Българите искат да ги информират за успеха на българските предприемачи

Икономика / България
3E news
870
article picture alt description

Повечето българи биха искали медиите да ги информират за постиженията и добрите практики на родните предприемачи.Това показва национално представително проучване на изследователски център „Тренд“, представено в понеделник от Димитър Ганев в рамките на форума “Да извадим успеха от анонимност”, организиран от Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Българската стопанска камара (БСК). Форумът е част от кампанията „Да успеем в България!“, чиято цел е постигането на по-широка публичност на успехите на българските предприятия и предприемачи.

В дискусията взеха участие председателите на ГБИТК, АИКБ, БСК, СЕМ и Българското дружество за връзки с обществеността, зам.-председателят на парламентарната Комисия по култура и медии Тома Биков, отговорни представители на Съюза на българските национални електронни медии, Българския форум на бизнес лидерите, Българския дарителски форум, Института за пазарна икономика, социолози, икономически анализатори, фирми, неправителствени организации и медии. Модератор на форума бе Лидия Шулева, главен координатор на инициативата „Да успеем в България!“ и председател на Специализираната комисия по икономическо развитие към ГБИТК.

Димитър Ганев представи основните акцента от проучването на “Тренд”:

- 74% смятат, че в електронните медии преобладават негативните новини.

- 63% от попитаните искат да научават за българските предприемачи!

- 39% от българите са на мнение, че е възможно у нас да се прави успешен бизнес, докато 34% не са съгласни с това.

- На въпроса в каква посока се развива българската икономика 31% от анкетираните казват, че се развива в позитивна, а 49% - в негативна.

- Половината анкетирани не са информирани относно износа на страната и посочват маслодайната роза и млечните продукти за едни от най-търгуваните продукти, забравяйки изцяло за електротехническата индустрия и машиностроенето, които формират по-голямата част от българския износ.

- 52% са на мнение, че българският износ като продукция е качествен, докато едва 12% са на обратното мнение. 36% не знаят или не могат да преценят, което пък показва слаба информираност.

„Икономиката на България е излязла от 19 век“, смята главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов. По думите му износът на България в периода 2008 – 2018 г. е претърпял значителни промени. За 10 години ръстът на износ на електрически съоръжения се покачва повече от три пъти, търгуването с машини - два пъти, а износът на автомобилната индустрия - с рекордните шест пъти. За сравнение, през 2001 г. основният износ е бил облекла, плетива и метали.

“Инициативата "Да успеем в България!" е провокирана от неспоменаването от страна на медиите на имена на фирми и третирането на всяко назоваване на компания или марка като скрита реклама. Проблемът, който се поражда от това, е многоизмерен - на обществото не се предоставя пълноценна информация, а от друга страна, се изгражда един негативен образ на страната, а съществуващите възможности за реализация в български предприятия остават незабелязани. Важно е да говорим за успеха на компаниите, не само заради приноса им към икономиката, но и заради това, че служат като положителен пример за бъдещи инвеститори в България. "Човек вижда толкова, колкото знае", е казал Гьоте”, коментира по време на дискусията Митко Василев, главен управител на ГБИТК.

Публикуваме коментарите и на останалите основни участници в дискусията, представляващи бизнеса, държавните институции и неправителствени организации:

Васил Велев, председател на АИКБ: "У нас нищо не се произвежда. В България няма индустрия." Това е нещото, което най-често четем в социалните мрежи и слушаме по улиците. Всъщност, малко от българите знаят, че България е далеч от над средноевропейското равнище по дял на индустрията в брутната добавена стойност. Малко хора знаят, че първите пера в българския износ са машиностроенето и автомобилостроенето и електротехниката и електрониката - все сектори с висока и средна добавена стойност. Колко българи познават компаниите, които са български и са основание за национално самочувствие и гордост, които са в ТОП 10 в света в своя сектор? Защо преобладава негативното у нас - то ли се харесва повече на хората? Защо успехът и добрите практики са анонимни, а проблемите са назовани поименно? Има ли проблем в закона или това е автоцензура? И какъв образ на страната искаме да създадем? Изобщо, черногледството в България специална религия ли е? Успехът вдъхновяващ пример ли е, или е повод за завист? Ако слушаме новините, излиза, че всички са маскари. Това са въпроси, на които е добре да се отговори.

Радосвет Радев, председател на БСК: Генералната ми оценка е, че този разговор е смислен, а като време е леко закъснял. Имаме уверението от парламентарната Комисия по култура и медии, че предстои реконструкция в медийния закон и някои регулации могат да бъдат подобрени. Като медиен предприемач, аз съм вкусил и от меда, и от катрана на медийното законодателство. В медийното си битие ние сме били и санкционирани, и несанкционирани за споменаването на добри бизнес практики, с назоваването на марки и фирми. Всички големи медии имат тежки задачи за постигане на планове, покриване на аудитории и пр., и те са свързани с продажбата на реклама. Съществува съждението "Ако съобщя, че фирмата Х е направила живота на хората по-добър, следващия месец ще ми падне бюджетът за търговска реклама, затова - никакво споменаване!". Аз, обаче, съм убеден, че връзка между двете няма - споменаването на добри примери няма да намали рекламните постъпления. Много важна е автоцензурата. Цялото това дългогодишно балтавене на регулаторните практики създаде високи нива на автоцензура - не само у медиите, у журналистите, но и у самите участници в телевизионни и радиопредавания. Ние сме произвели у работещите в медията уплаха да казват очевидното. В подтекста на днешния форум е "Да върнем свободата на журналистите!".

Лидия Шулева, ГБИТК: Бих искала всички, които сме се събрали тук днес, да се обединим, да си партнираме и заедно да потърсим успеха и да го извадим от анонимност. Целта ни не е да търсим виновни, а да гледаме напред, да се обединим и да си дадем сметка, че ако искаме да запазим младите хора в България, има голяма стойност да показваме успеха с име. Нека видим какво ни пречи и какво би ли помогнало, за да постигнем тази цел. Нямаме илюзии, че от утре нещата ще се променят, но ако не говорим ясно, открито, с примери, няма да намерим правилния път за промяна на нагласите. Това е труден и дълъг процес.

Ираван Хира, зам.-председател на БФБЛ: БФБЛ беше създаден преди повече от 20 г. по инициатива на принц Чарлз при неговото посещение в България. Тогава в БФБЛ членуваха десетина компании, предимно чуждестранни инвеститори. Днес вече над 150 компании са членове, като над 80% от тях са български. Всички те се стремят да инвестират по най-добър начин в благосъстоянието в обществото. Почти няма българска компания, която да не е ангажирана по един или друг начин с корпоративна социална отговорност. Над 80% от българския бизнес се ангажира да помага на обществото, но ако преглеждате медиите, ще видите, че 75-80% от обществото има негативно отношение към бизнеса. Положително развитие е, че през последните години 90% от проектите в областта на КСО са инициирани от служителите. В компаниите, които са социално активни, имат високо ниво на съпричастност на служителите, ниско ниво на напуснали, по-високи бизнес резултати. Обществото не знае за такива истории, поради това, че има рестрикции за споменаване на фирмата. Наложително е да извадим от анонимност всички компании, които правят добро. Това е дискусия, която дължим. Сигурен съм, че ако говорим по-често какви добри неща се случват у нас, ще стимулираме бизнеса да се ангажира, да помага на обществото, да обменя добри практики.

Красимира Величкова, директор на Български дарителски форум: Над 37 млн. лв. са дарени от компании в България през 2018 г. Малко над 30% от българите смятат, че бизнесът инвестира в обществени каузи, защото не знае какво да си прави парите. Това показва социологическо проучване, което направихме тази година. Очевидно, в медиите има неяснота по прилагането на Закона за радиото и телевизията, защото законът оставя много възможности за тълкуване, плаши журналистите и редакторите. Заедно с група неправителствени организации подготвихме конкретен текст за промени в ЗРТ. Ще връчим на г-н Биков текста. Идеята не е да се насилват медиите да правят нещо, което не е в обществен интерес, а законодателството да внесе яснота, за да може общественият интерес да бъде обслужен. Защото, както видяхме, хората искат да научават повече за добрите примери. Регулаторът също може да помогне, като бъде част от тази кауза. Заедно да направим кампания за журналистите и редакторите, за да внесем яснота, така че самите журналисти да не се самоцензурират. Медиите също могат да бъдат полезни, като бъдат честни и, когато смятат, че една новина си заслужава да бъде съобщена на обществото, да я представят с имена. Медиите трябва качествено да информират аудиторията. Бизнесът също е длъжник на обществото, защото той инвестира и прави добри неща, но малка част от компаниите представят адекватна и пълноценна информация за социалните си инвестиции. Бизнесът трябва повече да говори, да разказва за мотивите си да инвестира в обществото. Гражданските организации също могат да направят много, като разказват каква промяна са постигнали с ресурс, получен от компаниите.

Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на „Лидл България“: Няма връзка между рекламните бюджети и споменаването на активностите на една компания в областта на корпоративната социална отговорност. Всяка уважаваща себе си компания, когато прави рекламния си календар, набляга на конкретни продуктови групи и таргети, което бива облечено в рекламен бюджет. Тук темата е друга - темата е "Обединение срещу Терминал 2". Защото всички говореха за лошия имидж на страната и бизнеса, за нямането на хора... Но те няма да се върнат, ако не знаят, че могат да работят в отлични условия, да получават добри възнаграждения, да се реализират по най-добрия за тях начин. Имаме различни роли - държавниците имат ролята да говорят добре за това, което предлага държавата, ние като работодатели трябва да създаваме добри условия за работа, културните институции да ни търсят за партньорства, за да случваме добри проекти, а медиите - да информират. Всички, с нашите роли, трябва да се обединим, за да постигнем позитивен резултат.

Таня Кръстева, главен редактор на Bloomberg TV България: Бизнесът при нас има лице, имената на компаниите винаги се назовават, винаги отговаряме на въпроса "Кой?", защото информацията няма стойност, ако не се знае кой стои зад нея. За нас успешните и неуспешните истории тежат еднакво - има истории, които са полезни за зрителя. Ние сме призвани да информираме, образоваме и възпитаваме зрителя, като разказваме реалността такава, каквато е. Според мен, големият проблем е, че много от информацията, която стига до нас, съдържа търговско послание, което е облечено по някакъв начин. Именно тук ние сме си обострили сетивата, за да разпознаваме тази информация. Вероятно другите колеги изпитват трудности в това отношение и се презастраховат като не споменават имена. Ако имаше проучване за най-четени новини, това щяха да са негативните новини. За щастие, тенденцията се променя - посоката е да се показват новини, в които се търсят решения. Да се надяваме, че тази световна тенденция скоро ще дойде и при нас.

Кирил Вълчев, главен секретар на СБНЕМ: Наистина има автоцензура, вкл. у събеседниците. Аз, като водещ на "Седмицата", ги насърчавам сами да си казват фирмите. В събота ми гостуваше представител на Българо-швейцарската камара, който разказа как едни деца гостували в хотел "Сенс", но преводачката преведе "един хотел", т.е. вече и преводачите имат автоцензура. Няма никакъв спор, че законодателен проблем няма. Има методически указания на СЕМ, които ясно дефинират кое е информация и кое е реклама. По-големият проблем е, че имаме една безнадеждно остаряла законодателна уредба. Да имаш в 2020 г. Закон за радиото и телевизията при наличието на интернет, на социални мрежи, е неадекватно. Закон за интернет не можем да направим. Закон за печата нямаме. Така че, първият ми призив е този закон (ЗРТ) да бъде отменен, а материята за чувствително съдържание (за деца, вредности и др.) да бъде уредена в други специални закони - Закона за здравето, Закона за закрила на детето, Закона за хазарта и пр. Респективно - контролът да бъде поет от съответните регулаторни органи, а СЕМ да бъде закрит. Важно е да се регулира означаването на съдържанието като платено. Самите медии бяха много пъти упреквани, че водят политика, концентрирана върху рекламата, затова отказват да споменават марки и фирми извън т.нар. платени репортажи. Трябва да подчертаем също, че бизнесът често отказва да се показва, защото парите обичали тишината. Така че не е много лесно да накараш един бизнесмен да ти гостува в предаването. Призовавам за активно участие на самия бизнес в медиите. Махнете регламентите за реклама, защото тя тече вече по канали, които не можете да регулирате, или България трябва да стане Северна Корея. Закон за радиото и телевизията трябва да има, но той трябва да е Закон за БНТ и БНР, които трябва да дадат прекрасен пример как всичко, което тук се изговори, с обществени пари се прокарва като политика.

Любомир Аламанов, основател и управляващ директор на SiteMedia: Ние сме консултанти, ние помагаме в стратегическите комуникации. Разликата между рекламата и пиара е огромна - ние нямаме нищо общо. Пиарът е управленска функция, това е функция на предаване на информация, това не е реклама, не е продуктово позициониране, не са маркетингови комуникации. Липсата на комуникации често води до страхотни кризи, на които сме свидетели всеки ден. Например, благодарение на "Лидл" много български производители са си променили износа в пъти за Западна Европа. Така че важна е икономическата информация. Това няма нищо общо с рекламата. Навремето имаше едно икономическо предаване "Плюс минус", което даваше икономическа основа на познанията на масовата публика. В момента такова нещо почти не може да се случи, защото няма как да се дават примери. Финансовото възпитание на хората изостава, защото нямат добри примери. Съгласен съм, че понякога ние като комуникатори прекаляваме. Учим студентите да не прекаляват с прилагателните (уникални стоки, уникални услуги, уникални...). Имаме случай, в който наше прессъобщение беше отразено в 68 държави, а у нас само 2-3 медии му обърнаха внимание. Какво е бранд, какво е име? Името на г-н Биков също е бранд. Утре, ако направи модна линия, това вече име на политик ли е, име на бранд ли е, може ли  да се споменава? Марешки име ли е, или е бранд? Трябва ли всяка компания да си вкара представител в парламента, за да й споменават името? Споменаването на имената на компаниите е силно оръжие срещу фалшивите новини. Защото по-ясно могат да бъдат идентифицирани кои са говорители, какво говорят, кое е истина, кое не е. Предоставянето на информация не е реклама. Рекламните бюджети няма да спрат.

Елена Вълчева, управител на пиар агенция "Янев и Янев": Опитът за вкарване на противоборство между медии и бизнес е вредно. Последните проучвания показват, че колкото и силно влияние да имат социалните мрежи върху хората - то е 20%, а влиянието на телевизиите е 70%. Телевизиите формират образи в главите на хората. Колко от вас са виждали по телевизията работещ човек, освен в реалити шоуто "Фермата"? Кога телевизиите са влезли в едно предприятие да заснемат хората, които работят там. Ако този образ редовно се показва, това влиза в главите на младите поколения и те се стремят към това. А ние този образ сме го изгубили. Това е изгубеният образ на просперитета, на проспериращия човек, на този, който постига нещо, благодарение на труда си. После се чудим защо сме най-нещастната нация. Човек е щастлив, когато е създал нещо. Разговорът е много важен и трябва да се вземат много бързо много сериозни мерки, затова най-влиятелните медии трябва да помогнат за това българската нация да повярва в това, че тук нещата вървят по-добре.

Розита Еленова, председател на СЕМ: Категорична съм, че СЕМ няма разнопосочни практики по темата, която дискутираме днес. Няма санкционирана медия за коректно споменаване на бранд, с информационна цел. Обединили сме се в общата мисия, когато има положителна новина, медията да не се притеснява да я показва. Налице е, обаче, сериозна автоцензура. Самите гости се автоцензурират. Тук са събрани най-точните организации и личности. Силно ангажиран е СЕМ и лично аз с тази тема. Ако "Кока Кола" е отворила завод, трябва да се каже, че "Кока Кола" е отворила завод. Този състав на СЕМ толерира създаването на икономическо предаване в обществената телевизия. Има липса на икономически предавания, това е една огромна липса в медийната среда.

Илияна Захариева, председател на БДВО и директор „Комуникации“ на А1: Простете ми скептицизма, но лично аз се занимавам с този процес поне пет години. Тук, на тази маса, може би сме правилните хора, но къде са бТВ и Нова ТВ? Всичко, което се каза дотук, е вярно. Да, има методически указания на СЕМ. Да, няма нормативен проблем. Но реално има проблем. Например, говорим за участие в телевизия на главен изпълнителен директор на А1, но не можели да кажат кой е той, не могат да споменат компанията. Какво знаете вие за 5G, някога нещо казаха ли ви по телевизията как 5G ще промени живота ви, как ще има дистанционна медицина, как телекомите работят реално по това? Не, показват ви всякакви Златки, но за 5G не ви говорят. Автоцензурата е страховита - тя е от страна на журналисти, водещи и гости. Единствено огромна кампания може да помогне да образоваме тези хора - журналисти, водещи, гости, редактори, собственици на телевизии. Аз съм отвратена от тази среда.

Тома Биков, зам.-председател на Комисията по култура и медии при 44-то НС: Нашата задача не е лесна, защото очевидно трябва да се борим с редица митове. Най-големият мит е, че законът е виновен. Законът не пречи на никого да съобщава факти. Когато отворим за промени в закона, сигурен съм, че тази поправка няма да бъде драматична и ще я приемем с консенсус. Надявам се с ваша помощ да напишем в закона максимално ясно какво може и какво не може да прави една медия. По-големият проблем е, че трудно ще се преборим с другите митови, например - с мита кой е успешен и кой неуспешен бизнесмен. В интерес на истината, в България образът на бизнесмена е човек с анцунг, Мерцедес и приятелка от фолк средите, а не на някой, който произвежда модерни технологии. Телевизиите са пълни с подобен тип представители на бизнеса и не виждам там да има някакво притеснение откъм скрита реклама. Скрита реклама има - например, в много предавания се появяват диетолози, масажисти, астролози, фитнес инструктори... Знаете ли как вдига потреблението на подобен тип услуга това? Частните медии също са бизнес организации и търсят печалба, но трябва да зададем общ стандарт за това какво е успешен бизнес - че това означава полагане на усилия, а не бързо забогатяване. Медиите трябва да започнат да отразяват факти, а не да пускат полукриминали, представяйки ги като представители на бизнеса. И тези хора дават акъл на хората кое е добре и кое е лошо. Това е обществена функция на медиите - те да показват доброто и лошото, да задават стандартите. Законът сам по себе си няма да оправи нещата. Законът за радио и телевизия е важен и обхваща широк кръг теми, но е тотално остарял, неадекватен закон - на медиите се гледа като на постсоциалистически предприятия. Затова обществените медии се движат по този модел и са на път да фалират. Така че има нужда от този закон, но той трябва сериозно да бъде преработен. Пълна политическа воля има за това да бъдат подкрепени подобни промени. Медиите не трябва да бъдат санкционирани за съобщаване на факти. Призовавам медиите, независимо какъв е законът, да съобщават фактите. Защото е лицемерно да твърдим, че се борим с фалшивите новини, при положение че си измисляме общи конструкции, за да заобиколим съобщаването на определени факти.

Огнян Траянов, собственик на "ТехноЛогика": Когато се каже кой е гостът и каква е неговата позиция, това показва за зрителя/слушателя каква е неговата компетентност по темата, но също и неговите интереси, т.е. това е средство да бъде филтрирана скритата реклама. На отговорния бизнес, когато прави КСО, не му трябва пиар. За нас е обидно да се казва, че правим КСО като някаква индулгенция. Когато някоя медия ни тласка да плащаме репортаж за КСО, ние не можем да го приемем за нормално. Ние правим нещо, което е полезно на обществото, и не можем да допуснем да си плащаме, от което да излезе, че правим всичко това за пиар. Това е неприемливо. Ясно е, че тези оправдания със санкции на СЕМ, когато става дума за някаква положителна акция, дейност, пример, това е насилие над бизнеса да плаща за реклама. Обществените медии не са да компенсират липсата на други медии, а да съсредоточат някои необходими дейности, които не са платежоизгодни за частните медии.

В заключение, Лидия Шулева заяви: Има рекламни интереси, има бизнес интереси, но ние преди всичко сме общество и трябва да мислим за обществения интерес и необходимостта от обективна информация за всички процеси и събития в нашата страна. Нещо повече, информацията за успеха и постиженията на хората не трябва да продължават да бъдат анонимни. Трябва да спрем да се оправдаваме с различни тълкувания и дефиниции, а да работим за постигане  на между всички заинтересовани страни. Защото това е наша обща задача, включително и това как да преодолеем автоцензурата. Апелирам към политиците, които имат по-големия авторитет и възможности, да съберат заинтересованите страни, да поговорят по тези въпроси и да намерят разумните решения. Ние от своя страна ще продължим работим по тези въпроси, тъй като нашите деца имат необходимост от истинските модели за подражаване и за това са необходими вдъхновяващите примери на успеха.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща