България и още четири държави ще представят пред ЕК по-късно своите национални фискални планове

Пет държави, включително България, все още не са представили националния средносрочен фискално-структурен план пред Европейската комисия (ЕК), като и петте са се договорили с ЕК да сторят това на по-късен етап. Това става известно от есенния пакет на европейския семестър, представен днес от ЕК, съобщи БТА. Това е първият есенен пакет след реформата на новата рамка за икономическо управление на Европейския съюз (ЕС), която влезе в сила през април 2024 г.

Съгласно новата рамка всички държави членки включват в средносрочните си фискални планове реформи и инвестиции, насочени към общите приоритети на ЕС и предизвикателствата, посочени в специфичните за всяка държава препоръки в контекста на европейския семестър. Сред тях са зеленият и цифровият преход, социалната и икономическата устойчивост, енергийната сигурност и изграждането на отбранителни способности.

Средносрочните планове са в основата на новата рамка за икономическо управление. Интегрирането на фискалните, инвестиционните цели и тези в сферата на реформите в един средносрочен план създава последователен и рационализиран процес, посочват от ЕК.

Комисията е приключила оценката си на 21 от 22-те представени плана, пише в официалното съобщение.

Към момента на представяне на есенния пакет Комисията все още не е получила пет средносрочни плана (от Австрия, Белгия, България, Германия и Литва), се посочва в разяснителен документ към официалното съобщение. Комисията се е споразумяла със съответните държави членки за по-късно представяне на плановете, което е предвидено като възможност в регламента.

Ето и цялото съобщение от ЕК:

Комисията представи първия есенен пакет на европейския семестър, след като амбициозната и всеобхватна реформа на новата рамка за икономическо управление на ЕС влезе в сила през април 2024 г. Това е важна стъпка към постигането на целите на реформата, за да стане рамката по-опростена, по-прозрачна и ефективна, с по-голяма национална ангажираност.

Новата рамка подкрепя държавите членки да постигнат макроикономическа стабилност, растеж и фискална устойчивост, които са от решаващо значение за икономическата мощ на ЕС в днешната трудна глобална среда. Тя насърчава също реформите и инвестициите, които ще положат основите за дългосрочна икономическа стабилност и устойчив растеж. В крайна сметка тя спомага за изграждането на по-устойчива, справедлива, конкурентоспособна и сигурна икономика на ЕС в полза на гражданите.

Есенният пакет на европейския семестър се публикува в момент, когато икономиката на ЕС отново бележи скромен растеж след продължителен период на стагнация. В перспектива, макар когато е необходимо, държавите членки да осъществяват фискална корекция, се очаква публичните инвестиции да нараснат през 2025 г. в почти всички държави членки, а в някои от тях със значителен принос от Механизма за възстановяване и устойчивост на NextGenerationEU и фондовете на ЕС.

По-прости правила, които отчитат различните фискални предизвикателства

С новата рамка за икономическо управление се въвеждат по-прости и по-прозрачни фискални правила. В нея се използва единен оперативен показател, а именно многогодишния план за нетните разходи на държавата членка, който улеснява проследяването на съответствието. С рамката се въвежда още основан на риска надзор, съобразен с индивидуалното фискално положение на всяка държава членка, и се дава възможност за по-постепенни фискални корекции, ако са подкрепени от конкретни реформи и инвестиции.

Новата рамка дава възможност за постепенно и реалистично намаляване на равнищата на публичния дълг, които се повишиха значително след пандемията от COVID-19 и последвалата енергийна криза. Стабилните публични финанси са предпоставка за макроикономическа стабилност и устойчив икономически растеж.

Насърчаване на стимулиращи растежа реформи и инвестиции

Съгласно новата рамка всички държави членки включват реформи и инвестиции в своите средносрочни планове, съобразени с общите приоритети на ЕС и предизвикателствата, посочени в специфичните за всяка държава препоръки в контекста на европейския семестър. Реформите включват екологичния и цифровия преход, социалната и икономическата устойчивост, енергийната сигурност и изграждането на отбранителни способности.

Оценка на средносрочните планове

Средносрочните планове са крайъгълният камък на новата рамка за икономическо управление. Интегрирането на фискални цели и цели за реформи и инвестиции в единен средносрочен план създава съгласуван и рационализиран процес.

Комисията приключи оценката си на 21 от общо 22 представени плана.

Тя прецени, че от тези 21 плана 20 отговарят на изискванията на новата рамка и определят надежден фискален план, за да се гарантира, че равнището на дълга на съответните държави членки ще започне да намалява устойчиво или ще се запази на предпазливи равнища. Това се отнася за следните държави членки: Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Ирландия, Гърция, Италия, Латвия, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция. За тези държави членки Комисията препоръчва на Съвета да одобри плана за нетните разходи, включен в тези планове. Що се отнася до Нидерландия, Комисията предложи Съветът да препоръча план за нетните разходи, който да е в съответствие с техническата информация, която Комисията представи през юни.   

Комисията все още оценява на средносрочния план на Унгария.

За пет от 20-те средносрочни плана, оценени положително от Комисията, планът за нетните разходи се основава на удължаване на периода на корекция от четири на седем години. Удължаването е подкрепено от набор от ангажименти за реформи и инвестиции, включени в плановете. И за петте държави Комисията прецени, че мерките, включени в техните планове, отговарят на критериите, обосноваващи удължаването на срока. Това важи за средносрочните планове на Финландия, Франция, Италия, Испания и Румъния.

Оценка на проектите за бюджетни планове за 2025 г.

Комисията оцени също проектите за бюджетни планове (ПБП) за 2025 г., представени от 17 държави членки от еврозоната, и проучи дали те представляват подходящи първи стъпки за изпълнение на съответните средносрочни планове.

Оценката на Комисията на ПБП е съсредоточена върху растежа на нетните разходи през периода 2024—2025 г. и дали нетните разходи са в рамките на таваните, определени в средносрочните планове на държавите членки, ако такъв план е наличен и се приема, че той е в съответствие с новата рамка.

Приема се, чеосем държави членки от еврозоната спазват фискалните препоръки, докато седем не ги спазват изцяло, една не ги спазва, а за друга има риск да не ги спази:

-Гърция, Кипър, Латвия, Словения, Словакия, Италия, Хърватия и Франция бяха оценени като спазващи препоръките, тъй като се очаква нетните им разходи да бъдат в рамките на таваните.
Естония, Германия, Финландия и Ирландия бяха оценени като неспазващи изцяло препоръките, тъй като техните годишни (Финландия, Ирландия) и/или кумулативни (Естония, Германия, Ирландия) нетни разходи се очаква да надхвърлят съответните тавани.
- Люксембург, Малта и Португалия бяха оценени като неспазващи изцяло препоръката: въпреки че прогнозите са нетните им разходи да бъдат под таваните, те не отмениха постепенно спешните мерки за енергийна подкрепа до зимата на 2024—2025 г., както беше препоръчано от Съвета.
- Нидерландия е оценена като неспазваща препоръката, тъй като прогнозите са нетните ѝ разходи да са над таваните.
- За Литва оценката е, че съществува риск да не спази препоръката, тъй като се очаква нетните разходи да надхвърлят равнищата, които Комисията би счела за подходяща първа стъпка в прилагането на новата рамка за икономическо управление.

Предприемане на следващите стъпки в рамките на процедурата при прекомерен дефицит

Процедурата при прекомерен дефицит (ППД) е т.нар. „корективна част“ на Пакта за стабилност и растеж.

В настоящия есенен пакет са представени препоръките на Комисията към многогодишните планове за нетните разходи с цел коригиране на прекомерния дефицит за осемте държави членки (Белгия, Франция, Унгария, Италия, Малта, Полша, Румъния и Словакия), които понастоящем са обект на ППД.

За повечето от тези държави членки корективните планове се основават на плановете за нетните разходи, които държавата членка е определила в своите средносрочни планове. Това е съобразено със силния акцент, поставен върху националната ангажираност с фискалните ангажименти съгласно новата рамка за икономическо управление.

При липса на план или препоръка относно средносрочния план, какъвто е случаят с Белгия и Унгария, коригиращият план в препоръката по ППД се основава на четиригодишната референтна траектория на Комисията, актуализирана въз основа на най-новите данни.

Пакетът включва и доклад по член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз за Австрия и Финландия, в който се оценява дали тези държави членки спазват критерия за дефицита.

Австрия е отчела планиран дефицит над референтната стойност от 3 % от БВП през 2024 г. и в прогнозата на Комисията не се предвижда той да намалее под референтната стойност от 3 % от БВП през 2025 г. или 2026 г., при условие че политиката остане непроменена. Поради това Комисията ще обмисли да предложи на Съвета да установи наличието на прекомерен дефицит в Австрия. Австрийските органи изразиха намерението си да предприемат необходимите действия да намалят дефицита под 3 % през 2025 г. Комисията е готова да оцени новите мерки веднага щом бъдат официално одобрени от правителството и достатъчно подробни.

Що се отнася до Финландия, която също е отчела планиран дефицит от над 3 % от БВП за 2024 г., Комисията не възнамерява да предложи откриване на процедура при прекомерен дефицит, тъй като се очаква дефицитът да не надвишава референтната стойност още от 2025 г. без допълнителни мерки на политиката.

Доклади за наблюдение след приключване на програмата

В докладите за наблюдение след приключване на програмата се оценява икономическото, фискалното и финансовото положение на държавите членки, които са се възползвали от програми за финансова помощ (Кипър, Гърция, Ирландия, Португалия и Испания), като се поставя акцент върху капацитета им да погасяват задълженията. В докладите се стига до заключението, че и петте държави членки запазват способността си да погасяват дълга си.

Какво предстои

Съветът и Еврогрупата ще обсъдят елементите, представени в есенния фискален пакет на европейския семестър.

След като средносрочните планове бъдат одобрени от Съвета, Комисията ще следи дали държавите членки спазват ангажиментите, съдържащи се в тези планове за целия период, обхванат от плана. Държавите членки ще представят годишни доклади за напредъка, за да улеснят ефективния мониторинг и изпълнението.

През следващите седмици Комисията ще представи втората част от есенния пакет на европейския семестър, включително годишната стратегия за устойчив растеж, препоръката за еврозоната, доклада за механизма за предупреждение и предложението за съвместен доклад за заетостта.

За повече информация вижте тук.