Доклад: Европа може да бъде енергийно устойчива само при успешен водороден преход

Въпреки че ЕС  постигна напредък в намаляването на зависимостта си от руски газ, над две трети от енергийните нужди зависят от внос. Това оставя ЕС пред проблема за излагане на външни сътресения. Изправена пред нови геополитически обстоятелства, Европа трябва, където е възможно, да приложи балансиран подход, който съчетава увеличеното вътрешно производство на чиста енергия със стратегическата диверсификация на вноса.

Но нарастващият дял на променливите възобновяеми енергийни източници води до нови технически предизвикателства: през 2024 г. имаше осемнадесеткратно увеличение на периодите на отрицателни цени, а необходимостта от гъвкавост, според ACER, означава, че тези периоди може да се удвоят до 2030 г. Нарастващото доминиране на променливото и инверторно производство увеличава прекъсванията и проблемите с оперативността на енергийната система.

Спирането на електрозахранването на Иберийския полуостров през месец април 2025 г. разкри слабостта на прекомерната зависимост от един-единствен енергиен носител без достатъчна диверсификация на системата. Това се казва в доклада на Hydrogen Europe - Hydrogen for an energy resilient Europe (в документа, който прилагаме е посочена датата 28 май, което е вероятно техническа грешка, б.р.). Документът има за цел да подчертае ролята на водорода не само като инструмент за декарбонизация, но и като стратегически актив за изграждането на стабилна, гъвкава и устойчива на кризи енергийна система и отправя поредица от препоръки.

Малко преди това беше публикуван и доклада на организацията за напредък по водородния преход и съгласуване на целите основно при транспорта  ( Advancing the hydrogen transition – aligning the STIP and clean transport objectives). В частност в този документ подчертава ролята на чистия водород и горивата на водородна основа за декарбонизацията на трудно електрифицируеми сегменти като пътната мобилност, авиацията и морския транспорт и набляга на развитието на водородна инфраструктура.

„Финансовите изисквания за декарбонизация на транспортния сектор са значителни, те отразяват мащаба и амбицията на прехода“, се посочва в него и се уточняват необходимите средства.

Авиация: Декарбонизацията на европейската авиация се очаква да струва около 2,4 трилиона евро разходи за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г. (Цел 2050, 2025 г.). Тези инвестиции до голяма степен ще подкрепят внедряването на устойчиви авиационни горива (SAF) и напредъка в технологиите за самолети и двигатели.

Морски транспорт: Според оценката на въздействието на Регламента FuelEU за морски транспорт, допълнителните кумулативни разходи за декарбонизиране на корабоплаването в ЕС биха могли да бъдат около 180–290 милиарда евро до 2050 г., в зависимост от избора на гориво и скоростта на приемане (Европейска комисия, 2021 г.).

Пътна мобилност: Декарбонизирането на тежкотоварния автомобилен парк на Европа, който се състои от приблизително 6,5 милиона камиона, представлява значителни предизвикателства. В момента по-малко от 10 000 камиона са с нулеви емисии, главно поради високите първоначални разходи и недостатъчната инфраструктура (Институт за зелено финансиране, 2024 г.). Следва да се въведат и подкрепящи мерки за подпомагане на масовото внедряване на леки и пътнически превозни средства: всяко допълнително превозно средство с нулеви емисии на пътя доближава Европа до въглероден неутралитет. Увеличаването на водородната мобилност означава също, че мрежата за зареждане с горива спира да разчита на финансова подкрепа за по-кратко време. В краткосрочен план водородните превозни средства и инфраструктурата за зареждане с горива все още се нуждаят от подкрепа, за да постигнат широко разпространение.

Тази есен Европейската комисия планира да публикува Плана за инвестиции в устойчив транспорт (STIP), който ще има за цел да ускори декарбонизацията на транспорта в Европа чрез фокусиране на инвестициите върху алтернативни горива, инфраструктура за зареждане и презареждане с гориво, както и развитието на техните цялостни вериги за създаване на стойност. В настоящия документ се правят препоръки за политики, обобщени по-долу, които ще допринесат за разработването на всеобхватна пътна карта за разширяване на инфраструктурата за водородна мобилност, отключване на частния капитал и осигуряване на съгласувана, дългосрочна подкрепа за развитието на устойчив транспорт.

Препоръките според Hydrogen for an energy resilient Europe изискват подобряване на инструментите за адекватност и гъвкавост на производството, както и по-добро планиране и интегриране на системите. Авторите на доклада припомнят максимата, според която Европа вече не може да си позволи да слага всички яйца в една кошница. Диверсификацията на доставчиците на енергия, превозвачите и мрежите са в основата за поддържане енергийната сигурност на Европа, достъпна и на път към нулеви нетни емисии, се казва в документа.

Енергийната система на Европа е уязвима, както към геополитически сътресения, така и към засилени технически предизвикателства, обръщат внимание авторите в новия доклад Hydrogen for an energy resilient Europe.

Изправена пред новите геополитически обстоятелства, Европа трябва, където е възможно, да приложи балансиран подход, който съчетава увеличено вътрешно производство на чисти енергийни молекули със стратегическата диверсификация на вноса на енергия. Без такъв подход рискът продължава да съществува, тъй като една зависимост може просто да бъде заменена с друга, като по този начин се променя, вместо да се реши, нестабилната енергийна ситуация в Европа, се посочва в препоръките като се обръща внимание на ситуацията с природния газ.

Докладът не спестява и рисковете от увеличаване на дела на възобновяемите източници и рисковете от това. Нарастващият дял на променливите възобновяеми енергийни източници води до нови технически предизвикателства, посочват авторите, като се позовават на доклада на ACER. Според него, през 2024 г. е имало осемнадесеткратно увеличение на периодите на отрицателни цени, а необходимостта от гъвкавост поражда очакване тези периоди до 2030 г. да се удвоят. Нарастващото доминиране на променливото и инверторно производство увеличава прекъсванията и проблемите с оперативността на енергийната система, се казва в документа. В тази връзка се коментира и случаят със блекаута в Испания.

Спирането на електрозахранването на Иберийския полуостров на 28 май 2025 г. разкри слабостта на прекомерната зависимост от един-единствен енергиен носител (електричество) без достатъчна диверсификация на системата. Това събитие, за което се предполага, че статистически се случва веднъж на 10 000 години, показва, че макар Европа все още да се нуждае от засилване на своята енергийна система, тя вече не може да си позволи да слага всичките си яйца в една кошница.

Диверсификацията – не само на доставчиците на енергия, но и на енергийните носители и различните енергийни мрежи, е защитната стена, която поддържа енергетиката на Европа сигурна, достъпна и на път към нетни нулеви емисии.

Документът подчертава как чистият водород, произвеждан в европейските страни може да играе важна роля за засилване на устойчивостта на Европа: местното производство, стратегическият внос, по-устойчивите пазари на капацитет и по-силната системна интеграция предлагат ясни пътища за намаляване на уязвимостта, повишаване на устойчивостта и подкрепа на интеграцията на възобновяема енергия. Всичко това ще бъде от съществено значение за гарантиране на дългосрочната сигурност на енергийните доставки в ЕС. В този контекст Hydrogen Europe предлага да се справи с енергийната уязвимост и да се засили устойчивостта със следните мерки:

A. Подобрени инструменти за адекватност и гъвкавост на производството:

a. Привеждане на механизмите за капацитет в съответствие с по-широките цели за устойчивост, достъпност и конкурентоспособност: пакетът за сигурност на доставките следва да предоставя стимули и/или да позволява държавна помощ за покриване на зелената премия на механизмите за капацитет, които не използват изкопаеми горива, както и да включва неценови критерии за по-чисти, устойчиви варианти за капацитет.

b. Прилагане на Стратегията на Съюза за гъвкавост, както е предвидено в структурата на пазара на електроенергия, за да се отключи така необходимият потенциал за гъвкавост на ЕС.

c. Планиране на стратегически резерви за адекватност на неизкопаеми горива: Да се позволи на държавите членки да създадат стратегически резерви от молекули и горива, които не са изкопаеми, за да се засили сигурността на доставките.

г. Разработване на план за действие за съхранение и рамка за стратегически прогнозни инвестиции за мащабна и дългосрочна инфраструктура за съхранение.

Б. Подобряване на системното планиране и интеграция:

а. Пакет за мрежите с интеграция на системите и гъвкавост в основата: Гарантиране, че системната интеграция е в основата на пакета за мрежите, за да се подпомогне, както декарбонизацията, така и устойчивостта на Европейския съюз, като мрежите за електроенергия, газ и водород ще трябва да бъдат планирани съвместно (напр. чрез преработена TEN-E и ONDP).

б. Стартиране на план за действие за водородната мрежа: водородният сектор се нуждае от самостоятелна стратегия, която да осигури цялостна визия и да определи специфични инструменти за разгръщане на европейски водороден гръбнака, както и точни специфични стъпки, инструменти за планиране, роля на различните заинтересовани страни и финансови и регулаторни мерки.

в. Предлагане на план за действие за съхранение на енергия с ясна визия за всички видове налично съхранение за различните времеви рамки и пътна карта за постигане на целите за 2035, 2040 и 2050 г.

Документът на Hydrogen Europe цели да демонстрира, как водородът и системната интеграция могат да укрепят енергийната устойчивост и автономност на Европейския съюз. Той изследва ролята на водорода не само като инструмент за декарбонизация, но и като стратегически актив за изграждането на стабилна, гъвкава и устойчива на кризи енергийна система.

Новата архитектура на енергийната система трябва да постави въпросът, какво може да се направи, за да се проектират структури, които съчетават декарбонизация и устойчивост. Само декарбонизацията няма да е достатъчна. Енергийната система трябва да бъде подготвена да се справи със събития с голямо въздействие и да вземе предвид социално-икономическата сигурност, а и всичко това в контекста на отказване от изкопаемите горива и засилване на конкурентоспособността на Европа. За да се справи ефективно с тези предизвикателства, Европа трябва да постави системната интеграция в основата на предстоящия си законодателен пакет за сигурност на доставките.

Документът очертава уязвимостта от зависимостта от вноса на енергия и техническите предизвикателства, които възникват от интегрирането на огромни дялове от променлива възобновяема енергия в системата. След това изследва как водородът може да се справи с тези предизвикателства чрез съхранение, гъвкавост и свързване на секторите. Накрая предлага политически препоръки за вграждане на устойчивостта в развиващата се енергийна стратегия на Европа.

С докладът на Hydrogen Europe може да се запознаете в прикачения документ.