ЕП насърчава използването на батерии за съхранение на енергия в домашни условия
Търсят се и нови решения за непрекъснатост на доставките от ВЕИ, депутатите искат намаляване на регулациите в производството на зелен водород
Тъй като енергията от възобновяеми енергийни източници заема все по-голям дял в европейския енергиен микс, евродепутатите предлагат различни решения за съхранение на енергията, като водород или домашни батерии. В доклад, приет в сряда с 556 гласа „за“, 22 „против“ и 110 „въздържал се“, евродепутатите очертаха стратегия за съхранение на енергия, която се очаква да играе важна роля за постигането на целите на Парижкото споразумение относно изменението на климата.
Докладчикът Клаудия Гамон (Renew, Австрия), заяви: „Съхранението на енергия ще бъде от съществено значение за прехода към декарбонизирана икономика, основана на възобновяеми енергийни източници. Тъй като електричеството, генерирано от вятърна или слънчева енергия, не винаги е налично в необходимите количества, трябва да можем да го съхраняваме. В допълнение към познатите ни вече добре работещи решения, като например помпено-акумулиращите централи, редица други технологии ще играят важна роля в бъдещето — новите технологии за акумулаторни батерии, акумулирането на топлинна енергия или „зеления“ водород. Те трябва да стигнат до пазара, за да подсигурим непрекъснати енергийни доставки за европейските граждани.“
„Зелен“ водород
Парламентът призова Европейската комисия и държавите членки да премахнат регулаторните пречки пред разработването на проекти за съхранение на енергия, като например двойното данъчно облагане или недостатъците в мрежовите кодекси на ЕС. Според евродепутатите трансевропейските енергийни мрежи също трябва да бъдат преразгледани, за да се подобрят критериите за допустимост за желаещите да разработват съоръжения за съхранение на енергия.
Те също така обръщат внимание на потенциала на водорода, произвеждан от възобновяеми източници (т.нар. „зелен“ водород), и призовават Европейската комисия да продължава да подкрепя научните излседвания и развитието на водородната икономика. Евродепутатите смятат, че мерките за подкрепа могат да помогнат за намаляването на разходите за „зелен“ водород и да го направят икономически рентабилен. Европейската комисия също трябва да направи оценка дали е възможна модернизацията на газопреносната инфраструктура, за да може да се транспортира водород, тъй като използването на природен газ следва да намалее.
Производството на акумулаторни батерии в ЕС и новите възможности за съхранение
Парламентът подкрепя и усилията на Европейската комисия да създаде европейски стандарти за акумулаторни батерии и да намали зависимостта от производството извън Европа. ЕС разчита в голяма степен на вноса на суровини от места, където състоянието на околната среда се влошава. Тази практика трябва да се ограничи чрез подсилване на схемите за рециклиране, както и чрез екологосъобразен добив, който би могъл да се развие и в самия ЕС.
Накрая, евродепутатите предлагат да бъдат насърчени други варианти за съхранение на енергия, като например механичното и топлинно съхранение, да се развият възможностите за децентрализирано съхранение чрез домашни акумулаторни батерии и системи за топлинно съхранение, чрез свързване на превозни средства към електрическата мрежа и чрез „умни“ енергийни системи за сгради.
С оглед на постигането на целите на Зеления пакт и Парижкото споразумение относно изменението на климата европейската енергийна система трябва да стане неутрална по отношение на въглерода към средата на века. Въпреки че възобновяемите енергийни източници са от ключово значение за постигането на тези цели, някои от тях не винаги са надеждни: производството на слънчева и вятърна енергия се колебае в рамките на денонощието, в зависимост от сезоните и от атмосферните условия. С увеличаването на дела на възобновяемата енергия все по-важен става въпросът за нейното съхранение, за да се преодолее разминаването между генерирането и потреблението на енергия.
Европейската комисия прогнозира, че ЕС ще трябва да съхранява шест пъти повече енергия, отколкото в момента, за да постигне нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.