Българският бизнес изостава с въвеждането на AI, Европа има спешна нужда от роботи
България е „на опашката“ в Европа по дял на компаниите, които докладват използването на изкуствен интелект в дейността си. Това показва класация, изготвена от на лидера в застраховането на търговски кредити на глобално ниво и у нас - Allianz Trade. Според анализаторите по този показател страната ни се нарежда на 28-мо от общо 32 места. Данните показват, че към края на 2024 г. у нас едва 6,5% от предприятията разчитат на AI технологии. Въпреки че делът им се е увеличил почти двойно спрямо предходната година, той остава значително под средното ниво за Европа (13,5%) и е в пъти по-нисък от показателите за САЩ и Китай. Освен това докато в България и в Европа като цяло изкуственият интелект се използва основно от големи компании, в САЩ той вече намира приложение в работата на над 40% от малките и средни бизнеси.
С най-добри темпове при въвеждане на AI технологиите на Стария континент се представя Дания, където вече близо 30% от компаниите използват такива решения. На следващите места се нареждат Швеция, Белгия и Финландия с нива около 25%. На последните места в класацията, след България са Босна и Херцеговина, Полша, Турция и Румъния, където компаниите, работещи с изкуствен интелект, са дори под 5%.
„Изоставането във въвеждането на изкуствен интелект, нови технологии и роботизация поставя под въпрос конкурентоспособността не само на българския бизнес, но и на неговите търговски партньори в Европа. Това, наред с други актуални предизвикателства в глобалната икономическа среда, като разразяващите си търговски войни, повишава риска за компаниите. В този момент е важно да се направи навременна, трезва оценка и да се работи на различни нива за повишаване на стабилността в условията на бързи и динамични промени. Един от инструментите, които българските компании могат да използват, е застраховката на търговски кредити.“, коментира Камелия Попова, управител на Euler Hermes за България, която вече развива дейност под търговската марка Allianz Trade.
В отделно, актуално изследване анализаторите на Allianz Trade обръщат внимание именно и на изоставането на Европа в сферата на роботизацията. Макар някои държави на Стария континент да имат силни традиции, в момента те губят темпо в надпреварата с Китай, където през 2024 г. са инсталирани 51% от всички индустриални роботи в света. На второ място по този показател се нарежда Япония, а на трето – САЩ. Най-активна във инсталирането на индустриални роботи в Европа остава Германия, следвана от Италия и Франция. Въпреки това на Стария континент през 2024 г. са заработили общо едва 17% от всички такива машини в света.
Германия и още няколко европейски държави имат стабилни позиции и силни традиции както в използването, така и в производството на роботи, но те остават по-скоро специализирани в определени индустрии, се отбелязва в изследването на Allianz Trade. В това време Китай набира все повече скорост и затвърждава убедително лидерството си и в двете направления.
Така според анализаторите на Allianz Trade Европа е поставена под сериозен натиск както от страна на утвърдени конкуренти в индустрията, така и от нови играчи на глобално ниво, родени в технологичната екосистема с бума около изкуствения интелект. В тези условия са необходими спешни мерки за отстояване позициите, защото именно роботиката може да повиши производителност, да помогне за справяне с демографските предизвикателства и недостига на работна ръка в Европа, и така да защити нейния индустриален суверенитет. В противен случай регионът ще понесе сериозни загуби и на това поле, както се случи с автомобилната индустрия, предупреждават още анализаторите.
Според тях спешни мерки трябва да се предприемат в пет основни направления – изготвяне и прилагане на пътна карта за развитието на роботиката в Европа, осигуряване на инвестиции за технологични стартъпи в областта, съкращаване на процеса между разработка и въвеждане на иновациите, форсиране на образованието и повишаването на квалификацията на работната сила, подобряване на регулаторната рамка в сферата. Това ще даде шанс на Европа да остане на картата на роботизацията и да се позиционира успешно на глобален пазар, който през 2030 г. се очаква да достигне мащаб от над 100 млрд. щ.д.