COP 30: Преговорите в Бон разкриват сериозните разногласия между страните за финансирането на борбата с изменението на климата

Анализ на The Reccessary/ Сдружение Dialogue Earth

Всяка година през юни международните екипи, преговарящи по въпросите на климата се събират в Бон, Западна Германия, за двуседмична конференция в секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК).

Бон е междинна контролна точка в процеса на управление на климата в ООН. Тя предхожда много по-голямата Конференция на страните (КС) по РКООНИК, която тази година ще се проведе през ноември в бразилския град Белем в Амазония. Конференцията в Бон включва само няколко съпътстващи прояви и медийни дейности, успоредно с преговорите, които обикновено се фокусират повече върху технически подробности и не включват важни политически решения. Нейната основна цел е да постави текстовата основа за решенията, които ще бъдат взети на COP.

Сдружението „Диалог Земя“ (Dialogue Earth) присъства на тазгодишната конференция, на която за първи път се събраха всички страни по РКООНИК, след като САЩ обявиха второто си оттегляне от Парижкото споразумение. Срещата от 16 до 26 юни придоби допълнителна символична тежест поради необичайно силната гореща вълна. Още в края на юни температурите в Бон се покачиха до 35 градуса - изключително необичайно за Северна Европа.

Първите два дни от конференцията преминаха в дебати за това кои точки да бъдат включени в дневния ред на преговорите. Финансирането на борбата с изменението на климата и търговските мерки се оказаха най-големите спорни въпроси. В крайна сметка беше постигнат напредък по множество теми на преговорите. Въпреки това наблюдателите и участниците си тръгнаха от Бон с надеждата, че бразилското председателство ще направи повече, за да насърчи държавите да представят наистина амбициозни планове за действие в областта на климата преди конференцията в Белем.

Преговорите продължават без САЩ

Въпреки че се оттегли от Париж, САЩ остават страна по РКООНИК. По време на предишния мандат на Доналд Тръмп делегацията на САЩ продължи да участва в преговорите за климата. Този път обаче администрацията на Тръмп реши да не изпраща свои представители. Това е първото отсъствие на страната от стартирането на РКООНИК преди повече от 30 години.

В Бон многостранният процес на действие в областта на климата все пак продължи, като не бяха отпаднали или прекратени нито един набор от преговори.

За разлика от предишните две години, преговорите през юни не бяха съсредоточени около една-единствена важна точка от дневния ред, като например нова глобална финансова цел или глобалния преглед (Global Stocktake), която оценява действията, предприети от страните по Парижкото споразумение на всеки осем години. Подобен фокус върху една-единствена тема може да определи възприемания успех или неуспех на дадена COP. Вместо това на срещата в Бон беше постигнат напредък в множество паралелни направления.

Какво представлява глобалния преглед?

Глобалният преглед е ключов елемент от Парижкото споразумение от 2015 г. Той се извършва от секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и оценява напредъка на всяка страна по споразумението по отношение на неговите цели. Тази оценка се извършва на всеки осем години.

Първата глобална оценка на състоянието на климата е публикувана през септември 2023 г. Главите в него обхващат контекста, смекчаването на последиците, адаптирането, средствата за изпълнение и финансовите потоци. В него се констатира, че страните не изпълняват в достатъчна степен необходимите действия, за да изпълнят изискванията на Парижкото споразумение - и по този начин да смекчат глобалното затопляне.

Преди срещата в Бон бразилското председателство подчерта три приоритетни области за постигане на напредък след застоя на миналогодишната COP29 в Баку, Азербайджан: „справедлив преход“ или управление на прехода към нисковъглеродна икономика по справедлив начин; разработване на начини за прилагане на констатациите от миналогодишния глобален преглед; и постигане на споразумение по глобалната цел за адаптация. Тъй като тези въпроси бяха изтъкнати от председателството, те привлякоха особено внимание в Бон, както и на COP30 в Белем.

Наред с приоритетите на председателството две нови теми привлякоха значително внимание.

Първо, предвид факта, че COP30 ще се проведе в град в Амазония, дискусиите относно опазването на горите се засилиха. Може ли опазването на горите да заеме значимо място в евентуалните резултати от преговорите? В крайна сметка преговорите в Бон не донесоха яснота по този въпрос.

Второ, компромисът относно финансирането на борбата с изменението на климата, постигнат на COP29, включваше ангажимент за така наречената „пътна карта от Баку до Белем“. Очаква се през тази година страните да продължат преговорите по конкретни механизми за увеличаване на финансирането на борбата с изменението на климата и за постигане на договорената в Баку цел от 1,3 трилиона щатски долара. Резултатите по двете направления ще бъдат окончателно определени в Белем, но се очакваше срещата в Бон да постави основите за напредване на тези преговори.

Ако гореизложеното ви се струва сложно и може би дори малко досадно, значи сте усетили атмосферата в Бон: обстановка, изпълнена с технически жаргон и продължителни речи на преговарящите, където и най-малката стъпка напред изисква много време и усилия.

Неизбежната битка за дневния ред

Разбира се, отсъствието на САЩ не беше единственото предизвикателство пред РКООНИК. Докато международното управление на климата продължава да напредва, световният политически и икономически пейзаж претърпя значителни промени, а въздействието на изменението на климата става все по-ясно изразено. В момента плетеница от стари и нови проблеми поставя на изпитание ефективността и адаптивността на многостранните механизми.

Началните дни в Бон предложиха ярка илюстрация на това напрежение, тъй като преговорите затънаха в двудневно противопоставяне по отношение на дневния ред.

Непосредствено преди началото на преговорите Боливия официално поиска да бъдат добавени две нови теми за преговори. Тя направи това от името на групата на развиващите се страни със сходно мислене (Like-Minded Developing Countries (LMDC) - ключова коалиция, в която влизат Китай, Индия, Саудитска Арабия, Египет и още 18 държави.

Първото предложение на Боливия се отнасяше до прилагането на член 9.1 от Парижкото споразумение, в който се потвърждава задължението на развитите държави да предоставят финансиране за борба с изменението на климата на тези, които все още се развиват. Този спорен въпрос, в центъра на който е това, което мнозина смятат за постоянен недостиг на подкрепа от страна на по-богатите държави, многократно се е появявал в последните преговори за финансиране на климата. Въпреки че миналата година чрез компромис беше договорена нова цел за финансиране (1,3 трилиона щатски долара годишно до 2035 г.), тя не успя да определи ясно мащаба или правното естество на приноса на развитите страни, което остави много развиващи се страни недоволни.

Вторият въпрос беше посветен на едностранните търговски мерки, свързани с изменението на климата, като специално внимание беше отделено на Механизма на Европейския съюз за коригиране на въглеродните емисии на границата (CBAM). Макар че подобни мерки претендират за постигане на целите в областта на климата, LMDC твърди, че те ще „увеличат разходите за глобални действия в областта на климата“ и противоречат на духа на многостранността. Подобни опасения бяха изразени миналата година от Китай от името на Базовите държави (Бразилия, Южна Африка, Индия и Китай). Те отразяват по-широки тревоги относно нарастващото пресичане между търговията и политиката в областта на климата.

И двата силно натоварени въпроса стават все по-очевидни в международното управление на климата. Това подкопава доверието между развиващите се и развитите страни и засилва разногласията в преговорите. Официалното добавяне на тези теми към дневния ред би отворило вратата към структурирани дискусии и потенциал за обвързващи резултати. Не е изненадващо, че предложенията на LMDC получиха широка подкрепа от развиващите се страни, като същевременно поразиха нервите на големите развити държави. Европейският съюз например се противопостави на включването на точка от дневния ред „едностранни мерки“.

Ясно е, че дори техническа среща в средата на годината като тази в Бон е пропита от политика. Компромисът, постигнат от делегатите след два пълни дни, гласеше, че председателството ще улесни неофициалните консултации по член 9.1, докато обсъжданията на едностранните мерки ще бъдат включени в съществуващия дневен ред за „справедлив преход“. В Бон бяха проведени консултации, но не беше постигнато ясно заключение. Дебатът вероятно ще бъде повдигнат отново в Белем.

Основните преговори не можеха да започнат, докато не бъде изяснен спорът за дневния ред. Критиците твърдяха, че е било загубено ценно време, и подозираха някои държави в умишлено протакане на преговорите. Други защитиха позицията на страните от LMDC, като подчертаха, че е важно тези въпроси да се обсъждат открито и систематично, дори това да отнема време.

Битките за дневния ред със сигурност ще се повтарят на бъдещите срещи. Всяка стъпка на преговорната арена е подкрепена от множество стратегически и политически изчисления. Макар че подобни спорове наистина могат да се използват като лост за въздействие и да удължават преговорите, може да се твърди, че те разкриват и по-дълбоки опасения относно равенството и справедливостта в глобалните действия в областта на климата. Със или без САЩ, това са по-дълбоките проблеми, с които многостранният процес трябва да се справи, ако иска да запази легитимността и обществената подкрепа.

Пътят към Белем

В очакване на COP30 бразилското председателство има големи очаквания, но е изправено и пред значителен натиск. Екипът проведе многобройни събития в Бон, както за да представи визията си за конференцията, така и за да изслуша очакванията на различните заинтересовани страни.

Очерта се едно основно послание на председателството: процесът на преговори за климата вече доведе до множество политически декларации и ангажименти и това, което е спешно необходимо сега, е прилагането на действия за справяне с изменението на климата. Председателството се надява да насочи COP30 към това, което нарича „фаза след преговорите“ в рамките на РКООНИК. Тази концепция беше широко приветствана по принцип, но в Бон председателството не предложи ясна пътна карта за превръщането ѝ в конкретни действия.

Друга ключова задача в тазгодишния процес на управление на климата е представянето на нов кръг от планове за действие в областта на климата, известни като национално определени приноси (nationally determined contributions (NDC). Представянето от всички страни на нови, по-амбициозни приноси на всеки пет години е основно задължение съгласно Парижкото споразумение. Но както подсказва името, те не са продукт на многостранни преговори. Те се определят от всяка страна поотделно.

Секретариатът на РКООНИК ще направи глобална равносметка на новите приноси, като анализира разликите между ангажиментите на страните и общите цели от Париж, публикувайки доклад преди COP30. Дипломацията на NDC е неизбежна и деликатна задача за председателството. Освен официалния дневен ред на преговорите, как бразилският екип може да насърчи широк кръг държави да представят амбициозни приноси навреме?

Екипът на Белем вече е предприел някои инициативи. В края на април бразилският президент Лула бе домакин на виртуална среща на върха с генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, за да повиши политическото значение на следващия кръг от НДП. На нея присъстваха 17 правителствени ръководители, включително лидери от Китай и Европейския съюз.

Въпреки това до момента само около 20 държави са представили своите актуализирани НДП, като качеството на тези документи е различно. Затова много правителствени представители и наблюдатели очакват председателството да вложи повече енергия и политически капитал в дипломацията на НДП.

Наред с напредъка в преговорите и дипломацията в областта на климата председателството трябва да се занимава и с по-практични въпроси: Капацитетът на Белем да бъде домакин на голяма конференция на ООН и цената на нощувките. В отговор на многобройните оплаквания председателството организира специален брифинг. Беше обявено, че до момента са осигурени общо 29 000 стаи и 55 000 легла, включително близо 4 000 стаи на борда на два круизни кораба, изпратени от правителството.

Засега тези цифри са по-скоро пожелателни, отколкото конкретни. Много хора не са успели да си осигурят стаи или са обезкуражени от високите цени. На няколко вътрешни срещи на организациите-наблюдатели хората многократно лобираха пред президентството чрез бразилските агенции. „Моля, уверете се, че екипът на председателството знае, че ние наистина, наистина сме притеснени за настаняването“, каза един от тях.

В момента пътят до Белем не е гладък.