Вицепрезидентът: България не поставя допълнителни условия към Северна Македония, а иска тя да изпълнява европейските критерии за членство

България не поставя допълнителни условия към Република Северна Македония за присъединяването й към Европейския съюз. Няма двустранна блокада на преговорите. България иска да се спазват европейските критерии. В договорената през 2022 г. с ЕС рамка, въз основа на френското предложение, не са заложени български претенции, а европейски критерии за членство, основният от които е защитата на човешките права. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на форума „Европейският съюз среща Балканите“. В събитието участва и европейският комисар за разширяването Марта Кос.

„Чрез разширяването Европейският съюз увеличава значително територията на общите ценности, които са в основата на европейската конструкция. Става въпрос за права на човека, за правова държава“, подчерта Илияна Йотова. Вицепрезидентът посочи, че не трябва да се правят никакви компромиси с критериите за европейско членство, независимо от обстоятелства от геополитически характер. Тя изрази позиция против предложенията въпросите на разширяването да се приемат с квалифицирано мнозинство от държавите членки.

Вицепрезидентът определи като непостоянна и променлива европейската политика за Западните Балкани. Тя припомни, че темата за разширяването, изоставена след Солунския процес през 2003 г., България успя да наложи по време на своето председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. „Декларацията от София е изключително силен и важен документ, който, за съжаление, не беше доразвит“, посочи Йотова.

Вицепрезидентът е убедена, че без Западните Балкани Европа не може да бъде световен лидер в нито едно отношение. „Спирането или замразяването на процеса на разширяване ще донесе още повече нестабилност, конфликти и влияние на други сили, враждебни на нас“, заяви Илияна Йотова. По думите й потенциалът на нови страни членки ще направи ЕС по-конкурентоспособен, способен да защита своите интереси и своя суверенитет.

В изказването си вицепрезидентът подчерта необходимостта от широк и отворен дебат за бъдещето на европейския проект и неговото разширяване предвид новите геополитически предизвикателства. „Продължават споровете колко да се разширява ЕС, какъв съюз искаме – от формулата за Малка Европа до евро-средиземноморското разширяване, включващо Турция и близкоизточното партньорство. Наложи се и дилемата – повече разширяване или повече задълбочаване на интеграционните процеси вътре в рамките на вече съществуващия съюз“, заяви Илияна Йотова. Тя подчерта обаче, че увеличаването на държавите членки не означава парализа на процесите заради трудност при взимането на решения, при предлагането на политики. „Някои лидери говорят за реформи преди следващо разширяване. Наложи се мнението, че богатият Запад раздава на бедния Изток. Често се пресмятат субсидиите от Запад на Изток, без да се виждат ползите за европейската икономика, в обратна посока. Догонването и стремежът за достигане на европейските стандарти е по-продуктивната политика за всички, отколкото изолацията на съседните държави от ЕС“, посочи вицепрезидентът.