ИПИ препоръчва: Разходите под 40% от БВП и премахването на дефицита в средносрочен план

По традиция от 2002 г. насам икономистите на Института представят в "Алтернативен бюджет на ИПИ" свои идеи за реформи, както и мерки в сферата на данъците и по отношение на разходите. Днес беше представен бюджета на ИПИ за 2025 година, съобщи БТА.

Според ИПИ бюджетните цели на България трябва да са в посока връщане на разходите под 40 процента от брутния вътрешен продукт на страната и премахването на дефицита в средносрочен план, беше посочено на дискусията.

Любомир Дацов, член на Фискалния съвет на България, коментира, че ако се стъпи на индикаторите "нарастване на нетните разходи", за следващата година ръстът на разходите в бюджета трябва да бъде около 4,6 процента. Ако за следващата година се махне нарастването на капиталовите разходи в бюджета, приблизително средната стойност на ръста на бюджета ще бъде между 16 и 18 процента и то при строга политика на ограничаване разходите за издръжка, посочи той.

За следващата година, теоретично, ако сме добронамерени и не вдигаме данъците, единственият начин да влезем в 3-те процента дефицит е капиталовите разходи да останат на ниво от 7 млрд. лева, посочи Дацов. Според него е илюзорно някой да мисли, че може да има стабилизация на бюджета, без да се вдигнат данъците.

Коментирайки задачите пред бюджета за 2025 г. Силвия Георгиева, изпълнителен директор на НСОРБ,  каза, че по отношение на приходната част на бюджета, е абсолютно наложително в пакета данъчни закони да бъдат актуализирани данъчните оценки на имотите. Икономическата ситуация в страната отдавна изисква актуализация на данъчните оценки, но за жалост политическата все не е подходяща, или не е готова, коментира тя. Георгиева отбеляза, че данъчните оценки се изчисляват по механизъм, приет през 1997 г., последната му актуализация е от 2007 г. и в момента те се изчисляват на "екстравагантната" цена от 3,70 лв. до 18 лв. на квадратен метър. Тя добави, че актуализацията им ще подобри значително приходната част на общинските бюджети.

По отношение на разходната част Георгиева даде примери със социалните разходи и парите за здраве и добави, че по-ефективното им управление би освободило средства в бюджета. Тя посочи, че проблемът е, че всеки от финансовите потоци в социалната система се управлява успоредно, а не комплексно.

Икономистът Любомир Каримански изрази мнение, че при всички външни заеми, които имаме, трябва да очакваме ръстът на икономиката да бъде доста по-висок от лихвите, които плащаме през годините и да има някакъв смисъл от тези заеми. Въпросът е къде ги инвестираме,  ако тези заеми ги даваме отново за разходи в социалната политика, няма никакъв смисъл, посочи той.

Старши икономистът в "Отворено общество" Георги Ангелов смята, че бюджетът е "пробит" от корпоративни интереси.

От една страна все още имаме мерки от предишни кризи, които отдавна са свършили - имаме антикризисни мерки от пандемията, които си действат и постоянно се удължават и  труват милиарди, имаме антикризисни мерки от енергийната криза, които бяха прахосване на пари, защото 80 процента от парите отидоха в бизнеси, които не пострадаха от енергийната криза, те я създадоха, каза Ангелов. Той посочи, че по същия начин стоят нещата със земеделските субсидии. Разбирам парите да отиваха за инвестиции в селските райони, за водоснабдяване, училища, те отиват за субсидия на декар, от която няма никаква полза никой, аргументира се той.

По думите му ако се говори за продуктивни разходи в бюджета, които насърчават икономическия растеж и непродуктивни разходи, които се правят по други социални причини, то има трети тип разходи - вредни, антипродуктивни, които ако ги махнем или пренасочим част то тях, ще постигнем най-добрия ефект - няма да има нужда да вдигаме и данъците, ще имаме по-висок икономически растеж, по-високи заплати и бюджет без дефицит. Според Ангелов това трябва да бъде  целта- да намалим вредната част от бюджета- прахосването, и да имаме повече в продуктивната му част.

Бившият вицепремиер Николай Василев отново изрази мнението си за необходимостта от нулев дефицит. Ако искаме да бъдем реформатори, моля в следващия бюджет да има нулев дефицит, каза Василев. По думите му по-големият проблем не е математически, а е в манталитета. По някакъв начин успяхме да заразим с пандемия общественото мнение, че новото нормално е да има дефицити от минус 3 до плюс безкрайност, посочи той. Василев каза, че не вижда нито една причина защо бюджетите в момента трябва да имат дефицит като по думите му причината това да е така е манталитета на управляващите и жаждата им да прахосват между 5 и 12 млрд. лева в последните дни от годината.

Категорично защитаваме идеята, че бюджетният дефицит трябва да спадне, коментира икономистът и депутат Мартин Димитров. Той добави, че дефицитът не може да стане наведнъж нула процента, но посоката трябва да бъде надолу като трябва да има системно намаление на бюджетния дефицит. Това  е възможно решение и това трябва да бъде наша цел, каза той. Димитров посочи още, че  трябва да се мисли за мерки за по-голяма събираемост, а не с по-високи данъци. По думите му нямаме никакво право да изпуснем този път еврозоната. Саботажът, който виждаме пред очите ни няма да спре, не можем да си позволим на никаква цена да изпуснем този шанс, каза той.