Регистърът за обществените поръчки да съдържа електронна преписка за всяка обществена поръчка, предвиждат изменения в ЗОП
Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, с който се прави прецизиране на разпоредби, свързани с поетапното въвеждане на електронно възлагане на обществените поръчки, като се отразяват спецификите на процеса чрез централизираната национална платформа и се осигуряват нормативни предпоставки за нейното използване. Това съобщиха от правителствената информационна служба.
С промените новият Регистър на обществените поръчки (РОП), който се намира на платформата, ще съдържа електронна преписка на всяка обществена поръчка, в която ще се публикуват всички документи, свързани с нея, вкл. договори, рамкови споразумения и анексите към тях, както и договори за подизпълнение.
Урежда се по-ранното въвеждане на профилите на купувача на платформата, считано от 01 януари 2020 г. за възложителите по график. С това се цели да се съкрати времето, респ. разходите на възложителите за поддържане на досегашните профили на купувача. За всички възложители остава задължението да поддържат тези профили до приключване на всички поръчки, открити преди 1 януари 2020 г.
Промените засягат и поръчките на ниски стойности, възлагани по реда на глава двадесет и шеста от закона. Предлага се освен обявите за събиране на оферти, в РОП да се публикуват и поканите до определени лица, с което се разширява публичността при този ред на възлагане. Друга важна промяна при тези поръчки е подаването на Единния европейски документ за обществени поръчки вместо декларации, изготвени от възложителя. Така се уеднаквяват правилата за деклариране на обстоятелствата за личното състояние и съответствието с критериите за подбор при възлагане на поръчки, независимо от прилагания ред.
В законопроекта са предложени промени в някои от действащите разпоредби с цел преодоляване на констатирани проблеми от практиката на възложителите. Предоставена е възможност на всички разпоредители с бюджет от по-висока степен, а не само първостепенните, да възлагат поръчките за нуждите на подчинените си разпоредители с бюджет. Направена е промяна, свързана с начина за изчисляване на прогнозната стойност на поръчките. Изискването за нейната актуалност се отнася към момента, в който възложителят решава да стартира възлагането на поръчка, а не към конкретна фиксирана дата. Доколкото в определени случаи е обективно невъзможно прогнозната стойност да се определи чрез пазарни проучвания или консултации, новата редакция на разпоредбата не предвижда задължение, а посочва начина, по който може да бъде определена актуалната пазарна стойност на обществената поръчка.
Съществени изменения са предложени в нормативната уредба на квалификационните системи, използвани от секторните възложители. Допълнени и прецизирани са правилата за създаване и действие на квалификационната система, както и за ползването на такава, създадена от друг възложител. Нов момент е регламентирането на начина за възлагане на конкретните поръчки чрез квалификационна система и динамична система за покупки - с решение на възложителя, което подлежи на обжалване.
Друга важна промяна е свързана с прецизиране на разпоредбите за вътрешното (inhouse) възлагане. Допълнено е едно от условията за неговото прилагане, свързано с наличието на пряко частно капиталово участие в контролираното юридическо лице. Освен останалите условия, за да е допустимо, то следва да произтича от разпоредби на националното законодателство, които са в съответствие с Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз. В тази връзка, с преходна разпоредба, е предвидено в едномесечен срок от влизането в сила на закона прекратяване на договорите, които не отговарят на това условие.
Със законопроекта са предложени и редакционни промени, които са свързани с улесняване на прилагането и еднаквото разбиране, без да се засяга техният смисъл. Някои от предложенията са свързани с пренасяне на задължения, понастоящем уредени в Правилника за прилагане на закона, с оглед прецизиране на систематичното им място.
Приемането на законопроекта осигурява необходимите нормативни предпоставки за по-нататъшното развитие на процеса по въвеждане на изцяло електронно възлагане на обществени поръчки в страната. Същевременно прецизираната нормативна рамка ще улесни прилагането на закона от субектите на възлагателния процес и ще спомогне за установяване на правилна и непротиворечива практика.