Синдикатите ще подкрепят либерализацията на пазара на ток само при определени условия, искат мерки за поносимост на Зелената сделка

От 1 юли възнамеряваме да предприемем първи стъпки в посока на либерализацията на електроенергийния пазар. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова след среща с представители на синдикатите (КНСБ и КТ “Подкрепа”). Лидерът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов от своя страна коментира, че при определени условия синдикалните организации ще подкрепят процеса. В рамките на проведената среща, освен темата за либерализацията са обсъдени и параметрите на зелената сделка, така както е представена към настоящия момент. Позицията ни по зелената сделка на ЕС е ясна – в този вид и по начина, по който се предлага за България, тя е неприемлива, коментира от своя страна лидерът на КНСБ Пламен Димитров.

България е подала необходимите документи за механизма за капацитет, който касае гарантирането на държавна помощ за ТЕЦ-овете до 2025 година. Това съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова след срещата със синдикатите (КНСБ и КТ Подкрепа). Освен това страната ни от 1 юли ще предприеме първи стъпки в продължаване на процеса на либерализация на електроенергийния пазар.

„Зелената сделка материализира амбициите на Европейския съюз да е глобален лидер в борбата с климатичните промени, но от друга страна това има цена. Зелената сделка излиза извън параметрите на енергийния сектор и води до глобални промени в икономиката, транспорта, до „позеленяване“ на определени данъци. От тази гледна точка тя е още по-важна за България“, каза министърът. От тази гледна точка тя обясни, че страната ни граничи с държави, които не са членки на ЕС, които няма да се съобразяват с европейските правила и ще продължат да произвеждат електроенергия като използват въглища например или други източници и ще постави в неконкурентни условия българския енергиен сектор. „Ще поставим това на вниманието на ЕС. Смятаме, че на страни като България трябва да бъде обърнато специално внимание и да са обект на специален анализ и наблюдение“, каза министърът.

Министър Петкова за пореден път заяви, че преходът трябва да е плавен, справедлив и съобразен със спецификите на всяка страна. В този смисъл Теменужка Петкова припомни, че в интегрирания план за климат и енергетика до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. е посочено категорично, че „България ще продължи да използва своите въглищни мощности от 4 хил. МВт, които страната ни „не може да затвори с лека ръка, защото през зимния период осигуряват до 60 % от електроенергията на страната“.

Енергийният министър не за пръв път уточни, че никой не ни кара да затваряме ТЕЦ-овете, но просто има изисквания за нивото на емисиите, както и пазарни условия, които ще са в основата на собствениците на централите за взимане на решение какво да правят. По-късно в отговор на въпрос Петкова каза, че “ще изпълним решението на Народното събрание за оздравяване на ТЕЦ “Марица Изток 2”. По думите й всички необходими документи са подадени до ЕК и независимо дали има или не отговор до срока за оздравяване, посочен от депутатите, решението ще бъде изпълнено. Става въпрос за увеличение на капитала на централата, така че да продължи да работи.

Синдикатите ще подкрепят, макар и с условия либерализацията на електроенергийния пазар стана ясно от думите на лидера на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. „За всички е ясно, че означава увеличение на цената на електроенергията. Харесва ли ни или не ще трябва да го осъществим“, каза Манолов. В същото време той коментира, че освен това, че освен цената и заплатите трябва да станат еднакви като с тези на ЕС. „България не е готова да поеме такова предизвикателство в един кратък период. Хубаво е да има ясен план, по който да се случва, а и за да има по-малко спекулации“, каза Манолов.

Синдикатите бяха изключително критични по зелената сделка. „Позицията по зелената сделка е ясна - в този вид и по начина, по който се предлага за България е неприемлива“ отсече в самото начало лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Той уточни, че поне по 3 точки държи да бъде ясно записана позицията на синдикатите.

Според него на първо място България не трябва да приема искането за увеличаване на емисиите така, както са заложени – спад от 50 % през 2030 г. Синдикалният лидер се позова на данни за спад на емисиите от 46 % от България през 2018 г.спрямо базовата 1990 г. „Според нас трябва да наваксват други държави“, каза той, като предупреди, че „този, който се опитва да маха с пръст от Северна Европа към Югоизточна има много повече какво да направи и да се обърне към своите икономики, за които твърди, че са зелени“. „България е намалила емисиите 8,5 пъти“, повтори Пламен Димитров.

Второто нещо, за което лидерът на КНСБ настоява да бъде записано ясно като позиция е несъгласие с това приходите от емисии да бъдат централизирани и да отиват в един фонд в Брюксел. „Сега държавите имат възможност да ги търгуват и да използват приходите за зелени цели. За България това е почти 1,1 млрд. лв., които отиват във Фонд Сигурност на електроенергийната система, и те са ключови за българската енергетика. Няма как да се съгласим тези 1,1 млрд.да отиват в Брюксел“, каза Пламен Димитров.

На трето място лидерът на КНСБ постави искането свързано с държавната помощ за ТЕЦ-овете на въглища. „Не сме съгласни с отпадането на държавните помощи след 2025 г. Искаме дерогация, с която да докажем, че това е изключително важно за нас“, каза още Пламен Димитров. Той уточни, че в тази част имат подкрепата и на министерството.

В допълнение синдикалният лидер коментира, че ако не се обсъдят обстойно, внимателно всички детайли по зелената сделка може да не се постигне желания резултат от зелената сделка, а злоупотребата с помислите за чист въздух и природа може да окажа лоша услуга за ЕС.

По зелената сделка  „има твърде много неясноти“ в частност с финансирането, коментира от своя страна лидерът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов .

„По начина, по който се водят преговорите е неясно кои са източниците на финансирането“, посочи той като допусна, че просто става въпрос за прехвърляне на средства от един фонд в друг, което е неприемливо.