Пеканов: Страховете от еврозоната са неоснователни, България може и трябва да приеме еврото на 1 януари 2026 година

"Дефицитът реално е точката, по която може да се получи някакъв проблем. Доколкото разбирам не ни липсват 18 млрд. лв. в бюджета, а между 5 и 9. Те могат да бъдат намерени." Това каза по Нова ТВ икономистът и бивш вицепремиер Атанас Пеканов.

Финансовия министър Теменужка Петкова заяви през седмицата, че дефицитът е 18 млрд. лв. и затова не се предвиждат разходи за изграждане на инфраструктура.

Служебното правителство обяви очакванията си (по предварителни оценки) 2024 г. да приключи със заложения 3% дефицит, което се равнява на 6.1 млрд. лева. При дупка от 18 млрд. лева дефицитът би прескочил 9%. Внесеният от служебното правителство бюджет 2025 г. също предвиждаше 3-процентен дефицит. Редовният кабинет го изтегли, като Теменужка Петкова заяви, че до 14 февруари ще вкара в Министерския съвет проектобюджета за 2025 г. 

Ще работим за това проектът да предложи такъв бюджет, с дефицит до 3%, както изисква и Законът за публичните финанси, заяви Петкова.

Правителството трябва да се фокусира върху мерки срещу увеличаването на инфлацията, каквито в момента не се взимат, каза още Пеканов. Той отбеляза, че "страховете, които често се тиражират относно влизането в еврозоната" са неоснователни. "Страните в еврозоната продължават да се справят. С трудности, но имат "втората най-използвана валута в света, която носи своята тежест, която спестява от транзакционни разходи, от различни видове кризи", коментира Пеканов.

Икономистът даде за пример Гърция, която вече си върна стабилността. Еврото не я спря да се възстанови от голямата криза, в която беше изпаднала.

Процесът на влизане в еврозоната обаче трябва да се извърши по професионален и внимателен начин, за да не остане някой измамен или по някакъв начин ощетен, изтъкна Пеканов.

Бившият вицепремиер беше категоричен, че България трябва и може да влезе в еврозоната на 1 януари 2026 година. "Не сме изпуснали този прозорец. Не виждам проблем все още за това. Но разбирам аргумента, че трябва да поискаме ковергентния доклад тогава, когато сме сигурни, че ще отговорим на критериите. Истината е, че в момента не отговаряме формално на ценовия критерий, но той не е твърд, не е стриктен."

Известно е, че този критерий се базира на средното от трите страни с най-ниска инфлация. Възможно е критерият, който през декември беше 2,5, (България постигна 2,6), да се увеличи, тъй като цените в Европа се покачват.

Пеканов обясни, че в някои отношения България сега би могла да покрие ценовия критерий.

"Но не става въпрос само за един месец. Този процес трябва да е устойчив".

"Ако искаме да влезем в еврозоната на 1 януари догодина - до юни месец трябва да получим зелена светлина от европейските институции. За конвергентен доклад - той трябва да бъде поискан най-късно до март. А не да се бърза. Най-лошият изход от тази ситуация е докладът да е негативен. Тогава ще трябва да почакаме вероятно поне 2-3 години."