ЕК отново напомни за осем наказателни процедури срещу България, проблем остава управлението на отпадъците

Европейската комисия представи днес данни за хода на осем наказателни процедури срещу България. Процедурите са в областта на правосъдието, икономиката, управлението на отпадъците и опазването на околната среда и по седем от тях нашата страна може да бъде предадена на Съда на ЕС.

Комисията призовава България да въведе правилно европейските правила за отпадъците. Целта на тези правила е да се предотврати или намали натрупването на отпадъци с мерки за преработка, включително при битовите отпадъци. През ноември 2023 г. ЕК изпрати официално уведомително писмо до София. В днешното съобщение се отбелязва, че България се е ангажирала да измени националното законодателство, но досега това не е направено. Комисията дава срок от два месеца за предприемане на необходимите мерки, а след това може да отнесе случая до Съда на ЕС, припомня БТА.

ЕК призовава България да спазва правилата за обществени поръчки, след като е открила несъответствие на българския Закон за електронното управление с правилата на ЕС. Според комисията българският закон предвижда да се възлага изпълнението на дейностите по национална системна интеграция на едно дружество - "Информационни услуги" АД - без да изпълнява условията, които биха оправдали подобно пряко възлагане на поръчка. Според българския Закон за електронното управление, най-малко 25 възлагащи органа в България са сключили договори за услуги с това дружество без процедура за възлагане на обществена поръчка. Комисията е решила да издаде мотивирано становище и да даде срок от два месеца за необходимите мерки. В противен случай въпросът може да бъде отнесен до Европейския съд, се отбелязва в съобщението.

Комисията призовава България да осигури спазването на правилата за услугите заради налагането на ограничения при рекламата на адвокати. Европейските правила целят премахване на правните и административните пречки, като се предвидят национални предпазни мерки, когато това е оправдано и съразмерно на поставената цел. Прекомерните ограничения върху рекламата пречат на доставчиците на услуги и това засяга особено новите участници на пазара, пояснява ЕК. Според комисията законите и професионалните правила за поведение на адвокатите в България ефективно забраняват рекламата, тъй като адвокатите у нас имат право да споделят само ограничена информация, като например за говоримите езици, с които работят. Според комисията това води до забрана за реклама на адвокати в нарушение на европейските изисквания. Комисията е повдигнала този въпрос в препоръки от 2021 г. и България е била поканена да премахне всички пълни забрани за търговски съобщения за адвокати. Комисията сега е решила даде на нашата страна срок от два месеца, а след това случаят може да бъде предаден на Съда на ЕС.

С друго решение България, Германия, Гърция, Испания, Франция, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Финландия и Швеция са приканени да въведат изцяло правилата за критичната инфраструктура. Държавите от ЕС трябваше да приложат правилата до 17 октомври 2024 г., за да се определи европейската критична инфраструктура и да се оцени необходимостта от подобряване на нейната защита. Правилата засягат предоставянето на жизненоважни услуги за обществото и икономиката в областите на енергетиката, транспорта, здравеопазването, водоснабдяването, банковото дело и цифровата инфраструктура. Те обхващат мерките за защита на тази инфраструктура от природни бедствия, терористични удари, вътрешни заплахи и саботаж. Комисията дава на посочените държави срок от два месеца и след това може да внесе иск за налагане на глоби в Съда на ЕС, се отбелязва в съобщението.

ЕК призовава България да въведе правилно европейските правила за преводите в наказателните производства. Правилата създават общи минимални стандарти за правото на справедлив процес на заподозрените и обвиняемите. Предвижда се заподозрените и обвиняемите, които не говорят или не разбират езика на наказателното производство, да разполагат с устен и писмен превод на основни документи по делото. На 18 октомври 2023 г. комисията изпрати официално уведомително писмо на нашата страна и сега дава срок от два месеца за отговор, а след това може да внесе иск в Съда на ЕС.

Комисията призовава България, Естония, Ирландия, Италия, Литва, Австрия, Словакия и Финландия да спазват правилата за метана. Посочените държави не са съобщили на комисията коя национална институция отговаря за наблюдението и прилагането на правилата. Европейските правила определят емисиите на метан при суровия петрол, природния газ и въглищата. Целта е да се подобри измерването и съобщаването на емисиите, да се насърчи тяхното намаляване и да се повиши прозрачността в световен мащаб. Държавите от ЕС трябваше да съобщят на ЕК данните за контакт със съответните институции до 5 февруари тази година, но не са изпълнили това задължение. Комисията дава два месеца за отговор и след това може да продължи с наказателната процедура.

Комисията призовава България, Белгия, Гърция, Испания и Румъния да въведат изцяло правилата за ставките на ДДС. Правилата позволяват по-широко използване на намален размер на данъка, включително нулеви ставки за основни стоки като храни, лекарства и средства за медицинска употреба, и трябваше да влязат в сила от началото на годината. При липса на задоволителен отговор до два месеца ЕК може да предаде въпроса на Съда на ЕС с искане за налагане на глоби.

ЕК призовава нашата страна, Белгия, Германия, Естония, Испания, Италия, Австрия, Полша и Швеция да въведат изцяло правилата, свързани с възстановяването и преструктурирането на банките. Европейските правила предвиждат банките и инвестиционните посредници да разполагат с резерв, за да могат да поемат загуби и да бъдат рекапитализирани при преструктуриране. Правилата въвеждат понятието "ликвидационни субекти". Пълното прилагане на законодателството е от ключово значение за подобряване на възможността за преструктуриране на банките и за избягване на проблеми с равнопоставеността между различните структури на банковите групи, пише в съобщението. Комисията дава срок от два месеца за отговор, а след това може да се обърне към Съда на ЕС с искане за налагане на глоби.