Ниските образователни резултати може да струват на България над 400 млрд. долара

Над 40% от учениците в България не овладяват дори базовите нива на умения, които практически да приложат в своя живот и професионална реализация. Според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), ако всички 15-годишни в страната достигнат поне базово ниво на умения, България би могла да реализира дългосрочен икономически потенциал в размер на 434 милиарда долара – над три пъти настоящия ѝ БВП.

Данните бяха представени от Андреас Шлайхер, директор на дирекция „Образование и умения“ в ОИСР и създател на международното изследване PISA по време на кръгла маса в София на тема „Образование и умения: подготовка за бъдещето на пазара на труда”, организирана от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST).

Събитието събра представители на бизнеса и образователната общност, за да обсъдят как глобалните трансформации, автоматизацията и изкуственият интелект променят нужните умения и какви политики и партньорства са необходими, за да подготвим учениците и работната сила за бъдещето.

В презентацията си Андреас Шлайхер подчерта, че образователните системи все по-трудно отговарят на реалностите на съвременния свят. „Онова, което се преподава и проверява лесно, вече е лесно за дигитализация и автоматизация – и постепенно хората, които го правят, изчезват от пазара на труда.“, заяви той. В този контекст образователните системи трябва да променят фокуса си от това “учениците да възпроизвеждат информация към това да ги подготвят да мислят, да решават проблеми и да се адаптират.”

“Цената на слабите резултати в образованието за икономиката е просто изумителна“, отбеляза още Андреас Шлайхер. Той също така посочи, че успехът в днешната икономика зависи не толкова от дипломите, колкото от реалните умения. „Основната част от възнаграждението се определя от това, което знаете и можете да направите с това знание.“ Той подчерта, че много хора са „свръхквалифицирани, но нямат нужните умения“, а това създава поляризация в обществото.

Илия Кръстев, член на УС на AIBEST откри събитието с призив за синхрон между политиките и нуждите на реалната икономика. „Реалната промяна ще дойде, когато работим заедно – бизнес, държава и образователни институции – и базираме решенията си на данни“, заяви той.

Наталия Митева, съветник на министъра на образованието и науката подчерта значението на стратегическото партньорство с ОИСР. „През последните две години партньорството между министерството на образованието и науката и екипа на Андреас Шлайхер – един от най-влиятелните визионери в образованието, е изключително важно за реформите, които България предприема в образованието. Част от силата на ОИСР идва от това, че те работят не само с данни, а и с хора като вас – настоящи и бъдещи лидери, които ще формират високата добавена стойност на българската икономика“, каза тя в обръщението си към участниците.

Участие в дискусията взеха представители на водещи компании и асоциации, които представляват високотехнологичната икономика. Темите включваха нуждата от национална стратегия за умения, ролята на бизнеса като партньор в образованието и възможностите за използване на данни при формулиране на политики за развитие на умения в рамките на училищното образование и за възрастните с учене през целия живот.

Шлайхер заключи, че реалната трансформация в образованието не започва с въпроса „какво да се преподава“, а с въпроса „защо го правим“. „Каквото и да правим, трябва да изграждаме мотивация и лична отговорност.“

Андреас Шлайхер призова за системна промяна, в която бизнесът има активна роля не само като работодател, но и като създател на среда за учене. Само така България може да се възползва от пълния потенциал на човешкия си капитал в икономика, където уменията са валутата на бъдещето.