Повече от половината практикуващи лекари в България са над 55 години

Повечето от практикуващите български лекари са на възраст над 55 година, като във възрастовата група 55-64 са най-много (10 465 или 35.3% от всички практикуващи лекари, които към 31.12.2029 година са 29 612 души), а в следващата възрастова група 65 и повече години (5 169 или 17.5%), сочат данните от специализираното проучване на Националния статистически институт (НСИ) на лечебните заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения в края на миналата година.

От проучването става ясно, че 52.8% или 15 634 от всички практикуващи български лекари са близо и над пенсионна възраст!

От таблицата по-горе става ясно, че в края на 2019 г. жените (16 552 или 55.9% от всички) сред практикуващите лекари са повече от мъжете (13 060 или 44.1%). Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 10 465, или 35.3%, докато младите практикуващи лекари - на възраст до 35 години, са 4 157, или 14.0%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 5 169, или 17.5% от всички практикуващи.

Медицински персонал

В края на 2019 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 612 лекари, от които лекарите по дентална медицина са 7 376, като 6 493 от тях работят в практики, със сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са 46 491, от които 30 546 медицински сестри и 3 269 акушерки.

• В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 16 999 лекари и 29 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 27 386, от които 19 412 медицински сестри.

• В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 455 лекари и 6 967 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (6 911) и лекари по дентална медицина (6 493), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. В другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен трудов договор в медицински центрове (1 761) и в диагностично-консултативни центрове (1 388).

• В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2019 г. на основен трудов договор работят 2 158 лекари и 380 лекари по дентална медицина.

Лекари по специалности

В структурата на лекарите по специалности1 най-голям е делът на общопрактикуващите - 4 119, или 13.9% от всички лекари в страната, следвани от: Кардиология - 6.1%, Акушерство и гинекология - 5.9%, Анестезиология и интензивно лечение - 5.5%, Хирургия - 5.2%, и Нервни болести - 5.0%.

Осигуреността с лекари в края на 2019 г. общо за страната е 42.6 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 10.6. В сравнение с 2018 г. и двата показателя се увеличават незначително, което се дължи на намаления брой на населението към 31.12.2019 г. (съответно 42.4 и 10.3 на 10 000 души от населението).

От таблицата по-горе е видно, че в областните центрове, където има медицински университети и университетски болници, осигуреността на населението с лекари е над средното за страната, която е 42.6 на 10 000. Осигуреността по области варира от 24.8 до 62.8 на 10 000 души. Най-нисък е показателят за областите Кърджали (24.8 на 10 000 души от населението), Добрич (27.2) и Силистра (27.7).

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5.9 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.3 на 10 000 души), Видин и Кюстендил (по 7.0) и Монтана (6.9). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.4 на 10 000 души от населението), Търговище (4.3), Разград и Русе (по 4.6).

Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 10.6 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (17.2 на 10 000 души), София (столица) (14.2), Варна (12.4), Перник и Смолян (по 11.8). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите Търговище (5.4), София (5.5), Разград (5.7) и Силистра (5.9 на 10 000 души от населението).

Лечебни заведения и леглови фонд

Към 31.12.2019 г. в страната функционират 341 заведения за болнична помощ с 53 997 легла, от които 319 болници с 51 776 легла.

Заведенията за извънболнична помощ са 2 079 с 1 223 легла, а другите лечебни и здравни заведения - 144 с 1 914 легла.

Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2019 г. многопрофилните болници са 184 с 38 249 легла, или в 57.7% от болниците е съсредоточен 73.9% от легловия им фонд в страната. Броят на леглата варира в широки граници - от 16 до 1 489. Най-голям е делът на многопрофилните болници, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 легла - 44.0%. До 99 легла има в 35.3% от многопрофилните болници. С над 500 легла са 8.2% от този вид лечебни заведения.

Към 31.12.2019 г. специализираните болници са 135 с 13 527 легла. Разпределението им по видове е следното:

• за активно лечение - 74 с 4 482 легла;

• за продължително лечение - една със 145 легла;

• за продължително лечение и рехабилитация - 16 с 2 006 легла;

• за рехабилитация - 32 с 4 777 легла;

• държавни психиатрични болници - 12 с 2 117 легла.

Съгласно методологическите изисквания и прилаганите хармонизирани дефиниции към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар. В края на 2019 г. те са:

• центрове за кожно-венерически заболявания - 3 заведения с 30 легла;

• комплексни онкологични центрове - 7 с 1 169 легла;

• центрове за психично здраве - 12 с 1 022 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2019 г. е 776.8 на 100 000 души от населението и в сравнение с 2018 г. се увеличава със 17.2 пункта (759.6).

Най-високи са стойностите на показателя в областите Смолян (1 018.0 на 100 000 души от населението), Пловдив (985.3) и Плевен (946.2), а най-ниски са в областите Перник (375.0), Ямбол (385.2) и Видин (404.4).

Към 31.12.2019 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 079 с 1 223 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година броят на тези заведения се увеличава с 0.6%, а броят на леглата в тях намалява с 2.4%.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2019 г. тези заведения са 144 с 1 914 легла, като най-голям е броят на хосписите - 44 с 1 103 легла. В сравнение с 2018 г. броят на леглата в други лечебни и здравни заведения намалява с 8.2%, което се дължи предимно на намаления брой на леглата в домовете за медико-социални грижи за деца.