Атомният сектор апелира: България спешно да приеме енергийна стратегия, за да се гарантира дългосрочната стабилност на работата на ядрените ни мощности

Българският атомен форум – Булатом излезе с категорична позиция относно жизненоважната необходимост от приемането на ясна, дългосрочна национална политика за развитие на ядрената енергетика. От сдружението алармират, че въпреки някои предприети стъпки, липсата на цялостна стратегия застрашава енергийната сигурност и стабилност на страната в десетилетия напред.

През 2022 г. организацията отправи апел за формиране на национална политика, отчитайки комплексния и дългосрочен характер на ядрените енергийни обекти. След тази година са предприети конкретни действия по ускоряване на изграждането на 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ на одобрената площадка № 2, което е приветствано като заместващи мощности за поетапно извежданите от експлоатация централи на твърди горива.
Въпреки този напредък обаче, от „Булатом“ подчертават, че тези действия се осъществяват по-скоро на проектна основа, отколкото като част от обявена и одобрена политика за устойчиво развитие на ядрената енергетика. Тревожен е фактът, че липсва решение за съхраняване на дела на ядрената енергетика като алтернатива при окончателното извеждане от експлоатация на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“.

Анализите на форума показват, че за да се запази дългосрочната роля на ядрената енергетика като базова мощност, е наложително своевременното изграждане на още една нова ядрена мощност. Тази допълнителна мощност е необходима, за да замести 5-ти и 6-ти блок след изчерпване на техния експлоатационен ресурс.

От неправителствената организация настояват тази цел да бъде включена в дългосрочната енергийна стратегия независимо и паралелно с успешната реализация на проекта за блокове 7 и 8, чието въвеждане в експлоатация се очаква до 2040 г. Постигането на тези две цели е от ключово значение, за да се запази и след 2050 г. балансът в структурата и управлението на електрогенериращите мощности на базата на 4000 MW ядрени мощности.

Своевременното стартиране на втори проект би позволило максимално оползотворяване на вече създадените вериги за доставки и услуги за изграждането на блокове 7 и 8. Това ще осигури приемственост и дългосрочни перспективи за местните компании, както и висока степен на локализация в процеса. Освен това, осигуряването на заместващи ядрени мощности е критично за поддържане на критична енергийна инфраструктура с въртящи инерционни маси, което е жизненоважно за статичната и динамична устойчивост на електроенергийната система на страната.

Опитът показва, че структурирането на съответната проектна организация трябва да бъде извършено навреме, а принципното решение за изграждане на нова ядрена мощност трябва да бъде взето доста по-рано от 2027 г. БУЛАТОМ продължава своята дейност за устойчиво развитие на ядрената енергетика и отново поставя въпроса за неотложността от разработване и приемане на дългосрочна енергийна стратегия.

Такава стратегия е необходима, за да се определят перспективите за електроенергийния сектор след изчерпване на ресурса на сегашните блокове.

Ясната стратегия ще дефинира мястото на ядрената енергетика, приоритетите, сроковете и етапите на изграждане на необходимите мощности. Тя също така ще позволи актуализация на стратегиите за човешки ресурси, управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци, както и подготовка на регулаторната и административна инфраструктура за бъдещи малки модулни реактори (ММР).

В заключение, позицията на Българския атомен форум подчертава категоричната нужда от незабавно действие от страна на държавата за приемане на стратегически документ, който да гарантира бъдещето на ядрената енергетика и по този начин – енергийната сигурност и стабилност на България до и след 2050 г.