Завършилите магистратура имат по-добри кариерни перспективи, разкрива Рейтинговата система на висшите училища в България
Придобиването на по-висока степен на висше образование води до подобряване на шансовете за успешна реализация на пазара на труда, показва новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България (РСВУ). Всяка година данните в системата се обновяват от българската софтуерна компания Сирма Груп Холдинг, в консорциум с Институт „Отворено общество“ и по поръчка на Министерството на образованието и науката (МОН).
Според тазгодишното издание на националната класация, над 85% от завършилите магистърски програми след средно образование и близо 70% от завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование работят на позиции за висшисти или по призвание, докато едва 51% от завършилите бакалавърски програми заемат подобни позиции. Завършилите магистърски програми се отличават и с по-високи доходи, по-голям дял на осигурените и по-ниска безработица, в сравнение със завършилите бакалавърски програми.
Новото издание на българската рейтингова система за първи път публикува данни за реализацията на завършилите по различни образователно-квалификационни степени. Това предоставя допълнителни възможности за ориентиране на кандидат-студентите, включително и на тези, кандидатстващи в магистърски програми след вече завършена степен на висше образование.
Изданието за 2024 година на Рейтинговата система на висшите училища в България регистрира продължаващи тенденции за подобряване на реализацията на завършилите на пазара на труда и повишаване на дела на чуждестранните студенти в България. Въпреки тези положителни тенденции, новото издание на националната рейтингова система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование на дипломираните в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление.
Рейтинговата система сравнява представянето на 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления, на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, социалните условия, достъпността на образованието, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.
За формиране на индикаторите в стандартизираните класации в РСВУ за 2024 г. е използвана информация от различни източници, включително от висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, Националния център за информация и документация, Националния осигурителен институт, Националния статистически институт, от международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science, както и от проведени социологически проучвания сред работодатели, студенти, преподаватели, ръководни и административни служители във висшите училища.
Целта на Рейтинговата системата е да подпомага кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България. Чрез Рейтинговата система потребителите могат да се запознаят с предварително изготвени „стандартизирани класации“ на висшите училища по професионални направления, както и да направят свои „собствени класации“ с оглед на индивидуалните си интереси и предпочитания, използвайки наличните в системата индикатори и функционалности. Рейтинговата система съдържа и информация за най-често срещаните професии сред завършилите различните професионални направления в различните висши училища в България, както и списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение.
От настоящата година на платформата на рейтинговата система се публикува и електронна версия на Националната карта на висшето образование в Република България (НКВОРБ). Към момента в системата е достъпно изданието на НКВОРБ за 2023 година. След одобряване на изданието на картата за 2024 година от Министерския съвет, неговата електронна версия също ще бъде публикувана на платформата на РСВУ.