Разнобой между работодатели и синдикати за държавния бюджет

Без единна позиция относно държавния бюджет за настоящата година приключи извънредното заседание на Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), което се проведе в Министерския съвет.

Министърът на финансите Теменужка Петкова представи основните параметрите на бюджета. Това е възможният бюджет след четири години на политическа нестабилност и поредица от избори, каза Петкова, цитирана от БТА. Много се надявам в следващите периоди да може да стабилизираме публичните финанси, така че да дадем възможност през бюджета да бъдат реализирани важните за българските граждани политики. Намираме се в ключов момент, свързан с изпълнението на един от основните ни приоритети – членството на България в еврозоната. С параметрите на бюджета успяваме да покрием изискването на дефицит, коментира финансовият министър.

Основните макроикономически параметри върху които стъпва бюджета на държавата са следните:

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за всяка година от прогнозния период 2025-2028 г. е дефицит, вариращ в рамките на 2,2-3,0% от БВП с низходяща тенденция. Обявеният дефицит се дължи на осигуряването на разходни политики за 2025 и 2026 г., преобладаващо базирани на решения от 2024 г. със съответните приходни мерки, като за 2027 и 2028 г. дефицитът намалява съответно до 2,7 и 2,2 на сто от БВП. 

В средносрочен план се очаква устойчив номинален ръст на приходите, вкл. на данъчноосигурителните, като помощите от чужбина, след ръст през 2025 г., намаляват леко през следващата година и бележат по-значителен спад през следващите две години, което се дължи на етапите на реализация на програмите, съфинансирани от ЕС, основно по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

В средносрочен план разходите по КФП са в рамките на 40-процентното правило по Закона за публичните финанси (ЗПФ), като варират в диапазона 39,2-40,0 на сто от БВП за периода 2025-2028 г.

Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране през периода 2025-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 59,7 млрд. лв. (27,7 на сто от БВП) през 2025 г., 70,5 млрд. лв. (31 на сто от БВП) през 2026 г., 79,5 млрд. лв. (33,5 на сто от БВП) през 2027 г. и 87 млрд. лв. (35,2 на сто от БВП) през 2028 г.

Минималният размер на фискалния резерв към края на 2025 г. е предвиден да остане 4,5 млрд. лв.

Още подробности на страницата на Министерство на финансите от 18 февруари, когато беше представен проектът, в рездел „Бюджет“.

Вицепремиерът Томислав Дончев, който е и председател на Тристранния съвет, обобщи, че на днешното заседание са изразени различни гледни точки по отношение на представените бюджети, но с колегиално отношение и според него с общото убеждение, че това е "възможният" бюджет. Дончев информира, че е сформиран щаб под ръководството на МВР, който има за цел да гарантира, че всички пропуснати приходи, свързани с транзитния трафик, тол такси и глоби, ще бъдат събрани.

От Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) се въздържат от подкрепа, обясни председателят й Васил Велев. Най-обществено неприемливи са предложенията за увеличаване на разходите за персонал в публичния сектор. Имаме преднина на средните нетни заплати в публичния сектор към декември 2024 г. с 26 процента пред реалния сектор. Имаме абсолютно необосновани и неприемливи ръстове на възнаграждения в редица сектори без никакви реформи. Най-скандални са увеличенията в сектор обществен ред и сигурност и отбрана и сигурност, коментира Велев.

По думите му страната ни харчи за персонал в сектор обществен ред и сигурност най-много в ЕС като процент от брутния вътрешен продукт. В МВР има 12,5 процента пенсионери, които получават и заплата, и пенсия. 22 процента е сивият сектор в България за 2023 г., за 2024 г. – все още няма данни, добави Велев.

От Българската стопанска камара ще подкрепят с дълбоки резерви проекта за държавен бюджет, защото трябва да имаме редовен бюджет, тъй като той доближава България до членство в еврозоната и във висока степен отговаря на изискванията на закона за публичните финанси.

От Българска търговско-промишлена палата са с намерението да подкрепят проекта на бюджет. Най-важното е, че се запазва данъчния модел, с който продължаваме да се гордеем. Няма да престанем да настояваме за балансиран бюджет и в бъдеще, посочиха от БТПП.

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) се въздържат от подкрепа на проекта на бюджет и изразиха опасенията си по отношение на реалния размер на дефицита в контекста на кандидатстването на България в еврозоната.

Нямаме дългосрочен проблем с дълга, но той има цена, лихвите растат и трябва непременно това да се отчита, посочи президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров. По думите му не е вярно, че пенсиите са неразумно вдигнати. Ние твърдим, че трябва да се увеличават осигуровките още тази година и такъв беше първоначалният план в Министерството на финансите, каза Димитров.

От КТ "Подкрепа" имат притеснения по отношение на приходната част – доколко тя ще бъде изпълнена. Синдикатът призова незабавно да започне работа по отношение на данъчно-осигурителната политика, както и осигурителният доход да бъде качен веднага с ръста на средния осигурителен доход, отчетен от Националния статистически институт.

На днешното заседание на НСТС беше обсъден и пректобюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2025 г., както и проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2025 г.

Пректобюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2025 г.

Управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) Ивайло Иванов коментира, че в последните дни проектът на закон на бюджета на ДОО за 2025 г. се оказа трайно в центъра на общественото внимание заради процентът, с който ще се осъвременят пенсиите от 1 юли. Той посочи, че финансовите параметри на законопроекта са разработени при допускането, че пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, ще се увеличат с 8,6 процента от 1 юли, като процентът е изчислен по швейцарското правило. Със същият процент и от същата дата се увеличават и минималните размери на пенсиите за трудова дейност и размерът на социалната пенсия за старост, и на свързаните с нея пенсии и добавки. Иванов отправи призив въпросът за осъвременяването на пенсии да не се превърне в причина фокусът на дискусията да се измести от други не по-малко важни параметри на законопроекта.

Философията на законопроекта намира обективен израз през три думи- стабилност, сигурност и баланс, посочи Иванов.

Според проектобюджета, приходите на ДОО за 2025 г. са разчетени на близо 15,216 млрд. лева, което е ръст от 18,1 процента спрямо 2024 г., като това нарастване на приходите отразява увеличаването на минималната работна заплата от 933 лв. до 1077 лв., политиката по доходите в публичния сектор и нарастването на максималния осигурителен доход от 3750 лв. на 4130 лв. Отразени са и очакванията за ръст на осигурените лица, поради подобряване на ситуацията на пазара на труда и нарастването на средния осигурителен доход за страната.

Иванов каза още, че вградените в законопроекта политики не водят до влошаване на финансовото състояние на ДОО, дори се създават предпоставки за  финансовото му укрепване.

През 2025 г. се очаква средната пенсия да нарасне с 10,4 процента в номинално изражение, а покупателната й способност - с близо 7,8 процента. Прогнозата е, че разходите за пенсии ще са над 24,1 млрд. лева, което се равнява на около 11,1 процента от очаквания БВП за тази година. Разходите за парични обезщетения и помощи ще са близо 3,074 млрд. лева, отбеляза Иванов.

Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2025 г.

Приходите, трансферите, всичко е около 9,47 млрд. лева, каза управителят на НЗОК Станимир Михайлов при представянето на проекта. Здравноосигурителните приходи са 9,25 млрд. лв.; за здравноосигурителни плащания са заложени средства в размер на 8,87 млрд. лв.; за първична извънболнична медицинска помощ - 647 млн.; за специализирана извънболнична медицинска помощ - 658 млн.; медико-диагностична дейност - 303 млн. лв.; болнична медицинска помощ - 4,1 млрд. лв., посочи Михайлов.