Електроразпределителните дружества с някои забележки към Десетгодишния план на ЕСО за развитие на преносната електрическа мрежа на България

Намеренията на електроразпределителните дружества по отношение на развитието на разпределителната мрежа и в частност присъединяването на нови обекти  трябва да бъдат съобразени от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) в Десетгодишния план за развитие на преносната мрежа. Това стана ясно от коментара на електроразпределителните дружества в рамките на общественото обсъждане в КЕВР на в Десетгодишния план за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2025 г. – 20234 г. Дружествата в частност повдигнаха въпрос и за  подстанциите от 110 kV, които присъстват в плана на ЕСО и касаят повишаване на преносната способност. Електроразпределителните дружества в частност повдигнаха и въпроса за присъединяване на нови обекти към мрежата по Наредба 6 (Наредба за присъединяване на обекти към електрическите мрежи).

Междувременно в Десетгодишния план на ЕСО този въпрос е разгледан достатъчно подробно, включително и в частта на присъединяването на ВЕИ, а както подчертаха и от електроразпределителните дружества това е и в резултат на отправените запитвания към тях от страна на системния оператор за изготвяне на документа, а съответно и включването на подадената информация.

В отговор на поставените от електроразпределителните дружества въпроси, от ЕСО коментираха, че все пак не става въпрос за обсъждане на електроразпределителната, а на електропреносната мрежа, която включва и увеличаване на преносната способност със съседни страни. За присъединяването по Наредба 6 има становище, отбелязаха от ЕСО като обърнаха внимание, че има инвеститори, които се отказват от плановете си.

По-конкретно този въпрос се разглежда в Десетгодишния план на ЕСО и като цяло, а и в частта за присъединяване на ВЕИ (стр. 39 ) и повтаря изказаното и в рамките на обсъжданото в КЕВР становище на системния оператор.  

„За разлика от конвенционалните електрически централи, ВЕИ генериращите модули обикновено се изграждат в райони, където няма електропреносна мрежа или съществуващата е оразмерена за захранване на малки електрически товари. В повечето случаи, инвеститорският интерес за изграждане на ВЕИ не съвпада географски със свободния капацитет на електропреносната мрежа за дадения район. Същевременно, не е възможно ЕСО да изгражда нови електропроводи и подстанции, с темповете на изграждане на обектите на ВЕИ. Не винаги е възможно да се реконструира и развива съществуващата преносна електрическа мрежа, преди да се построят необходимите нови електропроводи, защото се намалява сигурността на електрозахранването на ползвателите и се увеличава рискът от каскадни аварии в големи райони от страната“, е част от заключението в Десетгодишния план на системния оператор.

„Към настоящия момент, заявените в ЕСО инвестиционни намерения за изграждане на нови ВЕИ паркови модули надхвърлят трикратно съществуващите конвенционални генериращи мощности.

Тъй като инвеститорският интерес за изграждане на ВЕИ не съвпада географски със свободния капацитет на електропреносната мрежа в съответните райони, в ЕСО се предвиждат технически решения за развитие на електропреносната мрежа 400 kV и 110 kV и реконструкция на съществуващи елементи от нея“, се казва още в плана на системния оператор, като се дават и подробности, като трябва да се има предхождащият текст, а и концепцията като цяло.

Вероятно става въпрос за разминаване, което се очаква да бъде уточнено в рамките на прегледа от работната група към КЕВР.  

Трябва да се подчертае, че това е от съществено значение за електроразпределителните дружества, тъй като се касае за инвестиционните планове на дружествата, които и без това са притискани от завишаване на изискванията към тях и заплахи от финансови санкции, което може да се отрази сериозно на дейността им. Впоследствие всичко това може да се пренесе и върху потребителите при пълно отваряне на пазара за битовите потребители.

Националната електрическа компания не изрази забележки.

Комисарят Голубарев от своя страна обърна внимание все пак, че ЕСО трябва да работи по-добре с електроразпределителните дружества, като наблегна на необходимостта от развитие на вътрешния пазар. Председателстващият заседанието в КЕВР Таско Ерменков от своя страна също наблегна на необходимостта от съвместно развитие на преносната способност със съседните страни и тази на вътрешните линии.

Страните разполагат с 14 дневен срок за внасяне на възражения по Десетгодишния план за развитие на преносната електрическа мрежа на България (2025 г. – 20234 г.). От работната група към КЕВР се ангажираха, че всички становища ще бъдат разгледани и отразени в последващ доклад. КЕВР  ще се произнесе по Десетгодишния план на ЕСО на 27 август.