекчаване (на паричната политика чрез намаляване на лихвите) може да бъде добро за глобалния растеж, защото би помогнало за стабилизиране на бизнесите“, каза главният икономист на МВФ. Той добави, че по-специално развиващите се икономики ще се възползват от по-слабия долар, вероятно следствие от по-ниските лихвени проценти в САЩ.

Европейската централна банка (ЕЦБ), Банката на Англия (BoE) и Банката на Канада (BoC) намалиха лихвените проценти това лято и се очаква да продължат да ги намаляват през следващите месеци.

Федералният резерв на САЩ ще се присъедини към тях през септември, обяви Пауъл в петък. Срещата в Джаксън Хоул идва само шест седмици преди президентските избори в САЩ, чийто изход виси над най-голямата икономика в света.

Проблемът с инфлацията

Това, че на Фед и на други централни банки им отне толкова време, за да започнат намаления на лихвите, говори за мащаба на проблема с инфлацията, който ги измъчва през последните три години.

Първоначално инфлацията се разглеждаше като „преходно“, краткосрочно предизвикателство, но бързо се превърна в експлозивен и постоянен проблем за потребителите по света. Пътят към намаляване на инфлацията до 2 процента беше неравномерен и усложнен от конфликтите в Украйна и Близкия изток. В началото на годината неочаквано възобновяване на ценовия натиск разтревожи американските банкери и членове на правителството във Вашингтон.

Централните банки отдавна са фокусирани върху риска твърде бързото намаляване на лихвените проценти да доведе до задържане на инфлацията над целта или, още по-лошо, да се повиши отново.

Те все още не са готови да обявят победа над най-лошия ценови натиск за едно поколение.

В петък Бейли повтори, че ще предприеме предпазлив подход към намаляването на лихвите, като повиши очакванията, че централната банка на Англия ще запази лихвените проценти през септември и след това отново ще намали разходите по заемите през ноември. В събота главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн предупреди, че целта за инфлация "все още не е постигната", което може да се тълкува като предупреждение, че ЕЦБ може да задържи трите си лихви на сегашното ниво.

Американските банкери също подкрепят идеята за постепенно намаляване на ставките. Но също така оставиха вратата открехната за по-агресивни ходове, ако се наложи.

След като повишиха разходите по заеми твърде късно, за да ограничат инфлацията, лицата в САЩ, определящи лихвите, признават, че може да се движат твърде бавно в следващата фаза.

„Притеснявам се, че сме на най-тясното ниво от цикъла“, каза Остан Гулсби, президент на Банката на Фед на Чикаго, пред Financial Times, отбелязвайки, че коригираните спрямо инфлацията лихвени проценти са се повишили, тъй като ценовият натиск е отслабнал, въпреки че основната лихва по кредитите в САЩ остава непроменена повече от година.

В същото време Сюзън Колинс, президент на Банката на Фед на Бостън, вярва, че има „ясен път“ за постигане на целта за инфлация от 2 процента без „ненужно забавяне“. Тя предупреди, че рисковете за най-голямата икономика в света могат да се материализират, заради забавянето.

Използвани са публикации на Financial Times и „Ройтерс“.