Строителството на големи хидроенергийни мощности е изместило леко земните полюси и оста на въртене на планетата

Строителството на големи хидроенергийни мощности е променило положението на географските полюси на Земята. През последните два века хората са задържали достатъчно вода в язовирите, така че да изместят леко земните полюси от оста на въртене на планетата, според ново изследване, публикувано в Geophysical Research Letters. Милиардите тонове вода, съхранявани в най-големите язовири в света са изместили оста на въртене на планетата с около 1,2 метра през последните два века, се посочва в изследването.

Учените са проучили изграждането на близо 7000 язовира от 1835 до 2011 г. Според тях, строителството им е изместило полюсите общо с около метър (3 фута) и е причинило спад на глобалното морско равнище с 21 милиметра (0,83 инча). Заедно тези язовири задържат достатъчно вода, за да запълнят Гранд Каньон два пъти.

Резултатите показват друг начин, по който човешките дейности са повлияли на планетата, според авторите на изследването. Полярното изместване е малко, но би могло да помогне на учените да разберат, как ще се движат полюсите, ако големите ледници и ледени покривки се стопят поради изменението на климата.

„Тъй като се задържа вода в язовири, това не само отнема вода от океаните, което води до глобално спадане на морското равнище, но и разпределя масата по различен начин по света“, каза Наташа Валенчич, докторант по науки за Земята и планетарни науки в Харвардския университет и водещ автор на новото проучване. „Няма да попаднем в нова ледникова епоха, защото полюсът се е преместил общо с около метър, но това има последици за морското равнище.“

В новото проучване Валенчич и нейните колеги са използвали глобалната база данни за язовири, за да картографират местоположението на всеки язовир и количеството вода, което всеки от тях е задържал. Те анализирали как задържането на вода от 6862 язовира е изместило полюсите на Земята от 1835 до 2011 г.

Резултатите им показват, че глобалното изграждане на язовири е довело до изместване на полюсите на Земята в две отделни фази. От 1835 до 1954 г. в Северна Америка и Европа са построени много язовири, измествайки тези райони към екватора. Северният полюс се е преместил с 20,5 сантиметра (8 инча) към 103-ия меридиан на изток, който преминава през Русия, Монголия, Китай и полуостров Индокитай.

След това, от 1954 до 2011 г., са построени язовири в Източна Африка и Азия, а полюсът се е изместил с 57 сантиметра (22 инча) към 117-ия меридиан на запад, който преминава през западна Северна Америка и южната част на Тихия океан.

През целия период от 1835 до 2011 г. полюсите са се преместили с около 113 сантиметра (3,7 фута), като около 104 сантиметра (3,4 фута) движение се е случило през 20-ти век.

Резултатите показват, че изследователите трябва да вземат предвид задържането на вода, когато изчисляват бъдещото покачване на морското равнище. През 20-ти век глобалното морско равнище се е покачвало средно с 1,2 милиметра годишно, но хората са задържали една четвърт от това количество вода в язовири, което е значителна част, според Валенчич. А покачването на морското равнище не се случва равномерно по целия свят.

„В зависимост от това къде се изграждат язовири и резервоари, геометрията на покачването на морското равнище ще се промени“, казва тя. „Това е друго нещо, което трябва да вземем предвид, защото тези промени могат да бъдат доста големи, доста значителни.“

Това не е първата научна работа за влиянието от дейностите на човека върху движението на планетата. През 2024 г. учените от NASA свързват ускореното топене на ледовете и изтощаването на подземните води със забавяне на въртенето на Земята с 1,33 милисекунди на столетие. Тази стойност вече е сравнима с въздействието на Луната, традиционно считана за основен фактор за забавяне на въртенето на планетите.

Най-голямото индивидуално въздействие оказва китайският язовир „Трите клисури“, най-големият в света. Според оценки на НАСА от 2005 г., при пълното му запълване, той би изместил оста с 2 сантиметра и би забавил въртенето с 0,06 микросекунди.

Въпреки че въздействието на язовирите е значително по-малко от климатичните фактори, този принос остава важен за разбирането на механизмите на изместване на полюсите. Преразпределението на масата върху повърхността на планетата влияе не само на оста на въртене, но и на морските нива в различните региони. По този начин, ако оста се измести в една посока, нивата на водата могат да паднат в една част на земното кълбо и да се повишат в друга.