Депутатите одобриха Бюджет 2020 на първо четене

Парламентът прие на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 г. със 126 гласа "за" и 92 "против".От БСП и ДПС определиха финансовата рамка за догодина като “бюджет без реформи”. Бюджетната рамка беше подкрепена от ГЕРБ, Обединените патриоти и Воля. Държавният бюджет е последният от трите бюджетни документа, формиращи консолидираната фискална програма за догодина. Вчера депутатите одобриха на първо четене останалите два - бюджетите на Здравната каса и на Държавното обществено осигуряване.

Ресорният министър Владислав Горанов подчерта в парламента при представянето на основните параметри на фискалната рамка за догодина, че в нея са предвидени повече пари за образование, здравеопазване, политика по доходите и отбрана. Той увери, че бюджетът е изпълним и при неблагоприятни икономически обстоятелства, тъй като в него са заложени достатъчно буфери.

Принципът колкото изкараш, толкова да похарчиш е основен за този бюджет и ние си поставяме за основна цел да го следваме, заяви Горанов . По неговите думи ниската задлъжнялост и балансираният бюджет са най-добрият буфер срещу кризата.

В бюджета е заложено приходите и разходите да бъдат равни и да са на стойност 46,8 млрд. лева. Приоритет остават повишаването на доходите, образованието, отбраната и здравеопазването. От 1 януари се предвижда увеличение на бюджетните заплати с 10%, като за педагозите увеличението е 17 на сто. Минималната работна заплата ще стане 610 лева, като правителството си е поставило за цел да постигне към края на годината 1400 лева средна работна заплата. За отбрана са заложени 1,9 млрд. лева, което се доближава до изискването на НАТО разходите за въоръжение да бъдат над 2% от БВП на страната.

Очаква се общата задлъжнялост на страната ни да се намали, като за първи път дългът ще бъде под 20% от БВП, който догодина ще надхвърли 126 млрд. лева.

През 2020 година се предвижда възможността за изтеглянето на нов дълг от 2,2 млрд. лева, което е и един от буферите в бюджета, заяви финансовият министър Владислав Горанов.„Най-вероятно догодина ще излезем на външните пазари, за да си осигурим необходимото дългово финансиране. Наличието на ликвидни буфери е предпоставка за създаване на цялостно усещане за предвидимост и устойчивост“, каза по-рано министър Горанов при представянето на републиканския бюджет в ресорната комисия.

Основна критика към бюджета е отсъствието на реформи, заради което доходите на хората остават ниски, а икономиката ни не се развива с достатъчно добри темпове.

Между първо и второ четене БСП ще предложи своя алтернатива на бюджета. Лидерът на БСП Корнелия Нинова обвини управляващите, че гледат на бюджета като на „счетоводна сметка“. Тя обяви, че между първо и второ четене левицата ще внесе алтернативен бюджет, защото това е „бюджет на застоя“.

“Предлагаме Ви друг подход, не да имаме Х-пари, които да разпределим, а напротив да покажем проблемите, и да намерим начин чрез бюджета да ги решим”, коментира Нинова. Тя посочи няколко основни проблеми, които не се решават с този бюджет: домографска криза, здравеопазване, образование, бедност и липсата на стимули за икономиката.

„В Германия, в Италия, в Турция – те имат спад в индустриалното производство. Това неминуемо ще се отрази на България, колкото и сега да си заравят главата в пясъка, ще дойде тази криза. Правителството, не само че не прави нищо по посока разработване на нови пазари, но свива капиталовите разходи“, каза Нинова.

“Това наистина е бюджет на пицата с пармезан, както каза госпожа Менда Стоянова, и шунка, но пармезанът и шунката са за управляващите и приближената им клика, а за трудещия се човек, за младите семейства с деца, за пациентите, за пенсионерите остава сухата коричка", обобщи депутатът от левицата Таско Ерменков.

Според Йордан Цонев от ДПС “бюджетната рамка не финансира реформи, а бюджетът е отражение на политиката на цялото правителство”. Губим ценно политическо време когато има растеж да залагаме реформи, заяви Цонев.

От ДПС са изчислили, че ако се запази сегашното развитие на икономиката, на България ще са нужни 125 години, за да настигне страните от ЕС по показателя Брутен вътрешен продукт на глава от населението.

Финнасовият министър опонира, че реформи не се правят през бюджета и допълни, че през последните години разумни реформи изобщо не могат да се случат заради популистки и вътрешно-политически цели. 

"Именно по тази причина, нито една смислена и съществена реформа не се е състояла в последните години. И ще ви дам пример с небезизвестните изменения в социалното законодателство, свързано със социалната помощ и хората с увреждания. Те бяха изключително писани на коляно и скоро ще се види провалът на тази реформа. Но всички се засилихме срещу стената с ясното разбиране, че срещу нас има една изключително социално значима тема и че здравият разум в този момент трябва да се подчини на конюнктурни цели и да се харесаме на определена група от хора. Това е грешка", заяви Горанов, цитиран от БНР.

„Очакванията самата фискална рамка да извършва структурни реформи е твърде амбициозно. От всеки един колега министър обаче зависи тази своеобразна годишна програма да бъде така добре изпълнена от техните администрации, че българските граждани да виждат смислена реализация на всеки един изхарчен лев, събран от техните данъци“, заяви оце Горанов.