Много сътресения белязаха свободния пазар на ток през 2018 г.
През януари може се очаква да бъде обявен търгът за АЕЦ "Белене"
За една година цената на електроенергията на свободния пазар у нас се е повишила с около 15 евро/мвтч. Това става ясно от интервю на Богомил Манчев, председател на Българския атомен форум „Булатом“ публикувано във в. „Стандарт“. Според Манчев изминалата 2018 г. е била белязана от много сътресения разработването на свободен енергиен пазар, неуредици с някои процедури на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) и неочаквано високите цени, които се получиха през четвъртото тримесечие на пазара "Ден напред". „На търговете за определени количества базова електроенергия за 2019 година, които се проведоха през декември, силно впечатление ми направи, че цената гравитира около50 евро/МВтч, докато само преди година тя беше в диапазона 34-36 евро/МВтч.“, обясни Манчев.
Дали това нарастване на цената е резултат от повишено търсене на пазара, тъй като в определени моменти започнаха да се появяват и дефицити, или е изпреварващ отговор на проблема, който възникна и още не е решен: - как да се реши въпросът с огромните плащания на квотите въглероден диоксид от термичните централи. Вероятно в близко бъдеще ще стане ясно каква точно е причината за това увеличение за бизнеса, смята специалиста.
Според него основният вариант за решаването на проблема да се увеличи драстично цената на електроенергията за гражданите като това е в правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране.Увеличение на таксите за компаниите, опериращи на свободния пазар трудно може да има, защото и без това в момента ставките са високи, добави Манчев.
След което трябва тази част от цената, която ще бъде увеличена, чрез някакъв подзаконов акт да се насочи към фонд "Сигурност на електроенергийната система", за да се покриват цените на енергията от термичните централи, работещи с въглища, докато това е възможно. Казвам "докато е възможно", тъй като хоризонтът, който е даден от ЕС на термичните централи да влязат в определените норми за нива на емисиите, никак не е далече.
Затова, ако се вгледаме по-внимателно в пазара, ще установим, че тези цени на електроенергията, които днес наричаме високи, скоро ще започнат да ни изглеждат изключително ниски, смята енергийният специалист. Според него наказанията, които ще се налагат на термичните централи, са от порядъка на 100 евро за тон емисии. Затова решаването на проблема е едно изключително предизвикателство пред нас за близкото бъдеще.
Той припомни, че за 2018 година проблемът с плащането на емисиите беше временно решен чрез вземането на пари от няколко печеливши предприятия в структурата на БЕХ -АЕЦ "Козлодуй", ЕСО и "Булгартрансгаз".
Вторият важен и все още нерешен въпрос е кой ще даде пари на НЕК, за да изплати емисиите и на ТЕЦ "AES Гълъбово" и на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица изток 3", тъй като на практика тези две централи произвеждат толкова електроенергия, колкото и държавната ТЕЦ "Марица изток 2".А ако разликата между старите и новите цени на емисиите е 300 млн. лева, то това означава, че и НЕК ще трябва да увеличи разходите си с 300 млн. лева, аргументира се Манчев.
По думите му това е и една от целите на ЕК - да накара големите горивни уредби да спрат да излъчват емисии чрез монтиране на по-модерни очистващи инсталации или прекратяване на работата им. „Целта е и хората вече да осъзнаят, че енергията от ТЕЦ не е толкова евтина, както сме мислили досега, тъй като не сме отчитали ефекта й върху околната среда. Затова сега, като започнем да плащаме за излъчваните от ТЕЦ-овете емисии - да разберем реалната й цена“, смята специалистът.
Припомняме, че държавата вече поиска дерогация пред ЕК за държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ за новите, високи екологични изисквания. Причината е, че централата трябва да инвестира стотици милиони, за да достигне минималните норми. Не така стоят нещата с американските централи, които са едни от най-модерните съоръжения у нас. С оглед на увеличението на цената на енергията на свободния пазар, то все по-ясно се вижда, че продажните цени на тока от двете нови мощности са значително по-приемливи за търговците в последно време.
„Хората вече трябва да разберат, че когато се заменя един източник на електроенергия с друг или се миксира енергията от евтин с тази от скъп източник - то няма как цената да намалява. И тук няма никакво значение какво е финансовото състояние на гражданите на Република България, което, спор няма -не е цветущо.“, добави Манчев.
По принципа на бизнес логиката би трябвало цената на вредните емисии да се приеме като присъщ разход на ТЕЦ-овете, при което себестойността на енергията от "Марица изток 2" към днешна дата ще бъде между 130 и 140 лв./мвтч и скоро ще отиде към 170 лв./мвтч. Това означава, че цените за производство на електроенергия от изгарянето на природен газ и на въглища ще се изравняват именно заради разликата в емисиите.
Тук трябва да се има предвид, че изгарянето на природен газ за производство на електроенергия също излъчва въглероден диоксид, но около 2.5 пъти по-малко, отколкото в една въглищна ТЕЦ. Поради това и газовите топлоцентрали също са с ограничен времеви хоризонт, така че те не са нещо, с което генерално бихме решили проблема - примерно, за 100 години напред, обяснява още Манчев.
Според специалиста е видно е, че човечеството желае да направи един огромен технологичен скок напред в посока чиста енергия, но не е ясно дали може да го реши чисто технически толкова бързо. „Лично според мен този проблем не може да се реши толкова кардинално без сътресения в цената на енергията за крайния потребител.“, добави Манчев.
„Но най-важното за 2019-а година е политическите сили да намерят правилното решение как ще бъдат изплащани скъпите въглеродни емисии от големите горивни системи в бъдеще. Това трябва да става чрез балансирано увеличаване на цената на електроенергията, което много внимателно и убедително ще трябва да се обяснява на населението, тъй като то наистина не разполага с много средства, за да поеме още един такъв тежък удар върху личния и семейния си бюджет“, обясни още Манчев.
Положителното през 2018 г.
За експерта има две основни положителни събития в родната енергетика през изминалата 2018 г. Първото е, че Народното събрание възложи на Министерския съвет в лицето на енергийния министър Теменужка Петкова да изготви задание за обявяването на процедура за избор на стратегически инвеститор за изграждането на АЕЦ "Белене". Това е особено важно за България, тъй като една нова ядрена централа би била нова базова мощност за нашата безвъглеродна енергетика. „И тъй като досега си говорихме само за цени, а и твърде много се дискутира колко би струвала енергията от бъдещата АЕЦ "Белене", вече започва да става ясно дори и на най-големите скептици, че цените на електроенергията от Втора атомна ще са по-ниски дори спрямо това, което ни се е случило вече, а не спрямо това, което тепърва ще ни се случва!“, добави председателят на „Булатом“.
Според него през януари може се очаква да бъде обявен търгът за АЕЦ "Белене". А това означава, че преговорната част по този инвестиционен проект ще прехвърли 2019 година - това е моето категорично мнение. В крайна сметка не е чак толкова лесно да проведеш успешно търг, но аз лично аз се надявам, че държавата ще направи всичко както трябва, заключи експертът. По думите му в момента има само един реален инвеститор - китайската ядрена корпорацияCNNC. По отношение на френската „Фраматом“ е ясно, че те искат да бъдат доставчик на оборудване, а не инвеститор. Корейската хидроенергийна компания може и да е проявила интерес, но в тръжната процедура има изискване стратегическият инвеститор да има опит с ВВЕР-технология. А корейците нямат такава, категоричен бе Манчев.
Съседни държави като Сърбия и Македония, които са проявявали интерес към проекта "Белене", според мен също са удачни участници в проекта като купувачи на енергията за дълъг период от време, но при условие, че цената й бъде договаряна всяка година по пазарни условия. Това е задължително изискване -да се резервират определени количества електроенергия за дълги периоди от време, но цената е редно да се определя ежегодно на базата на пазарни цени, обяснява председателят на „Булатом“.