Проф. Валентин Колев: България трябва да се стреми максимално дълго да запази въглищните си централи

Проф. Колев, вие имате изготвен доклад, който обхваща състоянието на въглищните централи и тяхното значение. Бихте ли ни разказали малко повече за него и за базовите мощности у нас, каквито са основно въглищните централи?

- Без да имам предвид малките въглищни централи като ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ „Марица 3“ - Димитровград и без ТЕЦ „Варна“, инсталираната мощност на трите големи въглищни централи в района на комплекса „Марица Изток“ е 3200 MW. Именно тези три големи централи имат голямо участие в мощностния баланс на страната ни. Особено през зимата си проличава това – сега например в първите десет дни на януари товарът на енергийната система достигна 7100 MW без в тази стойност да е включен износът на електроенергия. Този товар се покрива от АЕЦ „Козлодуй“, който е 2080 MW, а другите 5000 MW се покриват от въглищните централи, а в това число влизат заводските и топлофикационните централи и ВЕЦ на НЕК ЕАД.

Покриват се и от централите на възобновяема енергия разбира се. Реално, точно когато ни трябва електроенергията от възобновяемите източници, ние я нямаме. ВЕИ централите имат по-висока часова използваемост през пролетно-летния сезон и лятно-есенния. В случая говоря основно за фотоволтаичните и вятърните централи. Тоест ние де факто зимата, когато най-много имаме нужда от мощности за производство, ние от възобновяемите източници получаваме много малко. Така, че основно разчитаме на въглищните централи. Именно те осигуряват над 40% участие в мощностния баланс и над 45% участие в енергийния баланс. При годишното потребление от 45 тераватчаса, заедно с технологичните разходи по преноса и разпределение, то тези централи произвеждат около 20 тераватчаса. Така че без това производство и без това участие в мощностния баланс трудно може да се говори за осигуряване на адекватността на енергийната система. Не мога да не спомена, че това би могло да се случи не само с въглища, но и ако имахме газови централи. Друг е въпросът какви ще бъдат в този случай разходите.


Непознаване на характера и същността на договорите, сключени с инвеститорите в т.нар. американски централи в енергийния комплекс "Марица Изток", са причина за тенденциозните твърдения, натрапвани на обществото през последните месеци. Какъв е вашият коментар?

- Действително този въпрос не се познава добре. Дори на най-високо равнище при висшия мениджмънт на държавата. Аз съм бил свидетел на това, че специалисти проявяват непознаване на този въпрос като твърдят, че можело без особени сътресения да се развалят дългосрочните договори. За да се развалят тези договори, то първо трябва да се извади една голяма сума пари, които изпълнителния директор на НЕК най-добре знае колко са точно. Преди три години, когато аз правих експертиза по този въпрос бяха около 3 млрд. лв. Сега вероятно вече са по-малко. Но не може да бъдат развалени тези дългосрочни договори и от тази гледна точка съществува непознаване на въпроса.

Ако все пак искаме прекратяване на договорите първо трябва да се плати по-горе цитираната сума, второ – трябва да се получи и съгласието на отсрещната страна. Ако на вас някой ви предлага предсрочно прекратяване на договорите то страната, която очаква те да се прекратят, трябва да знае, че ще има съответните санкции. Самите договори според мен са много прецизно направени от страна на инвеститорите. Така са направени, че всеки допълнителен разход, който ще се появи се явява за сметка на НЕК.

Факт е например, че плащането на въглеродните емисии емитирани от двете американски централи, трябва да се поема от Обществения доставчик.


Какво е бъдещето на въглищната енергетика у нас и по-специално – на централите в комплекса „Марица изток“?

- За съжаление бъдещето на въглищната енергетика в България няма да е по-различно от бъдещето на въглищната енергетика в Европа. Няма как на Стария континент да спрат всички въглищни централи, а в България да продължат работата си. Не виждам изобщо как е възможно да стане това. От тази гледна точка трябва да бъдем достатъчно гъвкави и да използваме нашите въглищни централи възможно най-дълго. Буквално ние трябва да се борим да бъдем последните в рамките на ЕС, които да затворим въглищните ТЕЦ. Това трябва да бъде нашата целева функция. И веднага ви давам примера със затворените вече четири блока на АЕЦ “Козлодуй“. Още преди 20 г., когато започва работата по меморандума за тях. И когато бе поставено условие „за влизането в ЕС трябва блокове от 1 до 4 на АЕЦ „Козлодуй“ да бъдат затворени“, тогава е трябвало да бъдем малко по-предпазливи, малко по-гъвкави. Защото тези малки блокове произвеждаха много евтина електроенергия. Затова давам този пример – всички трябва да сме наясно и да преследваме тази цел: да бъдем сред последните, които ще спрат своята въглищната енергетика. Доколко евтино ще бъде това производство на ток от въглищни ТЕЦ е трудно да се каже заради разходите за въглеродни емисии. За съжаление тези емисии могат да доведат до положение, че работата на тези централи няма да ни бъде изгодна.

Трябва да ни е ясно следното: за производството на един мегаватчас електрическа енергия от въглищните ни централи се емитира 1,3 тона въглероден диоксид. И ако приемем, че 25 евро е цената на тон вредни емисии, то това прави 32,5 евро/мвтч за произведена електроенергия. Или 60 лева над сегашната цена – това е правилното заключение. При нашите централи горивната компонента (разходите за гориво при производство на един мегаватчас, бел. ред) е 28-30 лв./мвтч. Тоест минималната стойност без покриване на условно постоянните разходи е 90 лв./мвтч. Ако сложим още 25-30 лв./мвтч за покриване на условно-постоянни разходи ние отиваме на цена от минимум 120 лв./мвтч. Това е реалната себестойност, а ако трябват да се правят инвестиции и да се търси печалба цената на ел.енергия за 1 МВтч върви още нагоре.   

Без тези стратегически активи възможно ли е да се гарантира електроснабдяването на България и на всички българи?

- В началото аз споменах, че общо въглищните ни централи осигуряват около 20 тераватчаса електроенергия годишно, което е над 45% от енергийния баланс. Тези централи участват в запаса на статичната и динамична устойчивост на енергийната система. Това е запасената кинетична енергия във въртящите се инерционни маси на турбогенераторните групи. Смятайте, че това свойство не може да бъде заместено от възобновяеми източници. В момента в напредналите държави се работи интензивно по създаване на електронни устройства, които да имитират инерционните маси, но до момента не е направено кой знае какво по този въпрос.

Представете си един ротор на генератор с мощност 220 мвт., който е с тегло 40 тона. Заедно с турбината той тежи повече от 100 тона. В момента, в който възникне някаква напречна или надлъжна несиметрия в електроенергийната система именно тази инерционна маса се стреми да запази статичната и динамична устойчивост на системата. Това е инерция, подобна на маховик, обяснено на обикновен език. Този момент липсва при ВЕИ централите. Даже, когато стане някаква повреда в мрежата възобновяемия източник веднага се отделя от системата. Тоест той не се опитва да запази устойчивостта на системата, а напротив – той пази само себе си. На практика без тези инерционни маси трудно може да се гарантира устойчивостта на електроенергийната система. Отделно стои въпроса за участието в първичното, вторичното и третичното регулиране. Там участват основно големите енергийни блокове от кондензационните централи. В първичното и вторичното регулиране не участват блоковете на АЕЦ „Козлодуй“, защото те не могат да се.

Колегите твърдят, че при новите блокове на АЕЦ „Белене“, ако евентуално се започне строителство, там ще имат по-голяма възможност за регулиране. Те може и да могат да участват в регулирането.

Да вземем ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" можете ли да обясните, какво би се случило, ако тази централа не беше реновирана и според новите правила щеше да трябва да бъде затворена след 2 години?

- Реновирането на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" първо доведе до увеличаване на инсталираната мощност с по 17 MW на всеки блок и така мощността на цялата централа бе увеличена от 840 MW на 908 MW. Освен това бяха изградени сероочистващи инсталации, които както видяхме са важни за работата на централата. Например в ТЕЦ „Варна“ няма сероочистващи инсталации и съответно централата спря да работи преди три години. Наскоро тя бе въведена в експлоатация отново, но работи на природен газ. Подобна може би щеше да е съдбата и на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" без споменатите инвестиции.

Кои са мощностите, на които България разчита сега в случай на сериозна авария или т. нар. пълен срив на системата?

- Като цяло пълен срив на системата няма, на английски терминът е blackout, а на български е разпадане на енергийната система. Слава Богу в последните 30 години не сме имали такова разпадане на електроенергийната система. Но ако се случи такова нещо на първо място стартират ВЕЦ-овете за възстановяване на електроенергийната система, а после тръгват и кондензационните блокове. Това са именно въглищните блокове, на които се разчита за възстановяване на паралелната работа на електроенергийната системата.

Пазарът на въглеродни емисии отбелязва най-високите си нива за последните няколко години. Какъв ще е ефектът от това върху въглищната енергетика и върху електроенергийния отрасъл като цяло?

- При 25 евро/т само разходите за производството на 1 МВтч електроенергия от ТЕЦ ни струват 60 лева. Единствено ТЕЦ „Марица Изток 2“ не плаща до 2 тераватчаса производство на година, което е предвидено за регулирания пазар у нас. За това производство не се заплаща цена за въглеродните емисии. За останалите около 7 ТВтч производство на година централата трябва да си плати за квотите въглеродни емисии. Тук говорим за над 200 млн. евро на година разходи за въглеродни емисии само за ТЕЦ „Марица Изток 2“. В същото време частните ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ произвеждат общо около 8 ТВтч електроенергия годишно. Техните разходи за въглеродни емисии са за около 240 млн. евро на година.

Аз чета непрекъснато различни източници и забелязах, че вече е предвидено, че към 2030 г. цената на въглеродните емисии ще достигне 60 евро/т. При тази цена вече не знам какво би се случило с нашите въглищни централи.

Трябва ли да мислим за заместване на въглищните централи с ВЕИ? Колко време ще ни отнеме и възможно ли е това?

- По отношение на ВЕИ централите вече обясних, че тези инерционни маси няма как да бъдат заместени с подобни източници. Аз не съм противник на зелената енергия и дори я подкрепям. Обаче при тези източници енергията се появява тогава, когато не ни е необходима. Тя се появява през лятото, а на нас ни трябва през зимата. И ако ние успяваме да акумулираме енергия чрез електрически батерии или чрез ПАВЕЦ „Чаира“ ние може да изравняваме най-много дневния профил на производство. Това можем да го правим най-много за изравняване на седмични профили на производство. Но ние не можем да се запасим с тази енергия през лятото и да я използваме през зимата.

Наличието в момента на въглищни централи у нас всъщност ни осигурява и по-големия процент на енергийна независимост. Но ако ние нямаме производство на електроенергия от въглища и е очевидно, че това производство не може да бъде заместено напълно от ВЕИ, ние всъщност ще увеличим нашата енергийна зависимост. За да запазим тези инерционни маси, тези генератори и турбини, ние трябва да преоборудваме тези съоръжения за работа на природен газ. За района това е единствената алтернатива според мен.

Тогава значи остава въпроса за цената на суровината природен газ?

- Имайте предвид, че горивната компонента за един блок на природен газ в момента е около 100 лв./мвтч. А ако отделно компонентата за вредни емисии на СО2 достигне нива от 60 евро/т, тогава ще бъде по-разумно за нас да преминем на природен газ. Това го казвам като ние трябва да си изследваме целевата функция – да бъдем последните, които ще затворим въглищните централи. Нека не забравяме, че и при работа на горивните инсталации на природен газ също се отделят вредни емисии, макар и в по-малка степен – около 3-4 пъти по-ниски нива. Ако пък е направено високоефективно комбинирано производство, то може да е с още по-ниски нива на вредните емисии.

Двата американски ТЕЦ от комплекса "Марица Изток" са подготвили оценка на ползите и разходите, на базата на която да бъде взето решение дали да бъде предоставена дерогация. Сега топката е в МОСВ и на Изпълнителната агенция по околна среда и водите, които да разгледат заявленията за промяна в комплексните разрешителни. Ще могат ли тези централи да продължат работа, като направят само тези инвестиции, които е оправдано да бъдат направени, без да се утежнява цената на електроенергията?

- Тук е много важно ако трябва централите да преведат в съответствие с изискванията на референтния документ за големите горивни инсталации. Но и тук остава отворен въпроса за CO2 емисиите. Дори да може да се изпълнят изискванията за съдържание на серни и азотни окиси, както и на живак, остава въпроса за емисии на СО2. А пък вече инвестициите за привеждане на инсталациите към изискванията на този референтен документ какви ще бъдат и дали са икономически изгодни – това е въпрос, който централите трябва да решат. Другият вариант е да се използва дерогация по темата.

Вижте, ако проблемът е само в самата инвестицията смятам, че е редно тя да бъде направена. Проблемът е от друго естество: Европейската комисия си е запазила правото на по-късен етап да коригира тези изисквания към големите горивни инсталации. Тоест възможно е тези изисквания след няколко години да станат още по-тежки.

Смятате ли, че са основателни нападките на еколозите, които обжалват дерогацията за ТЕЦ „Марица Изток 2“ за работа, съгласно новите европейски изисквания за намаляване на замърсяването?

- Аз не искам в никакъв случай да се противопоставям на еколозите. Вероятно те имат някакви основания за своите искания. Но аз не считам, че най-големите замърсители на атмосферата са работещите кондензационни централи. Това категорично мога да го заявя. Да, те са важен фактор, но нека си спомним, че и населението у нас основно се отоплява на дърва. И то се отоплява по най-неефективния начин – като се използва влажна дървесина, с ниско КПД и с наличие на много вредни вещества.

Адекватни и навременни ли са мерките, които предприема българското правителство за запазване на въглищния отрасъл у нас? Какво още може да се направи?

- Единствените мерки, които са предприети към момента са свързани с дерогацията на новите европейски изисквания. Доколкото знам поне енергийния министър Теменужка Петкова по време на Националния съвет за тристранно сътрудничество спомена, че е осигурена безсрочна дерогация за ТЕЦ „Марица Изток 2“. Това аз много се надявам да стане факт и за ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“.

По отношение на мерките, свързани с измерване и намаляване на серните и азотни нива в отделяните газове, както и съдържанието на живак смятам, че мерките вероятно са адекватни и навременни. По отношение на въглеродния диоксид може би сме закъснели. Използването на капасити механизмите трябваше да стане по-рано. Доколкото знам държави като Полша, а и други страни на ЕС, още от 2016 г. стартираха този процес за използване на капасити механизмите за допълнително финансово подпомагане на въглищните централи. Крайният срок е до 2019 г. и аз не знам дали ние ще се включим в този механизъм. Но трябва да направим всичко възможно това да стане факт.

Капасити механизмът дава правото да се получи нотификация от Европейската комисия да се заплащат суми за разполагаемост на централите. Към този момент заплащането на тези суми у нас се счита за държавна помощ.

Трябва да има нотификация за ЕК със съответните аргументи и обосновка, за да се даде разрешение да се дават допълнителни средства за разполагаемост.

Проф. Валентин Колев e декан на Електротехническия факултет в Техническия Университет София. Професор е по специалност "Електроенергетика" - производство и разпределение". Бил е изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор. Заместник-председател е на Браншовата камара на енергетиците в България.