Европейските фондови пазари на загуба в четвъртък, във фокуса на инвеститорите продължава да е конфликтът между Израел и Иран

Днес борсовите индекси на най-големите страни от Западна Европа падат по време на търговията, инвеститорите оценяваха решенията на централните банки и продължиха да следят събитията в Близкия изток.

Инвеститорите реагираха на решението на Английската централна банка относно паричната политика, като замрази основната си лихва на ниво от 4,25 на сто, както се очакваше, след като инфлацията изглеждаше по-стабилна от първоначално очакваното.

Потребителските цени в Обединеното кралство се повишиха с 3,4% през май на годишна база, което е с 0,8 процентни пункта повече от март.

Федералният резерв на САЩ (Фед-централната банка на страната) в сряда запази лихвения процент по федералните фондове в диапазона от 4,25-4,5% годишно. Решението съвпадна с очакванията на повечето анализатори и икономисти.

В прессъобщението след срещата се отбелязва, че резките колебания в показателите за външна търговия са оказали влияние върху последните данни, но те все още показват, че „икономическата активност продължава да расте с уверени темпове“. Ръководството на Фед потвърди прогнозата си, че лихвеният процент ще бъде намален с общо 50 базисни пункта до края на годината.

Швейцарската национална банка (SNB) намали основния си лихвен процент с 25 базисни пункта до нула след срещата си в четвъртък. Регулаторът отбеляза влошаването на глобалните икономически перспективи на фона на засиленото напрежение в международните търговски отношения и не изключи по-нататъшно намаление на лихвения процент.

В същото време ръководителят на Централната банка Мартин Шлегел отбеляза, че решението за преминаване към отрицателни лихвени проценти няма да бъде взето лекомислено. „Добре осъзнаваме, че отрицателните лихви са предизвикателство за много икономически участници, както и за тези, които спестяват“, каза той.

Централната банка на Норвегия (Norges Bank) намали основния си лихвен процент от 4,5% годишно на 4,25%. Това е първото намаление през последните пет години. Това решение беше изненада за анализаторите, които не предвидиха промените, и предизвика спад в доходността на националната валута и държавните облигации. Norges Bank поддържа лихвения процент на 15-годишен връх от декември 2023 г.

Акциите продължиха да се понижават тази седмица, тъй като конфликтът между Израел и Иран се задълбочава, покачвайки цените на петрола.

Атаките между двете страни навлязоха в седмия си ден в четвъртък, след като върховният лидер на Иран, аятолах Али Хаменей, заяви, че Иран няма да се предаде и предупреди, че САЩ „несъмнено ще бъдат посрещнати с непоправими щети“, ако влязат в конфликта.

Ирано-израелският конфликт и опасенията, че Съединените щати могат да бъдат пряко въвлечени в него, продължават да оказват негативно влияние върху световните пазари.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в сряда, че все още не е взел окончателно решение как ще реши иранския проблем. Той повтори, че не изключва възобновяване на преговорите с Техеран по ядрения въпрос. Същевременно Тръмп отбеляза, че резултатът задължително трябва да бъде гаранция, че Техеран няма да има ядрени оръжия.

„Пазарът просто изглежда много нетърпелив да намали геополитическия риск“, каза Закари Хил, ръководител на управление в Horizon Investments, пред CNBC.

До обед общият индекс на най-големите европейски компании Stoxx Europe 600 спадна с 0,4% - до 538,17 пункта. Британският индикатор FTSE 100 загуби 0,26%, германският DAX - 0,37%, френският CAC 40 - 0,67%, италианският FTSE MIB - 0,33%, испанският IBEX 35 - 0,26%.

Низходящият тренд се запази до края на сесията, като спадът на някои индекси се ускори. Общият Stoxx Europe 600 затвори с два пъти по-голям спад от обед (-0,83%). С най-голяма загуба завърши френският САС 40 (-1,34%), следван от испанския IBEX 35 (-1,28%). Над 1% спад завършиха италианският FTSE MIB (-1,21%) и германският DAX (-1,12%).

Акциите на френската Teleperformance, листнати на парижката борса, загубиха 4,06% след бурен търговски ден, в който от стойността на компанията бяха изтрита от стотици милиони евро. В сряда компанията представи своята стратегия „Future Forward“, за да очертае как възнамерява да използва изкуствен интелект в бизнеса си, за да увеличи приходите си в средносрочен план. Инвеститорите обаче изглежда не бяха убедени и понижиха акциите с над 13%, най-много от юли 2024 г.

Анализаторите заявиха, че ръководството на френската компания „сигурно се чувства обезсърчено“ от реакцията на цената на акциите, въпреки усилията им да променят стратегията си.

Според CNBC, акциите на Teleperformance са измъчвани от опасенията, че изкуственият интелект може да наруши бизнес модела на компанията. Фирмата предоставя аутсорсинг за обслужване на клиенти и бек-офис услуги на големи предприятия, които инвеститорите смятат, че ще бъдат изместени от генеративния изкуствен интелект, внедрен директно от нейни клиенти.

Най-голям ръст сред компонентите на Stoxx Europe 600 демонстрират котировките на Stora Enso (+14,75%). Финландският производител на хартия и опаковки заяви вчера, че обмисля отделянето на шведските си горски активи в отделна компания, тъй като се стреми да увеличи фокуса си върху производството на опаковки от възобновяеми материали.

Пазарната стойност на финландската петролна и газова компания Neste Oyj се увеличи с 3,71% след като цените на петрола се повишиха с над 2 процента. Поради същата причини нарасна пазарната цена и на други компании в сектора, след които: френската TotalEnergies (+2,14%), норвежката Equinor (+0,93%), британската BP plc (+1,41%), нидерландската Shell (+1,11%) и италианската Eni (+0,58%).

Нидерландската компания за набиране на персонал Randstad е водеща в спада (-4,90%) на Stoxx Europe 600. Сред губещите са и акциите на производителите на луксозни стоки Kering и Burberry, които поевтиняха с 3,19% и 4,66%, на производителя на чипове Soitec (-3,36%), на производителя на слухови апарати Demant (-3,49%).