Манфред Вебер пред БНР: България ще може да се възползва от Фонда за възстановяване

Икономика / Анализи / Интервюта
3E news
915
article picture alt description

България е сред страните, които ще могат да се възползват от Фонда за възстановяване след пандемията от Covid-19 въпреки ниския брой на заразените. Това заяви в интервю на Ангелина Пискова за БНР председателят на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент Манфред Вебер.

На въпрос за критериите, по които ще се определя кои са най-засегнатите държави, Вебер уточни:

„Разбира се, първата идея е за хората, които са заразени. И това трябва да се взема предвид, тъй като в Северна Италия има региони, които бяха много сериозно поразени и тук трябва особен приоритет. Но последствията са далеч по-широки в икономически аспект.  България, например, много добре управлява кризата и цифрите показват, че там заразените са най-малко в сравнение с другите държави. Това обаче не означава, че тя няма да има достъп до тези средства. Тя също е засегната икономически от тази криза и затова трябва да се възползва от този нов фонд“.

Вебер заявява още в интервюто, че е постигнато съгласие с Европейската комисия за Фонда за възстановяване от пандемията с коронавируса. Той и колегата му Зигфрид Мурешан изпратиха писмо до председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен, в което заплашиха групата да наложи вето върху 7-годишния бюджет на Общността, ако парламентът не бъде изцяло ангажиран в изготвянето на плана за възстановяване.

Господин Вебер, утре е извънредната сесия на Европейския парламент, на която се очаква председателят Урсула фон дер Лайен да представи плана на Комисията за възстановяване след пандемията от коронавируса. Очертава ли се споразумение, след като групата ви изпрати гневно писмо преди около две седмици до нея?

- Целият Европейски съюз е изправен пред огромна икономическа криза след пандемията с коронавируса. И повече от когато и да било преди това, Европа може да даде положителен отговор, само ако приложи на практика солидарността и ако опазим заедно нашата сила. Затова ние, като членове на Европейския парламент и на групата на Европейската народна партия изцяло подкрепяме идеята за създаването на фонд за възстановяване, както и да се инвестира в европейската икономика. Това е и основното послание тези дни. Богатите страни като Австрия, Финландия, Нидерландия, Германия трябва да разберат, че е в техен интерес да поддържат единна и силна Европа. За мен има два основни аргумента, за да се инвестира в този фонд за възстановяване. Първият е глобален - не бих искал след две години да видя ситуация, в която Китай е големият печеливш от цялата криза. Не бих искал да спечели икономически и същевременно да открие ваксина срещу коронавируса. Европа не трябва да е губеща и точно затова трябва да инвестираме именно сега. Вторият аргумент е, че Европа не може да си позволи второ изгубено поколение в рамките на Европейския съюз. Например, в Италия, Испания, Гърция  имахме такова по време на кризата преди 10 години, когато добре образовани млади хора нямаха шанс да намерят добро бъдеще на трудовия пазар. Затова смятам, че Комисията има добър шанс тази седмица да представи балансирано предложение между идеите на Меркел от една страна и на Австрия и Холандия от друга, тъй като солидарността е нещо, което се приема от всички в този момент.

Тоест, да разбираме, че няма да налагате вето върху 7-годишния бюджет, както заплашихте и че сте на път да постигнете компромис с Европейската комисия. Както и че по-скоро подкрепяте плана на Германия и Франция...

- Точно така. Във връзка с отношенията между парламента и Комисията, основното искане на Европейската народна партия беше да се спазва демократичната процедура. Говорим за много пари - милиарди евро. Като се имат предвид тези средства, хората в цяла Европа очакват от парламента да взема решенията за тяхното изразходване - в каква посока ще вървят те, към коя страна, кои сектори от икономиката. За София е пределно ясно, че решенията за бюджета се вземат от Столичния общински съвет. Националният бюджет пък се решава в националния парламент. За европейските пари пък решението трябва да се вземе в Европейския парламент. Този основен принцип е ключов за нас и ние получихме гаранции от Урсула фон дер Лайен, че тя ще предложи такава архитектура на новия фонд. Затова съм много оптимистично настроен, че той ще се осъществи.

Френско-германският план обаче залага повече на средства, които ще набира на финансовите пазари. Откъде ще дойдат тези пари, при положение, че целият свят е икономически засегнат от пандемията?

- От гледна точка на Европейската народна партия е ясно, че говорим за свежи пари, които ще набираме на пазарите. За нас е ясен и принципът: "Свежи пари само за бъдещето".  Не за миналото. Тези, които са допуснали твърде много грешки и са натрупали доста дългове, трябва сами да намерят отговорите за себе си. Като политик от Европейската партия аз не съм готов да финансирам с тези средства фалшивите обещания на комунистическата партия "Подемос" в Испания, например.

Ще кажете ли същото и за Италия?

- Ако наложим този принцип, той ще важи за всички. Аз бих искал да финансираме със свежите пари бъдещето на Европа, следващото поколение. А това означава финансиране в цяла Европа - от София до Мадрид, от Стокхолм до Рим. Тоест, мрежа 5G през целия континент за цялостната му дигитализация. Ако успеем да я създадем, то тогава ще създадем и европейски дигитален пазар, който ще даде достъп до 440 млн. потребители.

Говорите за обвързването на върховенството на закона с достъпа до този фонд, така ли?

- Европейската народна партия подкрепя като цяло идеята, че който иска европейски пари, трябва да спазва европейските правила. Това важи и за независимостта на съдебната система. В България Бойко Борисов и правителството полагат много усилия, за да осигурят държава без корупция. И това трябва да стане и в много други страни. Например, в Чехия, има доста въпроси около премиера Бабиш -  как се харчат парите на европейския данъкоплатец. В Полша пък е на дневен ред независимостта на съдебната система. Затова трябва да защитаваме това, което смятаме, че е основен принцип на ЕС и то трябва да е свързано с европейския бюджет. Това не се отнася само за фонда за възстановяване.

Според френско-германския план, средствата от този фонд трябва да са насочени към най-засегнатите от пандемията страни. Какъв е критерият за това? Защото като че ли тук ситуацията опира повече до сектори, отколкото до държави.

- Разбира се, първата идея е за хората, които са заразени. И това трябва да се взема предвид, тъй като в Северна Италия има региони, които бяха много сериозно поразени и тук трябва особен приоритет. Но последствията са далеч по-широки в икономически аспект.  България, например,  много добре управлява кризата и цифрите показват, че там заразените са най-малко в сравнение с другите държави. Това обаче не означава, че тя няма да има достъп до тези средства. Тя също е засегната икономически от тази криза и затова трябва да се възползва от този нов фонд.

- Именно - става дума за сектори като туризма и ресторантьорството, например...

- Точно така. И парите трябва да отидат именно към сектори, които са най-засегнати, като туризма, който за нас е ключов и в който най-потърпевш е малкият и среден бизнес. Идеята на този фонд е да не допусне задълбочаване на разделението на европейската икономика между силните и слабите. Европа трябва да е единна и затова е необходима дейност в страни като България, които още се нуждаят от икономически растеж, за да дадат добра перспектива на младото поколение и да получат реален достъп до европейското развитие.

- Говорите за солидарност, но видяхме как в началото всяка страна-членка започна да се справя с коронавируса сама за себе си, а после се затвориха и вътрешните граници. Това не поставя ли на риск Шенгенското пространство?

- В интензивните моменти на кризата видяхме да се завръща националният егоизъм. Границите бяха затворени веднага, въпреки че в някои области от двете страни на границата нямаше особена разлика в броя на заразените. Причината това да се случи не беше особено ясна, но така или иначе стана. Това ни напомня, че трябва да пазим достиженията на ЕС и в бъдеще. Трябва да вървим и напред, защото по отношение на Шенген е ясно, че България положи много усилия. Самият аз бях на границата с Турция заедно с министър-председателя и други министри и бях приятно изненадан от инвестициите на българската държава в нейната защита. И бих казал, че по отношение на защитата на външната граница България е по-добре подготвена, отколкото някои, които вече са част от Шенген. Затова смятам, че докато продължават дебатите за пространството за свободно движение в Европа, трябва да го отворим и за България и Румъния. България е готова, мнението на експертите е кристално ясно и сега просто ни трябва политическо решение.

- Преди време призовахте ЕС да наложи временна забрана за изкупуване от Китай на фирми в Общността в затруднено положение заради пандемията. Реалистично ли е това да се случи предвид огромната зависимост на Европа от Китай?

- От една страна, Китай е наш партньор, например, по парижкото споразумение за климата. Китай още е част от него, за разлика от Съединените щати. В дългосрочен план обаче ще видим, че страната ще се превърне в най-силния играч не само икономически, но и политически, тъй като те живеят по друг държавен модел. Ситуацията в Европа е различна в различните страни-членки, но всички сме обединени от това, което аз наричам "европейски начин на живот" - свободата, демокрацията, върховенството на закона, социално ориентирана пазарна икономика. Най-висшата ни ценност е свободата, която трябва да опазим и гарантираме за всеки от нас. Всички тези неща не можете да ги срещнете в Китай в момента. Затова трябва да признаем, че Китай е реален конкурент, а в бъдеще може би и наш враг. Затова трябва да укрепим нашите възможности, защото трябва да сме достатъчно умни, за да се защитим. Именно това ме накара да направя предложението да бъдат спрени всички инвестиции от Китай догодина, защото много фирми в Европа страдат сериозно и струват много евтино. А китайските пари не са нормални пари, които да са набрани на финансовите пазари. Това са държавни средства. Например, преди няколко дни китайската банка купи 10 на сто от норвежките авиолинии. А това не са нормални бизнес пари. Партньорство да, но не трябва да бъдем наивни.

- Очаквате ли същите действия от страна на Русия, макар и в друга посока, да кажем тази на газа?

- Разбира се. Със сигурност. Затова е толкова важно да запазим единния глас на Европа. Няма да имаме никаква роля, ако смятаме, че една страна сама може да се справи с държави като Русия и Китай. Можем да имаме глас на световната сцена, само ако запазим европейската идея единна - това е предварително условие за всичко. Щастлив съм, че предишните години запазихме единството си по отношение на Русия - например, всички страни-членки гласуваха за продължаването на санкциите. Така показвахме, че сме готови на диалог за бъдещето, но държахме тя да спазва нашите основни принципи, както и да не подкрепя войната в Източна Украйна. Ако запазим нашите принципи, нашето единство, ще останем силни и срещу Китай, и срещу Русия, и срещу останалите. И големи страни като Франция и Германия не могат да се справят сами. Можем само, ако сме заедно.

Цялото интервю можете да чуете от звуковия файл на онлойн странцата на БНР: https://bnr.bg/post/101281821/manfred-veber-balgaria-shte-moje-da-se-vazpolzvat-ot-fonda-za-vazstanovavane-sled-pandemiata

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща