Онлайн измамите след е-покупки ще се увеличават

Зачестяват измамите с източени средства от сметки на потребители след покупки от електронни магазини извън Европейския съюз, предупреждават от онлайн платформата „Ние, потребителите“.

Последният нашумял случай е свързан с изтеглянето на над 1000 лв. от сметката на потребител, пазарувал от чужд сайт. 

„Поръчах термо чаша за 100 лв. от сайт извън Европейския съюз. Измамниците се сдобиват с номера на телефона ви, който сте въвели при поръчката на покупката. Изпращат ви SMS, за да платите мито за поръчания продукт. Уловката е в линкa – кликването и въвеждането на данните на банковата ви карта в него е фатално. Аз платих мито в размер на 2,50 лв., след което от банковата ми сметка са източени за часове над хиляда лева. Толкова добре е направено, че няма как да кажеш, че е измама, освен ако не се вгледаш в някакви много малки детайли.“, разказва пред телевизия Bulgaria ON AIR потърпевшият, който в случая е влогърът Георги Шишков.

Габриела Руменова от „Ние, потребителите“ препоръчва винаги да правим проверки, да се съмняваме, да не следваме връзки просто защото някой ни приканва да го направим, а да се информираме кой изпраща линка. В зависимост от случая, да се свържем с търговеца, от който сме пазарували, или с куриерската служба, от която очакваме доставката.

В случая на Георги авторите на измамата извършват няколко покупки с неговата карта в Сърбия, а номерът на телефона, изпратил подвеждащия SMS за дължимото мито, е гръцки.

От „Ние, потребителите“ обръщат внимание на последователността от действия при онлайн пазаруването. Процесът обикновено включва потвърждаване на поръчката и на по-късен етап –потвърждаване на изпращането от страна на търговеца. Следващата комуникация е от куриерската служба, че пратката е в посочения от клиента офис за доставка. Съобщения с искане за следване на връзки за плащане на мито са съмнителни и изискват да проявите активност, за да установите кой стои зад тях.

„Подобни връзки обикновено водят към адреси, които много приличат на популярни куриерски служби или електронни магазини, но разликата е само в разширението на домейна или някоя буква от името на този магазин“, обяснява още Габриела Руменова.