GWEC: Глобалната офшорна вятърна енергетика достига 83 GW през 2024 г. В процес на изграждане са още 48 GW

С инсталирани 83 GW по целия свят, офшорната вятърна енергия доставя чисто и достъпно електричество на 73 милиона домакинства. Аргументите за развитие на офшорната вятърна енергия никога не са били по-силни. Освен, че осигурява огромни количества чиста, възобновяема енергия, тя добавя милиарди брутна стойност към националните икономики и поддържа стотици хиляди работни места. Това се посочва в новия доклад на Глобалния съвет за вятърна енергетика (GWEC). В докладът се разглеждат перспективите за плаващите вятърни централи, както и на мощностите, фиксирани към дъното на морето. От GWEC, освен че правят подробен преглед на развитието на офшорната вятърна енергетика до 2024 г. прогнозират и развитието за всеки от регионите в света. По отношение на Европа е направен подробен преглед за възможностите на отделните страни, които имат възможност за развитие на този сектор. България не присъства в този доклад. По различни причини темата за офшорната вятърна енергетика в България в частност развитието й в Черно море остава на заден план, но двете съседни страни – Румъния и Турция вече са с няколко стъпки напред.

Офшорните вятърни електроцентрали са ключова технология в настоящата епоха, коментира Ребека Уилямс, заместник изпълнителен директор на GWEC. Докладът констатира, че в световен мащаб вече са инсталирани 83 GW офшорни вятърни електроцентрали, които гарантират снабдяване с електрическа енергия на 73 милиона домакинства и имат огромна роля в икономическото развитие на страните. В момента в световен мащаб се строят още 48 GW офшорни вятърни електроцентрали. С уникалното си разположение в морското пространство и способността да произвежда големи количества надеждна, местна енергия, народите по света разработват технологиите, така че да подобрят енергийната си независимост и автономност.

Само в Европа офшорната вятърна енергия допринася с приблизително 3,2 милиарда щатски долара инсталирани GW в брутна добавена стойност (БДС), се посочва в доклада като се очертава стратегическото й значение на фона на нарастващата геополитическа несигурност.

С навлизането на света в „Ерата на електрификацията“, офшорната вятърна енергия се разширява бързо в нови региони, като Азиатско-тихоокеанския регион, Югоизточна Азия и Латинска Америка, където политиците все повече осъзнават стратегическата стойност на технологията. Политическата подкрепа не само насърчава икономическия растеж и енергийната сигурност, но и ускорява напредъка към глобалната климатична цел от 1,5°C, като помага на развиващите се страни да получат достъп до чиста и достъпна енергия, която отговаря на техните енергийни нужди и подкрепя устойчивото развитие.

Въпреки нарастващото стратегическо значение на офшорната вятърна енергия, последните години са белязани от значителни икономически проблеми.

Преломна точка за индустрията и политиката

Този доклад очертава сектор на кръстопът, отбелязва от своя страна Feng Zhao, главният, водещ изследванията в GWEC. За да се постигне успешно прогнозираният ръст в средносрочен план, както индустрията, така и правителствата трябва да поемат ангажимент за гарантиране на доставки и надеждност.

Неотдавнашни неуспешни търгове на определени пазари доведоха до прекалибриране на разходите и рисковете. Навлизането обаче във фазата на трансформация изисква развитие на рамката на офшорната вятърна енергия, която трябва да отрази променящите се реалности. Вече се наблюдава и съгласуване между правителства, политици и индустрия на по целенасочени мерки, особено в разработването на търгове, така че сектора да бъде подкрепен.

 Междувременно, на развиващите се пазари за офшорна вятърна енергия, правителствата и индустрията имат възможността да работят заедно за първи път по подход, определян като „правилен“ с приоритет на ефективното споделяне на риска и реформа при търговете, за да се даде възможност засилен и устойчив растеж

Препоръки на доклада

Докладът на GWEC констатира, че все още има твърде много празнини по отношение на рамката за развитие на офшорната вятърна енергетика. На тази база са разработени и определени препоръки.

Преосмисляне на търговете за доставка

Търговете остават крайъгълен камък за развитието на офшорната вятърна енергия. През миналата година на търг са продадени 56 GW от проекти.  За тази година са планирани търгове в няколко страни, включително Великобритания, Германия, Дания, Нидерландия, Франция, Ирландия, Норвегия, Полша, Португалия, Естония, Литва, Южна Корея, Филипините, Виетнам и Колумбия.

Като големи инфраструктурни проекти, офшорните вятърни паркове са с много сложни условия. Средните срокове за изпълнение на даден проект варират от шест до десет години и изисква значителни инвестиции, наред с подходящи механизми за споделяне на риска.

Макар и исторически ефективни в различни технологии, при неотдавнашни търговете се наблюдават шумни провали в сектора на офшорната вятърна енергия поради лош дизайн и слабо споделяне на риска. Неуспешните търгове и замразените проекти допринасят за несигурността, намалявайки доверието на инвеститорите и заплашвайки, както успеха на индустрията, така и глобалния преход към чиста енергия.

От тази гледна точка се препоръчва по-добро споделяне на риска, основано на съвместни усилия между правителството и индустрията за осигуряване на яснота относно обемите.

Използването на механизми като двустранни договори за разлика (CfD), които помагат за балансиране на риска чрез осигуряване на дългосрочни предвидими приходи на разработчиците и инвеститорите е една от възможностите.  Конкурентното възлагане на такива механизми осигурява бюджетна увереност за правителствата чрез прозрачност и определяне на цените.

Тъй като намаляват риска, CfD намаляват цената на капитала и предоставят най-добрата стойност за парите за платците на сметки, се посочва в доклада.

Третиране на развитието на критична инфраструктура, като мрежи и пристанища, като дългосрочни инвестиции в публични активи. Правителствените пътни карти и рамки за критични активи повишават предвидимостта и пораждат доверие у разработчиците и инвеститорите.

Съответно се визира, за пореден път, ускореното издаване на разрешителни, засилване на веригите за доставки чрез сътрудничество и стандартизация, осигуряване на готовност на мрежата ца пренос, както и връщане на публичния наратив за офшорната вятърна енергия. Докладът обръща внимание и на стратегическа стойност на офшорната вятърна енергия.

Предимства

Офшорните вятърни електроцентрали могат да бъдат двигател на националния и регионалния икономически растеж, особено за крайбрежните общности. Те предлагат значителни инфраструктурни възможности, подхранващи местните работни места и инвестиции, когато са инсталирани в голям мащаб. Всеки GW офшорни вятърни електроцентрали, инсталирани в Обединеното кралство например, е добавил 2-3 милиарда британски лири към икономиката, а в Европа е добавил 2,8 милиарда евро, констатира още докладът. В него се отчита и ролята на офшорния вятър в развитието на пристанищната инфраструктура, устойчивата морска икономика и енергийната автономност и сигурност.

Много страни разчитат в голяма степен на вносни изкопаеми горива, което ги прави зависими от други страни за техните енергийни нужди. Неотдавнашно проучване на Ember установи, че 74% от световното население живее в страни, които са нетни вносители на изкопаеми горива и по този начин зависят от други страни за техните енергийни нужди. Например, Япония внася приблизително 87% от енергията си, а Южна Корея внася около 85%.

Такава зависимост е по своята същност рискова. Продължаващата зависимост от вносни изкопаеми горива може да увеличи свързаните с търговията рискове за енергийната сигурност. Геополитически сътресения като руското нахлуване в Украйна могат да доведат до рязко покачване на цените на петрола и газа, напомнят от GWEC.  В Европа, между юли 2021 г. и началото на 2022 г. цените на газа се повишиха със 145%, а цените на петрола с 46%. В Азия, където повечето икономики са нетни вносители на енергия, покачването на цените на газа след нахлуването в Украйна ограничи икономическия растеж и развитие.

Офшорната вятърна енергия, за разлика от това, предлага местна енергия на постоянни цени, намалявайки зависимостта от вноса на изкопаеми горива, стабилизирайки енергийните разходи и засилвайки енергийната сигурност.

Правителствата и комуналните дружества могат да задържат валутните си резерви, вместо да ги харчат за доставки на въглища, петрол и втечнен природен газ, докато домакинствата и предприятията стават по-малко уязвими към внезапни скокове в цените на стоките. С течение на времето добавянето на гигавати местен офшорен капацитет може да подобри търговския баланс на страната, да стабилизира разходите за електроенергия и да увеличи цялостната енергийна сигурност.

Въпреки макроикономическата нестабилност, офшорните вятърни електроцентрали остават конкурентоспособни по отношение на разходите с други форми на производство на енергия – както вече е демонстрирано на развити пазари като Обединеното кралство, Германия и Китай.

Намаляването на разходите за офшорни вятърни електроцентрали е тясно свързано със зрелостта на пазара. Въпреки че изравнената цена на енергията (LCOE) първоначално е по-висока на новите пазари, тя обикновено намалява с развитието на техническите, регулаторните, правните и финансовите възможности. Тази низходяща тенденция обикновено достига повратна точка след първите 2-3 GW, тъй като пазарното доверие нараства, възниква пълна конкуренция и се подобрява достъпът до по-евтино финансиране.

Бъдещата роля на офшорната вятърна енергия

С навлизането на света в „Ерата на електрификацията“, с подновен акцент върху енергийната автономност и сигурност, офшорната вятърна енергия е от съществено значение за захранването на модернизацията на икономиките в Азиатско-тихоокеанския регион, Европа и Латинска Америка. Страните, които бързо преминават към електрифицирани системи, ще повишат своята конкурентоспособност и ще получат стратегическо предимство.

Със своята предвидимост и високи коефициенти на капацитет – 41% среднопретеглена стойност, офшорната вятърна енергия осигурява големи количества стабилна и надеждна чиста енергия в мащаб от гигавати. Профилът на натоварване и близостта ѝ до крайбрежните центрове на търсене могат да подобрят надеждността на мрежата. Според МАЕ, офшорната вятърна енергия може най-добре да се опише като „технология за променливо базово натоварване“, която допълва сезонния и дневния профил на производство на слънчева енергия. Като такава, тя може да играе важна роля в нарастващото търсене на нощно охлаждане и да формира стабилния гръбнак на съвременна електроенергийна система.

В основните сценарии до 2030 г. и след това, офшорната вятърна енергия ще играе значителна роля. МАЕ прогнозира 212 GW капацитет за офшорна вятърна енергия до 2030 г., като годишните инсталации ще скочат от около 9,5 GW през 2023 г. до 45 GW до 2030 г. Съгласно сценариите с обявени обещания (APS) и нетни нулеви емисии (NZE), капацитетът за офшорна вятърна енергия достига съответно 1600 GW и 1950 GW до 2050 г. Анализ на МАЕ и IRENA показва, че ще са необходими 2000 GW офшорна вятърна енергия за постигане на покачване от 1,5°C. Това е целта, към която страните се присъединяват като част от ангажимента си към Глобалния алианс за офшорна вятърна енергия.

Политическата подкрепа за офшорната вятърна енергия сред нетрадиционните пазари набира подкрепа чрез нови законодателни рамки. Това се дължи не само на амбициозните климатични цели, но и на нарастващото признание на ролята на офшорната вятърна енергия за укрепване на дългосрочната енергийна сигурност.

В Австралия, неотдавнашното въвеждане от федералното правителство на ключови регулаторни рамки, позволяващи изграждането на офшорни вятърни зони, стимулира амбициите на щатско ниво, като щата Виктория се стреми към 2 GW до 2032 г., 4 GW до 2035 г. и 9 GW до 2040 г. Според проекта за преносна система на Виктория до 2025 г., щатът се ангажира да развие мрежовата си инфраструктура, за да подпомогне интеграцията на офшорни вятърни електроцентрали.

Повече от дузина лицензи за осъществимост на проекти са издадени във водите на щата край Виктория, като предприемачите искат да участват в търгове, планирани да проведат от септември 2025 г.

В Япония, последният 7-ми стратегически енергиен план предвижда възобновяемите енергийни източници да станат основен източник на енергия за страната. Неотдавнашен законопроект позволява развитието на плаващи офшорни вятърни електроцентрали в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Япония, като значително разширява географския обхват на проектите. Предстоящата цел за внедряване на плаващи вятърни електроцентрали за 2040 г. ще отключи GW дълбоководен потенциал и ще позиционира Япония като лидер в плаващите вятърни електроцентрали. Южна Корея стартира конкурентен търг за 1,25 GW офшорни вятърни електроцентрали с фиксирано дъно, които ще бъдат възложени чрез двуетапен процес на оценка. Това е част от по-широкия ѝ план за разпределяне на 7–8 GW офшорен капацитет до 2026 г

Бързо развиващите се икономики на Югоизточна Азия се обръщат към офшорните вятърни електроцентрали, за да задоволят нарастващите си енергийни нужди. Филипините са идентифицирали 65 GW подходящи места и ще проведат първия си кръг на търг за офшорни вятърни електроцентрали през септември 2025 г., с влизане в експлоатация  до 2028 г.

Актуализираният План за развитие на енергетиката VIII (PDP8) на Виетнам въведе цел от 6–17 GW офшорен вятърен капацитет до 2035 г., което е знак за силен дългосрочен ангажимент към сектора. Правителството също така полага основите за структуриран процес на търг, който да насочва бъдещото разпределение и ценообразуване на проекти.

Регионалното сътрудничество в областта на офшорната вятърна енергия набира скорост. На 46-ата среща на върха на АСЕАН, проведена в Малайзия през 2025 г., свързани с правителствата енергийни компании от Сингапур, Малайзия и Виетнам се съгласиха да проучат трансгранични връзки за износ на офшорна вятърна енергия от Виетнам.

Като нова граница за иновации и внедряване, технологията за плаващи вятърни електроцентрали привлича интереса на лидери като Обединеното кралство, Япония, Южна Корея, Норвегия и Франция, които се насочват към огромни дълбоководни ресурси и нови пазарни възможности.

Въпреки силните правителствени цели, макроикономическите препятствия, липсата на надеждни политики и липсата на последователност доведоха до  неефективни инвестиционни сигнали. Дългогодишни проблеми като бавното издаване на разрешителни, лошото проектиране на търговете в развитите пазари и нарастващата политическа нестабилност изостриха този ефект и доведоха до повратна точка.

Обрати, разтърсили сектора

През последните години секторът на офшорната вятърна енергия се сблъска със значителни макроикономически насрещни ветрове, произтичащи от войната в Украйна, рецесията, причинена от COVID-19, и нарастващата инфлация. С рязкото покачване на цените на енергията и стоките, разходите за оборудване, стомана, труд и други инвестиции в строителството се увеличиха рязко, като централните банки повишиха в отговор лихвените си проценти.

Тези шокове не са уникални само за офшорната вятърна енергия; много индустрии, включително петролът и газът, също са засегнати. Индексът на стоките на МВФ показва, че цените на енергията почти са се утроили от около 90 долара през 2020 г. до почти 300 през 2022 г., докато цените на преходните метали са се повишили от приблизително 120 на 185. Междувременно разходите за тръбопроводи за американски природен газ също са се удвоили – от 5,75 милиона долара на 10,9 милиона долара на миля, което допринася за по-висока инфлация и разходи за финансиране в целия енергиен сектор.

Тези въздействия обаче са особено тежки в сектора на офшорната вятърна енергия, поради мащаба на необходимите инвестиции и високия дял от общите разходи по проектите, обусловени от цената на капитала. Днес финансирането на нов офшорен вятърен парк или газова инсталация е по-скъпо, отколкото беше преди пандемията.

Разработчиците са изправени както пред повишени лихвени разходи, така и пред по-високи цени на входящите ресурси за проекта, което забавя инвестиционните решения и оказва натиск върху бюджетите на проектите.

Структурните предизвикателства засилват рисковете

Тези макроикономически пречки се сблъскват с дългогодишни структурни предизвикателства в развитието на офшорните вятърни електроцентрали, по-специално бавните и неефективни процеси за издаване на разрешителни, което усилва рисковете и забавя напредъка. GWEC Market Intelligence съобщава, че средният глобален срок за издаване на разрешителни за въвеждане в експлоатация е около девет години – дълъг период, който създава несигурност и излага проектите и инвеститорите на рискове. Когато пътната карта за развитие е неясна и изисква много точки на контакт с различни органи и организации, забавянията на проектите се увеличават, докато инвеститорите преоценяват ангажиментите си.

Освен това, макар много правителства да са си поставили амбициозни цели, процесът на развитие е неравномерен и несигурен. В Европа няколко скорошни търга се провалиха, защото балансът между риск и възнаграждение не беше достатъчно привлекателен, за да стимулира инвестициите.

Когато дизайнът на търговете и търговете изисква от разработчиците да поемат значителни рискове без ясна видимост за стабилна възвръщаемост, жизнеспособността на проекта страда.

Тази несигурност също така обезкуражава инвестициите във веригите за доставки. Въпреки че интересът към офшорната вятърна енергия е силен в много развиващи се икономики, внедряването й остава ограничено от постоянни предизвикателства. По-специално, развиващите се страни са изправени пред проблеми с възприемането на риска, което произтича от несигурната регулаторна среда, неразвитите местни вериги за доставки, а непознатите рамки за разрешителни правят инвеститорите предпазливи. Високите първоначални капиталови разходи допълнително възпират проектите, тъй като финансирането на големи офшорни ферми изисква значителен собствен капитал и дълг.

В същото време ограниченият достъп до преференциално финансиране може да остави пазарите на офшорните страни без необходимата финансова подкрепа за преодоляване на разликата между скъпите търговски цени и жизнеспособната икономическа ефективност на проекта. GWEC също така наблюдава засилване на идеологически мотивираните атаки срещу офшорната вятърна енергия в някои страни, което допълнително подкопава нейната привлекателност, като утежнява съществуващите макроикономически предизвикателства.

Нова стратегическа ера за офшорната вятърна енергия

Преди 2022 г. офшорната вятърна индустрия беше като тийнейджър: неопитна, малко прекалено самоуверена, подценяваща рисковете и неизпитана от спадове.

Индустрията след 2024 г. е като възрастен с няколко бели косъма и някои синини, но с много повече мъдрост и перспектива за това, което е важно – особено устойчива рентабилност, а не бързане за придобиване на пазарен дял. Индустрията вече разбира какви рискове е готова да поеме и управлява, и какви рискове се управляват най-добре от други агенти, като правителства и купувачи. Въпреки че инфлацията и лихвените проценти достигнаха пик през 2023-24 г., повечето експерти са съгласни, че те няма да се върнат към нивата си преди пандемията.

Офшорната вятърна енергия трябва да се адаптира към тази „нова нормалност“, като намери начини да работи печелившо с по-високи базови разходи и разходи за финансиране. Правителствата иман по-задълбочено разбиране за уникалните нужди на офшорната вятърна енергия, особено за нейната капиталова интензивност и характерните за сектора много договори. Мнозина признават, че ясните дългосрочни сигнали, стабилните, но гъвкави търгове и реалистичните очаквания за разходите и сроковете са от решаващо значение.

Положителните сигнали от политиците отразяват това разбиране: по-добри модели на търгове на развити пазари, включително Обединеното кралство, Дания и Нидерландия; Тесни консултации с индустрията на нови пазари, включително Южна Корея и Филипините проектират своите пазари в тясно сътрудничество със заинтересованите страни от индустрията.

Годишни инсталации

В края на 2024 г. глобалният капацитет на офшорните вятърни електроцентрали достигна 83,2 GW, като 8 GW допълнителни инсталации са свързани към мрежата миналата година – с 26% по-малко от допълващите инсталации през 2023 г.  Това прави 2024 г. четвъртата година с най-висок брой нови инсталации в историята на офшорните вятърни електроцентрали, констатират от GWEC.

За седма поредна година Китай добави най-много офшорни вятърни електроцентрали от всички страни. С 4 GW, добавени към мрежата през 2024 г., страната достигна 41,8 GW до края на 2024 г. Ерата на „мрежовия паритет“ за офшорните вятърни електроцентрали, при която електроенергията, която генерират, също напредва. Свързването на нови офшорни вятърни мощности от 5 GW през 2022 г. и 6,3 GW през 2023 г. без финансовата подкрепа на правителството демонстрира устойчивостта на индустрията, въпреки че новите добавени мощности са намалели с 36% през 2024 г. в сравнение с 2023 г. Недостатъчните мрежови връзки и сложните одобрения за офшорните мощности и координацията им са основните причини за спада, наред с по-бавния от очакваното преход от крайбрежна към дълбоководна офшорна вятърна енергия.

Миналата година Европа заръча 2,7 GW нови офшорни вятърни мощности от девет вятърни парка на четири пазара, което представлява една трета от допълнителния офшорен вятърен капацитет в световен мащаб.

Добавяйки 1,2 GW офшорен вятърен капацитет през 2024 г., Обединеното кралство си възвърна титлата на най-големия пазар в региона за нови инсталации. Общо 88 офшорни вятърни турбини SGRE са свързани миналата година, от които 60 SG14-222 бяха в Moray West и 28 SG8.0-167 в Neart na Gaoithe. Проектът Dogger Bank Фаза А с мощност 1,2 GW претърпя забавяния, като само пет турбини GE Vernova Haliade-X бяха пуснати в експлоатация.

Германия въведе в експлоатация 730 MW миналата година, включително 477 MW в Baltic Eagle и 253 MW в Gode Wind 3. Проектът Baltic Eagle се състои от 23 турбини SGRE SG11-200, докато Gode Wind 3 използва 50 турбини Vestas V174-9.5 MW.

В Нидерландия Vattenfall пусна в експлоатация през март 2024 г. 24-те турбини GE Cypress с мощност 5.5 MW, които замениха 28 вятърни турбини Nordtank NKT с мощност 600 kW в крайбрежния вятърен парк Irene Vorrink в Айселмер.

През миналата година Франция въведе в експлоатация 658 MW офшорни вятърни електроцентрали, като останалите 85 турбини SGRE в проектите с фиксирано дъно Fécamp и Saint-Brieuc постигнаха пълна експлоатация през май 2024 г. 25,2 MW Provence Grand Large, с три турбини SGRE с мощност 8,4 MW, беше единственият плаващ вятърен проект в Европа, въведен в експлоатация през 2024 г.

Извън Китай, три други пазара въведоха в експлоатация нови офшорни вятърни мощности в Азиатско-тихоокеанския регион.

Тайван /Китай бяха въведени в експлоатация 107 блока (933 MW) чрез проектите Yunlin, Greater Changhua 1 & 2a, Changfang Phase 2 & Xiaodao и ZhongNeng.

В Япония, 112 MW офшорният вятърен парк Ishikari Bay New Port започна търговска експлоатация в началото на 2024 г. Той се състои от 14 турбини SGRE SG8.0-167.

В Южна Корея 18 от 5,56 MW турбини на Doosan бяха пуснати в експлоатация 100 MW офшорния вятърен парк Jeju Hallim – сега най-големият търговски офшорен вятърен парк в страната.

В Северна и Южна Америка само Съединените щати имат офшорни вятърни турбини в експлоатация. Миналата година те пуснаха в експлоатация 132 MW вятърния парк South Fork, състоящ се от 12 турбини SGRE SG 11-200, с което общият капацитет на страната достига 174 MW. В проекта Vineyard Wind 1 с мощност 806 MW десет турбини Haliade-X бяха инсталирани в началото на миналата година, но повреда на лопатките, съобщена през юли 2024 г., забави въвеждането в експлоатация.

Кумулативен капацитет

Световният пазар на офшорна вятърна енергия нараства средно с 10% всяка година през последното десетилетие, като общите инсталации са 83,2 GW, представляващи 7,3% от общия вятърен капацитет в края на 2024 г.

Китай е абсолютният лидер на пазара по кумулативни инсталации, представлявайки половината от световния пазарен дял. След като изпревари Обединеното кралство през 2021 г., Китай допълнително затвърди лидерството си през последните три години. Германия, Нидерландия и Тайван / Китай допълват челната петица. Пионерът в офшорната вятърна енергия Дания отпадна от челната петица за първи път.

След като изпревари Европа като най-големия регион за офшорна вятърна енергия в света през 2022 г., до края на 2024 г. на Азия се падат повече от половината от световния капацитет, с 46,3 GW, от които 41,8 GW (90%) в Китай, 3,0 GW в Тайван (Китай), 0,8 GW във Виетнам (междуприливна зона), 0,3 GW в Япония и 0,2 GW в Южна Корея.

Офшорните вятърни инсталации в Европа надхвърлиха 36 GW през 2024 г., което представлява 44% от световния капацитет.

Северна Америка регистрира 174 MW офшорна вятърна мощност до края на миналата година, като всички инсталации са разположени в САЩ.

Перспективи на Европа на глобалния офшорен пазар до 2034 г.

Европа е родното място на офшорните вятърни електроцентрали: Дания инсталира първия в света проект за офшорни вятърни електроцентрали с фиксирано дъно с мощност от 1991 г., докато Норвегия инсталира първия проект за плаващи вятърни електроцентрали през 2009 г.

Повече от три десетилетия по-късно технологията за офшорни вятърни електроцентрали с фиксирани къч дъното мощности е узряла, като веригата за доставки и инфраструктурата са добре установени по крайбрежието на Северно и Балтийско море, където са създадени много работни места.

Въпреки че губи водещата си позиция от Азиатско-тихоокеанския регион по инсталиран капацитет за офшорни вятърни електроцентрали, Европа остава най-големият пазар в света за плаващи вятърни електроцентрали и технологичен център за офшорни вятърни технологии, включително основи за плаващи вятърни електроцентрали.

След неуспешни търгове в Дания и Обединеното кралство, понижихме краткосрочните (2025-2029 г.) перспективи за офшорни вятърни електроцентрали за Европа с 30% в сравнение с прогнозата ни от предходната година. Но GWEC Market Intelligence поддържа двуцифрена прогноза за темп на растеж за Европа през следващите десет години и очаква годишните инсталации на офшорни вятърни енергийни мощности да надхвърлят границата от 10 GW до 2030 г. Годишните добавени мощности биха могли да достигнат 20 GW през 2033 г., но това зависи от навременните инвестиции във веригата за доставки и в офшорни вятърни съоръжения, като например кораби, специално пригодени за инсталиране, пристанищна инфраструктура и преносна мрежа.

Общо се очаква 126 GW капацитет на офшорни вятърни електроцентрали да бъдат подадени към мрежата в Европа през 2025–2034 г., като се очаква повече от две трети от този обем да бъде добавен през втората половина на този прогнозен период (2030–2034 г.).

В основата на нашата десетгодишна прогноза за растеж за Европа са следните съображения:

Европа ускорява развитието на възобновяемите енергийни източници, за да постигне енергийна сигурност след руското нахлуване в Украйна, като REPowerEU действа като нова стратегия за енергийна сигурност на ЕС.

Пакетът на ЕС за вятърната енергия (октомври 2023 г.) и одобрената от правителствата/индустрията Европейска харта за вятърната енергия (края на 2023 г.) демонстрират ангажимент за по-конкурентоспособна верига за създаване на стойност във вятърната енергия в Европа.

Съобщението по Пакета за вятърна енергия увеличава целите на ЕС за офшорна възобновяема енергия до 111 GW (от 60 GW през 2020 г.) за 2030 г. и до около 317 GW (от 300 GW) за 2050 г.

Сделката за чиста промишленост (началото на 2025 г.) очертава набор от действия за превръщане на декарбонизацията в двигател на индустриалния растеж, включително в чистата енергия. Призивът за действие от Копенхаген на WindEurope (април 2025 г.) призовава правителствата да се справят с разрешителните и електрификацията – и да намалят риска от инвестиции във вятърна енергия чрез двустранни търгове за договори за разлика – за да се подобри енергийната независимост и конкурентоспособността на промишлеността на Европа.

„Новата сделка за офшорна вятърна енергия за Европа“, представена на WindEurope 2025, призовава за незабавни действия за смекчаване на рисковете, премахване на политиките за спиране и стартиране и осигуряване на по-голяма регулаторна сигурност в подкрепа на стабилен и сигурен тръбопровод за капацитет.

Морските вятърни електроцентрали с фиксиране към дъното се превърнаха в най-конкурентната технология за производство на електроенергия след наземните вятърни и слънчеви фотоволтаични системи, пред които имат значителното предимство да могат да се внедряват в голям мащаб.

Комерсиализацията на плаващи вятърни електроцентрали и решенията „power-to-X“ ще отключи допълнително потенциала на офшорните вятърни електроцентрали за подпомагане на глобалния енергиен преход.

Какви са амбициите за развитие на всяка от страните в Европа на офшорна вятърна енергия може да прочетете в прикачения доклад на GWEC. За отбелязване е, че България не присъства в очертаните планове към 2034 г. за изграждане на офшорни вятърни централи в Черно море. Затова пък Румъния и Турция имат такива.