Малкият бизнес трябва лесно да може да кандидатства по проекти за енергийна ефективност

България трябва да намали енергийното си потребление с 41% до края на 2020 година в сравнение с 2002 година. Това е индикативната цел за нашата страна, съобщиха от Българска стопанска камара при отчета на проект изготвен съвместно с Агенцията за устойчиво енергийно развитие, Софийска агенция за енергийна ефективност СОФЕНА за възможностите и проблемите в индустрията.

Индустриалното потребление на енергия е около 28% от крайното енергийно потребление. За последните години, то е намаляло с 29%. Въпреки това енергийното потребление в България е по-високо от това ЕС с 1,79 на сто.

Цените на еленергията са ниски заради сезона и кризата в следствие на пандемията, но тези на енергийните продукти ще растат до края на 2020, заяви Камен Колев, зам.-председател на БСК. Причината е, че Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) са заложили 35 евро цена на емисии, което увеличава разходите на топлоцентралите и цената на тока от ТЕЦ „Марица изток 2“ от 155 лева на 185 лева за мегаватчас. За това малките и средни предприятия трябва да се улеснят за участие в проектите за енергийна ефективност. Защото само с мерки за спестяване на енергия, те могат да се противопоставят на цените на енергийния пазар.

Експертите припомниха, че от 1 октомври всички небитови потребители излизат на борсата, което ги прави уязвими за бъдещи увеличения на енергийните цени.

По време на днешната пресконференцията бяха представени постигнатите резултати от изпълнението на  дейности по проект „Повишаване на  гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и  мониторинг на политики и законодателство в областта на енергийната  ефективност“, изпълняван от БСК,  съвместно с Агенцията за устойчиво енергийно развитие и СОФЕНА.

В резултат на извършените дейности са съставени четири пакета от предложения за промени в нормативната уредба, коасаеща енергийната ефективност. Те са насочени към съответните министерства:

Към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, акцент в предложенията е необходимостта от синхронизиране на изискванията на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ). Липсата на синхронизираност създава затруднения със сертификатите за проектни енергийни характеристики и изискванията на двата закона. По-ясно трябва да са дефинирани на кои сгради, при въвеждане в експлоатация, е необходимо да се прави сертифициране и на кои не.

Към Министерство на финансите е изпратено аргументирано предложение за предвиждане на възможност ЕСКО договорите (договорите с гарантиран резултат) да се третират като договори за услуги за ДДС цели – съответно да е възможно разсрочено внасяне на ДДС. Към настоящия момент договорите с гарантиран резултат се приравняват към лизинговите договори, което рефлектира върху прилагането на изискванията на Закона за данък добавена стойност (ЗДДС), в частта за лизинговите договори. Това „изкуствено“ приравняване на ЕСКО проектите към лизинговите услуги, рефлектира пряко върху пазара на ЕСКО услуги, оскъпявайки ги с минимум 20%, което води до отслабване на конкурентоспособността им спрямо други финансови инструменти.

Към Министерство на енергетиката и Министерство на икономиката бяха насочени основните предложения за подобрения в нормативната уредба и практиките на извършване на енергийни обследвания и доказване на енергийни спестявания съгласно Закона за енергийна ефективност и наредбите към него. Увеличаването на броя и разширяването на обхвата на специализираните методики за оценка на енергийните спестявания, от системна гледна точка, е текущ процес, за чието ускоряване са необходими допълнителни усилия и информираност при  ползвателите. Препоръчва се да се стимулира разработването на методики за всяка от групите мерки от формата на резюмето за резултатите от обследването за енергийна ефективност, като се даде приоритет на често предлаганите и въвеждани мерки за спестяване на енергия (например за подмяна на осветителни тела, подмяна на силов трансформатор с по-добър КПД, монтиране на комплектна кондензаторна уредба и т.н.). Предлага се и създаването на платформа за индикация и обсъждане на потребностите от нови конкретни видове методики.

Числов измерител за енергийната ефективност на индустрията е намалението до 79.1% на потреблението на енергия (КЕП) през 2019 г. спрямо 2008 г., което се дължи не само на структурни промени. Основание за този извод е прилагането на декомпозиционен анализ на сектор индустрия и приносът му за повишаване на БДС и едновременно намаляване на енергийната интензивност.

През 2019 г. предприятията са прилагали разнообразни мерки за енергийна ефективност, като с най-голяма популярност са енергоспестяващите мерки по осветителни инсталации (над една четвърт от всички мерки), подмяна на технологично оборудване и по технологични агрегати и съоръжения (общо 29%), оптимизиране на сградния фонд (8%). Все още недостатъчно популярни са енергоспестяващите мерки, свързани с когенерация и възобновяеми енергийни източници (всяка от тях с дял от 1% от всички мерки).

По време на изпълнение на проекта бяха проучени съществуващите практики и често срещаните затруднения в прилагането на законовата нормативна уредба. Бяха събрани предложения за оптимизирането в областта на енергийната ефективност, с цел подобряване сътрудничеството между административните структури, неправителствения сектор и предприятията.

Положителен ефект от сътрудничеството между БСК, АУЕР и СОФЕНА беше постигнат при популяризиране и представяне на добри практики и иновативни решения относно енергийния пазар и управлението на енергията;  създаване и поддържане на информационни платформи; изпълнение на задълженията за енергийни спестявания; хоризонтални мерки за енергиен мениджмънт и интелигентни измервания, организационни и поведенчески мерки, систематичен подход за управление на енергията.