Законопроект предвижда частен фалит и ликвидиране на „вечния“ длъжник

Бързо и ефективно решение за ликвидирането на фигурата на „вечния“ длъжник е въвеждане на 10-годишна абсолютна погасителна давност по отношение на физическите лица. Това е записано в мотивите към внесения от 3 народни представители от Обединени патриоти и 5 от ГЕРБ законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите. По този начин в българското законодателство се въвежда частният фалит, какъвто има във всички-страни членки на Европейския съюз.

България е единствената страна в ЕС

в която няма нормативна база въвеждаща абсолютна давност за задължения на граждани или процедури на потребителска несъстоятелност. А това дава възможност на колекторски фирми да изкупуват дългове и след това да започнат изпълнителни производство срещу граждани, които както показва практиката може да продължават над десет години, а в някой случаи и по петнадесет и повече години.

През цялото това време на длъжника се начисляват лихви, такси и разноски, които в повечето случаи многократно започват да превишават главницата. Изпълнителните производства могат да продължат до безкрайност, въпреки че длъжникът е загубил голяма част или цялото си имуществото и е в обективна невъзможност да изплати своите дългове. Освен това, съгласно действащото законодателство при смърт на длъжника, изпълнителните действия продължават срещу неговите наследници.

Справка на вносителите на законопроекта показва, че в момента има открити процедури за принудително изпълнение, засягащи над 600 000 български семейства, а хиляди български граждани са преследвани за задължения от преди 10-15 години.

Всичко това ще остане в историята, ако Народното събрани одобри предложения законопроект.

Какво предвижда законопроекът

§ 1. Създава се чл. 112а със следното съдържание:

„Чл. 112а (1) С изтичането на десетгодишна давност, се погасяват всички вземания срещу физически яйца, независимо от прекъсването и, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за:

1. задължения на физически лица, упражняващи търговска дейност като еднолични търговци:

2. задължения, произтичащи от непозволено увреждане и неоснователно обогатяване."

Заключителна разпоредба

§ 2. Законът влиза в сила в шeст месечен срок от деня на обнародването му в „Държавен вестник".

Какво предвижда действащото законодатество

В нашето законодателство има добре уредена процедура за обявяване на неплатежоспособност на търговци, но когато стане въпрос за физически лица, които не упражняват търговска дейност ситуацията с съвсем различна. Липсва каквато и да е възможност едно физическо лице, когато не може да погаси своите изискуеми задължения да започне процедура по фалит или да се освободи от задълженията си след изтичане на определен период от време.

В момента в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е въведена обща 5-годишна давност и се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок и 3-годишна давност за вземанията за възнаграждение за труд, за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, за наем, за лихви и за други периодични плащания. Уредената с чл. 110 и 111 от ЗЗД давност се прекъсва с предявяване на иск или възражение или с предприемане на действия за принудително изпълнение от страна на кредитора. Съгласно чл. 117 от ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност и това може да продължи неограничен период от време и кредиторите безкрайно могат да преследват длъжниците - физически лица.

Вносители на законопроекта посочват, че с въвеждане на 10-годишна абсолютна погасителна давност няма да се промени действащия в момента режим за обща давност и длъжниците ще могат по досегашния регламент да се възползват от 3 и 5- годишната давност.

Шанс за длъжниците да започнат от нулата

И към настоящия момент съществува разпоредбата на чл.171 ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с която през 2005 г. е въведен 10-годишен давностен срок за погасяване на всички публични вземания независимо дали се дължат от физически лица или търговци.

С уеднаквяване на режима за 10-годишен давностен срок за погасяване на публичните и частни задължения на физически лица, ще се даде шанс на гражданите да започнат от нулата, на чисто и да градят своята семейна икономика. Достатъчно са защитени и интересите на кредиторите защото десет години е един дълъг срок, в който кредиторите реално могат да съберат вземанията си, като в по-голямата си част от случаите те могат да се снабдят на извънсъдебно изпълнително основание с изпълнителен лист и да се възползват от ускорени съдебни процедури.

Как е в Европа

В повечето европейски държави има въведен регламент за потребителски фалити или абсолютна давност, като Институтът на абсолютната давност в ЕС е регламентиран в Гражданските кодекси на Белгия, Германия, Франция, Португалия, Румъния и др. Тенденцията в голямата част от държавите-членки е в последните години да намаляват общите давностни срокове. В по-голямата част от държавите изрично е установен общ давностен срок, който варира от 3 г. (например Румъния, Словакия, Германия, Дания, Чешката република) до 30 години (Австрия, Люксембург и отчасти Белгия). Като 10 годишният общ давностен срок е най-разпространен в законодателствата на държавите-членки на ЕС.

Предварителни оценки на въздействието

II. Заинтересовани групи

Инициативата ще засегне всички българските граждани, които имат задължения за период по-голям от десет години и кредитори, които не са се възползвали от правата си дълъг период или са се забавяли, за да се възползват от увеличаване на лихвите.

III. Анализ на разходите и ползите

Законопроектът няма да доведе до разходи за държавата, като полза може да се подчертае защитата на физическите лица, изпаднали в забава, чиито задължение многократно са се увеличили от лихви и такси.

IV. Административна тежест и структурни промени

С приемането на законопроекта не се предвиждат административни промени каго закриване, сливане или създаване на нови административни структури.

V. Въздействие върху нормативната база

Законопроектът не предвижда промени в други нормативни актове.