Зелената трансформация – плод на усилията на държавата, бизнеса и хората

Представители на бизнеса, държавната администрация, общините дискутираха възможностите отпадъците да се третират като ресурс и да се управляват пълноценно на второто издание на конференцията „Зелена трансформация: Кръгова икономика и устойчиво развитие – хора, материали бизнес модели“.

На 28 ноември 2024 г. в „Интерпред-СТЦ“ в София се проведе второ издание на конференцията „Зелена трансформация: Кръгова икономика и устойчиво развитие – хора, материали бизнес модели“, организирана от сп. Enterprise, Българската стопанска камара (БСК) и Enterprise Europe Network.

В рамките на четири дискусионни панела представители на бизнеса, държавната администрация и общините обсъждаха регулаторната рамка на Европейския съюз (ЕС) за зеления преход, изграждането на национална депозитна система за събиране и оползотворяване на опаковки, принципът „замърсителят плаща“ при определянето на таксата битови отпадъци за гражданите и фирмите, добрите практики, иновациите и финансирането.

Участниците в събитието се обединиха около мнението, че държавата, общините, гражданите и бизнесът трябва да работят в партньорство, за да се осъществи трансформацията и да се постигне реално работеща кръгова икономика, а отпадъците да се третират като ресурс и да се управляват пълноценно.

Като цяло, администрацията, фирмите и хората вече осъзнават, че в основата на зелената трансформация не стоят само изискванията и директивите, а отговорността – на държавата да изготви работеща и ефективна нормативна рамка, на бизнеса – да внедрява решения за подобряване ефективността на операциите и оползотворяване на отпадъците от дейността, и на хората – да събират битовите отпадъци разделно и, като цяло, да намалят количеството изхвърляни отпадъци.

Конференцията откриха Надя Гогова - издател и управляващ партньор, сп. Enterprise, Мария Минчева - зам.-председател на БСК, и Виктор Атанасов - зам.-министър на околната среда и водите, които отправиха приветствие към гостите в залата. Мария Минчева подчерта, че иновациите влизат във фокуса на Европейската комисия, защото Европа в последните години се превърна в място на регулации и изостава от САЩ и Китай. Виктор Атанасов подчерта, че въвеждането на модела „замърсителят плаща“ е честният начин за трансформацията на икономиката, който трябва да бъде разпознат от обществото.

В първия панел на конференцията се проведе дискусия за добрите практики в трансформацията на бизнеса. В дискусията участваха Диляна Якова - мениджър “Регулации и устойчиво развитие”, Филип Морис България, Станислава Евтимова - управител, “ЕкоСейф” ООД, Валентин Ганев - директор на завод за производство на санитарна керамика “Идеал Стандарт – Видима” АД, Теодора Борисова - Връзки с институциите, обществеността и комуникации, “Солвей Соди” АД, Тихомир Бакалов - изпълнителен директор, Елтехресурс АД. Модератор на дискусията беше Владимир Димитров - експерт “Индустрия и околна среда”, БСК.

Диляна Якова представи центровете за рециклиране на глобалната компания „Филип Морис“ като решение за намаляване на отпадъка, генериран от потребителите на бездимни устройства и решението за рециклиране на еднократни продукти, което се прилага в България съвместно с рециклиращата компания „ЕкоСейф“.

Валентин Ганев говори за мерките на неговата компания за намаляване на производствените отпадъци. Дружеството е разработило разписало нов технологичен процес за смесване на производствения отпадък с натрошен камък, от което се получава материал за влагане в пътното строителство. Компанията предава като суровина за производството на цимент всички гипсови калъпи, оползотворява и повечето несъответстващи продукти преди и след изпичане и предприема мерки за потреблението на природен газ, електричество, вода и др.

Теодора Борисова представи пътната карта на „Солвей Соди“ за намаляване на вредното въздействие. Заложено е в България въглеродният отпечатък да се намали с 40% до 2027 г., до 2030 г. да се прекрати използването на изкопаеми горива, до 2035 г. да бъде постигната равнопоставеност на половете на управленско ниво, а до 2050 г. – нетна нула.

Тихомир Бакалов представи дейността на „Елтехресурс“, която има сключени договори с 50 общини в страната, където са разположени мобилни екипи, а колцентър приема заявки за извозване на непотребно оборудване. Услугата е достъпна и за юридически лица и администрацията.

Станислава Евтимова от „ЕкоСейф“ говори за административната тежест за осъществяването на дейността им и необходимостта институциите да изготвят стратегия за прокарване на междусекторни политики в сферата на оползотворяване на отпадъците.

Във втория панел на конференцията се проведе дискусия за депозитната система и зелената трансформация в опаковките. В дискусията участваха Елеонора Юрукова - държавен експерт в ,Дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, МОСВ, Валери Говедаров - мениджър” Устойчивост и кръгова икономика,” Kaufland България, Ивана Радомирова - член на УС на БСК, изпълнителен директор на Съюза на пивоварите в България (СПБ) и учредител на „Пластик Пакт България“, Жана Величкова - изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ) и учредител на „Пластик Пакт България“. Модератор на дискусията беше Яна Иванова - изпълнителен директор на Сдружение “Храни и напитки България“ и учредител на „Пластик Пакт България“.

Елеонора Юрукова коментира, че в момента се работи по законодателната рамка за управлението на отпадъците, обхванати от депозитната система. Окачва се работната група да излезе с предложение през 2025 г., а целта е до 2026 г. системата да заработи. По думите ѝ, МОСВ няма да участва в управлението на депозитния оператор, а ще е контролен орган. Бизнесът ще поеме финансовата част за изграждането на необходимата инфраструктура.

В тази връзка Ивана Радомирова посочи, че първоначалната инвестиция, без да се купуват машините за връщане на депозитни опаковки, вкл. с необходимия софтуер, ще е за поне 65 млн. лева. Всяка опаковка, за която е платена продуктова такса, ще излиза на пазара с уникален код и ще може да бъде проследена на пазара от излизането ѝ от производственото звено до оползотворяването ѝ. По данни на Съюза на пивоварите, през 2023 г. на пазара са пуснати 324,1 млн. бирени кенове, 148 млн. PET бутилки 1-2 л., 20,6 млн. стъклени бутилки 330 мл и 11,8 млн. стъклени бутилки 500 мл. Съгласно регламентите на ЕС стъклените бутилки ще се третират по специален начин с цел многократна употреба, заради което при тях потокът ще е по-различен. Ако в момента в България ротацията на тези бутилки е до 3 пъти, в Словакия например е 15 пъти, коментира Ивана Радомирова. С увеличаването на ротациите ще се спести огромно количество стъкло.

Жана Величкова допълни, че националната депозитна система предвижда събирането на над 2 млрд. опаковки годишно. Според нея, организацията трябва да се ръководи от бизнеса, който да дава тласък за ефективното ѝ функциониране.

Валери Говедаров представи депозитната система, която беше въведена в магазини от веригата „Кауфланд“ пред 2023 г. Веригата е събрала 16,5 млн. опаковки и е изплатила 800 хил. лева под формата на ековаучери за върнат празен амбалаж в магазините. Отскоро парите от предадени опаковки чрез депозитната система на магазините могат да се насочат и като дарение за Българския червен кръст (БЧК), добави той.

В третия панел на конференцията участниците обсъждаха таксата „битови отпадъци“ (ТБО). Модератор на дискусията беше Иван Велков, член на УС на БСК и председател на УС на БГФМА. В дискусията участваха Михаела Доцова - директор на дирекция „Правна“, Министерство на околната среда и водите, Десислава Стойкова – юрист и експерт по устойчиво развитие в Националното сдружение на общините в Република България, Надежда Бобчева - зам.- кмет по направление „Зелена система, екология и земеползване“, Столична община, Димитър Бранков – съветник в БСК.

Михаела Доцова посочи, че за да говорим за принципа „замърсителят плаща“, трябва обществото, държавата и бизнесът да осъзнават, че принципът включва и отговорността на производителя, и отговорността на потребителя при пускането на продуктите, употребата им, разделното им събиране и рециклиране и повторна употреба.

Десислава Стойкова коментира, че от 1 януари 2026 г. общините трябва да приложат новата методика за определяне на ТБО. По думите ѝ, това е сериозна реформа в процеса на управление на отпадъците и финансова реформа. Десислава Стойкова изтъкна, че трябва да се създаде единна система, която да събира данни за количествата отпадъци – мярка, която и Димитър Бранков от БСК определи като ключова, наред с необходимостта от нормативни промени за определяне на цената на услугата на базата на количество отпадъци, възможност за заплащане от сгради етажна собственост според брой ползватели, според брой контейнери/честота на извозване и др.

Надежда Бобчева подчерта, че целта е изваждането на възможно повече отпадъци от сивите контейнери за смесен битов отпадък и насочването им към системите за разделно събиране на отпадъци.

Четвъртият панел на конференцията беше посветен на иновациите и финансирането на зелената икономика. Модератор на панела беше Йонко Чуклев - член на УС на БСК и зам.-председател на PARAi. В дискусията участваха Боян Жеков - Национален координатор на програма „Хоризонт Европа“, Моника Манолова - Национално контактно лице, клъстър „Климат, енергия и мобилност“ на програма „Хоризонт Европа“, Миряна Недева - главен експерт “Външноикономическо сътрудничество”, БСК, Борис Шопов - представител на „Амитица“ и „Моравско село“.

Боян Жеков представи програмата „Хоризонт Европа“. По думите му, за всички компании, които искат да излязат от дефиницията „евтина работна ръка със стари машини“ „Хоризонт Европа“ е високата топка, която трябва да се гони в зависимост от финансовия капацитет и стратегията на всяко едно предприятие.

Моника Манолова говори за спецификите при изготвянето на проектите по програмата. Тя призна, че „Хоризонт Европа“ е трудна програма, но в нея има много добавена стойност, и даде примери от практиката си по изготвяне на проекти по програмата.

Миряна Недева посочи, че предстои отваряне на ново финансиране за 228 предприятия с бюджет по 10 хил. евро на предприятие по линия на проект EENergy, финансиран по програмата за Единния пазар за намаляване потреблението на енергия с минимум 5%. Финансирането покрива внедряване на технологии, покупка на оборудване, обучение на персонал. Кандидатстването за новото финансиране ще започне на 2 декември 2024 г. и ще покрива само инвестиции в оборудване и внедряване на нови технологии. Финансирането не е авансово и плащането се осъществява при постигането на определените цели за намаление на енергопотреблението – за поточна линия, цех или за цялото предприятие, поясни тя.

Борис Шопов сподели опит от участие в проект по програма EENergy.