Държавата трябва да положи повече усилия в подкрепа на ВЕИ инвеститорите у нас

Държавата трябва да положи повече усилия за подкрепа на инвеститорите във възобновяема енергия у нас и един от вариантите е да се облекчат административните процедури за подобни проекти. Този подход е ключов, за да се изпълнят целите за декарбонизация и зелен преход, които страната ни си е поставила. Това стана ясно от изказвания на експерти по време на международния форум "Възможности за справедлив преход отвъд границите", който се проведе днес в София и бе посветен на икономическата трансформация на въглищните региони.

Темата бе обстойно коментирана от енергийният експерт Славчо Нейков, който даде няколко примера, в които държавата може да се намеси, а не само да се говори за европейски средства и очаквано финансиране. Извън европейското финансиране има и бизнеси начинания, които искат да инвестират средства в подкрепа на този преход към чиста енергия. Пример в това отношение е изграждането на соларен парк край с. Априлци, при който инвеститорите срещат административни пречки. Говорим за хиляди мегавати ВЕИ мощности, които са с проблеми, а могат да бъдат присъединени към енергийната система. Тоест бизнесът среща конкретни проблеми и те въобще не са за подценяване, стана ясно още от неговите думи.

Всъщност у нас доста често вятърната и слънчева енергия се използват пред обществото и представят в черни краски, от което дадени лица извличат политически дивиденти. Подобно всяване на страх сред местните общности често е безпочвено и против политиката за декарбонизация на Европейския съюз. Именно тук е и ролята на държавата да разсее всякакви съмнения и притеснения сред местното население по отношение на опасностите от изграждане на ВЕИ централи и да покаже на обществото какви са ползите за хората. В тази посока всъщност Европа вече не само говори, но и действа – в редица страни има огромен брой енергийни общности, които разчитат именно на местното ВЕИ производство, за да бъдат енергийно независими. Към момента няма и достоверни данни от учени и специалисти, че вятърните проекти например могат да пречат на земеделието или на популацията на птиците. Дори инвеститорите във вятърни паркове по българското крайбрежие монтират специални системи в защита на прелетните птици. Подобни притеснения има и за соларните паркове, които вече успешно се комбинират с земеделската продукция – така се създават агроволтаични системи, отново на локално ниво.

България трябва да оползотворява местния си вятърен ресурс и да допълва производството от соларни паркове, за да има балансиран енергиен микс, към които в бъдеще ще се присъединят и системите за съхранение на енергия. Вятърни турбини работят безопасно вече над 15 години в няколко различни проекта у нас, без да увреждат околната среда. А страната ни е длъжна да се придържа към европейската политика за насърчаване на развитието на проекти за възобновяема енергия.

Всички тези аргументи бяха подкрепени по време на днешната конференция, а и на всички е ясно че въглищната енергетика намалява своето присъствие в енергийния микс. Самият пазар полека-лека ще изтласка въглищните централи, които стават все по-малко конкурентоспособни заради високите си цени.

Важно е политици и държавници да направят своите постъпки, за да е преходът справедлив за всички хора. Европейската комисия има готовност да финансира различни проекти в тази посока, стана ясно по време на конференцията.

Държавата ще прави екооценка на плана „Енергетика и климат“

Един такъв проект, по който България се надява да трансформира икономиката си е интегрираниият национален план "Енергетика и климат". Неговите цели са амбициозни, но и постижими, обясни по време на форума заместник-енергийният министър Красимир Ненов.  Сега предстои приемането на плана от Министерстки съвет, но ще се наложи да бъде направена и негова екологична оценка. Тя ще бъде извършена от Министерството на околната среда и водите, което също участва в изготвянето на плана. Самият план трябва бързо да бъде предаден за разглеждане пред Европейската комисия, за да може България да се възползва от финансовата помощ. Впоследствие самият план ще послужи за основа и на създаването на новата енергийна стратегия на страната ни.

Освен плана „Климат енергетика“ страната ни може да разчита на финансова подкрепа и по линия на кохезионната политика на Европейския съюз, Фонда за справедлив преход и Плана за възстановяване на Европа за осигуряване на плавен и справедлив преход към климатично неутрална икономика.

Според Ненов вече има значителен напредък по предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост. "Има разбиране от страна на Европейската комисия (ЕК). Има проектопредложение, което е благоприятно за България и приемливо за ЕК по отношение на декарбонизацията и за реформата по отношение на управлението на държавните дружества“, посочи той. Става дума за отделянето на преносните оператори ЕСО и „Булгартрансгаз“ в ново държавно дружество, различно от БЕХ.  

Планира се и създаване на нова компания, която да отговаря за рекултивацията на старите въглищни терени.  Тук ще се разгледа опитът на Гърция, която има две такива дружества, които вече оперират в страната. Новото дружество се планира да има бюджет от близо 250 млн. евро за рекултивиране и подобряване на жизнената среда на регионите.

Важни преговори се водят и по програмата RePowerEU, по която ще се отпускат средства за реновиране на публични сгради както и на жилищни блокове. Там преговорите се очаква да завършат до края на годината, обясни заместник-министъра.  По този проект се предвижда и финансиране за дигитализация и трансформация на електропреносните и електроразпределителните мрежи.

Допълнителни преговори с ЕК трябва да се водят бързо, за да бъдат одобрени промените. Това ще позволи в оставащия кратък срок до август 2026 г. да бъдат осъществени инвестиции, които са важни за българската икономика.