Премиерът Желязков на изслушването за „Лукойл: : Информацията ни е за интерес, а не за продажба

От септември 2024 г. активно се коментира, че ПАО „Лукойл“ е взел решение да пристъпи към набиране на възможни оферти за продажбата на рафинерията в Бургас (Лукойл Нефтохим Бургас). Първоначално интерес е бил проявен от 24 компании, които впоследствие след изпращане на информационно запитване  са сведени до 10, а впоследствие са селектирани до 7. Това заяви министър-председателят Росен Желязков по време на изслушване от депутатите от Народното събрание. В изслушването, по инициатива на депутата Богдан Богданов участваха и министрите на икономиката и индустрията Петър Дилов и на енергетиката Жечо Станков. Впоследствие премиерът уточни, че „информацията ни е за интерес, а не за продажба“.

В изказването си пред депутатите Росен Желязков представи кратка хронология на дружеството от стартирането на намерението за приватизация, самият процес от края на 90-те години до настоящия момент. Той се спря на реалните действия, свързани с продажбата на активи на "Лукойл" в България. Консултантската фирма "Ай мап" изисква информация от различни структури на рафинерията, като предполагаемата цел е изготвяне на първична оценка на активите и състоянието на дружеството. По всяка вероятност тези действия са свързани с формирането на началната продажна цена, предположи министър-председателят.

Министър-председателят заяви, че разполагат напълно с данните за всяка една компания и се очаква преговорният процес да бъде подновен в началото на февруари като основно ще се акцентира върху необходимостта от неутрализиране на екологични щети. Въпросът е бил заложен като клауза в приватизационния договор, съгласно който "Лукойл" е трябвало да организира почистването на замърсявания на почвите и водите в района на рафинерията, а държавата да предоставя средства за финансиране на процеса. Поради липса на средства решението е отлагано в годините. 

По непотвърдени данни търсената от ръководството на компанията цена е около 2 млрд. щатски долара, посочи Росен Желязков.

В отговор на въпроса на депутата и бивш икономически министър Богдан Богданов как ще бъде защитен националния интерес в случай на продажба на „Лукойл“ и рафинерията, премиерът посочи, че това ще стане чрез Закона за насърчаване на инвестициите и в рамката на изискванията за скрининг на преките чужди инвестиции, свързани със сигурността и обществения ред. Съгласно въведения механизъм за скрининг се изисква предварително разрешение за извършване на всяка пряка чуждестранна инвестиция, която отговаря на посочените в закона условия, обясни Желязков. Той допълни, че всяка пряка чуждестранна инвестиция минава и се извършва след разрешение от Междуведомствения съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, който е формиран и вече действа. По думите му всяка пряка чуждестранна инвестиция може да бъде отхвърлена от Междуведомствения съвет ако има вероятност да засегне сигурността. Отчита се потенциалното й въздействие върху критичната инфраструктура.

В допълнение той посочи възможностите, които дава на държавата притежанието на „златна акция“.

В отговор на въпрос на депутата Богдан Богданов дали възнамерява да има конкретни изисквания към потенциални инвеститори, така че да не попадат под действието на санкции, премиерът беше категоричен, че „българската държава може да има изисквания, ако продава свой актив“.  В допълнение Росен Желязков обясни, че възможностите за контрол са няколко и отново наблегна на възможността за скрининг.

"В случая говорим за продажба на капитал, зад който, разбира се, стоят активи. Този капитал принадлежи на компания. В случая това е "Литаско". Тя е субектът, който преценява дали и как, на кого и за колко да продаде, на цена, каквато пазарът предполага или на която се договорят страните, на кое лице да продаде.

Българската държавата в случая не е в списъка на потенциалните купувачи. Българската държава би могла да бъде купувач, ако, разбира се, това е волята на Народното събрание и има осигурено финансиране за това. И, разбира се, ако се следва някаква обратна политическа логика на тази, която през 1999 година е довела до нейната приватизация", коментира министър-председателят.

При смяна на собствеността новият собственик ще се стреми да не предизвиква сътресения в дружеството и да не бъдат уволнявани хора. Не се изключва възможността да се преговаря и с компании в държави с преференциален данъчен режим, каза още премиерът.

Представителят на държавата в Надзорния съвет на "Лукойл Нефтохим Бургас" Цветан Цирков не е получил конкретен отговор на въпроса дали е започнала процедура по продажбата на дружеството. Това заяви от своя страна министъра на енергетиката Жечо Станков в отговор на въпрос на депутата Андрей Вълчев дали представителя на държавата Цветан Цирков е предоставил информация за евентуална продажба. Депутатът се позова на изслушването и на служебния министър на енергетиката Малинов.  По думите на Станков, Цирков е участвал в едно заседание на "Лукойл Нефтохим", на което е бил обсъден отчетът за очакваното финансово изпълнение и бизнес планът на дружеството за 2024 година.

Министър Станков обясни също, че златната акция дава определени права на защита на държавата, но модела на "скриниг", по който вече ще става управлението на дружеството, дава още по-големи права. "Всеки един работещ на територията на рафинерията, не трябва да се притеснява за работното си място", увери Жечо Станков в отговор на въпрос на защита на работните места и инфраструктурата.

Министър Станков освен това заяви, че ще предложи представителят на държавата в Надзорния съвет на "Лукойл-Нефтохим" да представя отчети на всеки шест месеца освен пред министъра на енергетиката и пред парламентарните комисии по енергетика и икономика.

Министърът на икономиката Петър Дилов от своя страна в отговор на въпрос на депутата Делян Добрев даде подробности по пропуснатите приходи от влизане на закона за свръхпечалбата на "Лукойл-Нефтохим". При задаването на въпроси си, Добрев напомни,  че законът предвижда 70 на сто от тази свръхпечалба да бъдат внесени във Фонд "Сигурност на електроенергийната система". По думите на министър Дилов, който се позова на данни от агенция „Митници“, за периода от февруари до септември 2023 г. България е пропуснала да получи общо 637 826 114 лева, преди да влезе в сила законът за компенсиране на транспортните разходи на потребителите,.