Христо Казанджиев: България следва да преосмисли политиката си по развитие на газови хранилища на нейна територия

Министър-председателят Борисов участва в понеделник в церемония по подписване на договора, с който официално „Булгартрансгаз“ придобива 20% от акциите на строящия се терминал за втечнен природен газ край Александруполис. Значимостта на събитието коментира газовият експерт Христо Казанджиев в интервю за Радио „Фокус“.

Водещ: Господин Казанджиев, с какъв знак е този акт, можем ли вече да говорим за реална диверсификация на доставките?

Христо Казанджиев: Знакът от окончателния договор по присъединяване на „Булгартрансгаз“ към проекта Александруполис терминал за втечнен природен газ е изключително позитивен. Това е началото на пътя, който трябва България да извърви за реална диверсификация на доставките на природен газ, които надявам се ще започнат да се въвеждат в експлоатация на въпросния терминал. Много се надявам този проект да стартира, колкото е възможно по-рано и колкото е възможно по-амбициозно да бъде реализиран. По непотвърдени данни идеята е този терминал да бъде въведен в експлоатация през 2021 г. Той ще даде възможност, и в този смисъл това е стратегически за България и за целия Балкански полуостров, за доставки на втечнен природен газ от невъобразимо голям брой източници на доставка както в Средиземноморието, така и извън него от съседните страни – Дубай, Обединените Арабски емирства и т.н. Този терминал ще даде реална диверсификация на източниците по един много прозрачен и много атрактивен начин. Още повече, че цената на природния газ, особено през летните периоди, е значително по-ниска и това ще бъде стимул за развитие както на ползването на природен газ в България, така и инвестициите, свързани със създаване на нови газохранилища в България. Така че може да се надяваме и се надяваме всичко, което е планирано с реализацията на този терминал, да се осъществи по възможно най-бързия начин. Фактът, че „Булгартрансгаз“ влиза като ефективен участник в проекта е много, много добър сигнал.

Водещ: В крайна сметка откъде чрез този терминал България ще може да получава втечнен газ и съответно да подава към други страни?

Христо Казанджиев: Както знаете, в терминала участие би следвало да има и Румъния, която подписа предварителен договор преди близо над година за 20% участие, също като България, в този терминал за втечнен природен газ. Доставките за него могат да бъдат от много източници, като започнем в района на Средиземноморието - от Египет, от Израел, дай боже и от Кипър, от Либия, от Алжир. Възможно е от САЩ, от Обединените Арабски емирства, от Дубай, от доста много места, от Нигерия в т.ч. Така че изборът е много голям. Въпрос на активна пазарна позиция е да бъдат доставени съответните количества природен газ от съответните доставчици, разбира се на конкурента цена. В тази връзка „Булгаргаз“ има своята огромна роля да достави за българските потребители на природен газ на конкурентна цена, особено през летния сезон. „Булгартрансгаз“ от своя страна трябва да развива инфраструктурата за доставка и съхранение на природен газ. Така че при една комбинирана интегрирана газова стратегия България може да се нареди между страните, които ползват, съхраняват и дистрибутират природен газ.

Водещ: Доколкото разбрахме този терминал е част от цялостната концепция за газов хъб „Балкан“. С подписването на този договор по-реалистична ли става тази идея за изграждането на газов хъб „Балкан“?

Христо Казанджиев: Трябва да подчертая, че изграждането на газов хъб „Балкан“ се реализира и беше анонсирано значително по-късно от идеята за създаване на терминали за втечнен природен газ по гръцкото Егейско крайбрежие в близост до България. Преди 10 г. проектите бяха два – единият до Александруполис, другият до Кавала. Тогава изобщо не се говореше за хъб „Балкан“. Но така или иначе пазарът на природен газ в региона на Балканите, а по принцип и в цяла Европа, е взаимосвързан, така че всяка една техническа инфраструктура работи и се създава за развитие на този пазар. Реално през терминала Александруполис ще преминава и втечнен газ предназначен за хъб „Балкан“, който разбира се ще бъде дистрибутиран и продаван от съседните страни, в т.ч. и Украйна, Молдова, Сърбия, Македония и т.н.

Водещ: Техническите параметри на самия терминал като капацитет ще позволят ли да се свържат пазарите на природен газ на страните в Централна и Източна Европа?

Христо Казанджиев: Капацитетът е значителен - над 6 милиарда куб. метра на година, така че за пазара на природен газ в региона на Балканите този капацитет е значителен, като имате предвид, че България е един от най-големите потребители. Македония значително по-малко, под 500 милиона куб. метра, Румъния реално почти задоволява собствените си нужди, Сърбия би могла да се възползва от този терминал за втечнен природен газ. Значителен свободен капацитет остава за предоставяне на други страни, които проявяват интерес към доставки на природен газ през него. Така че от чисто техническа гледна точка има достатъчно свободен капацитет и той ще бъде наличен за всички заинтересовани страни.

Водещ: Как и с какво този терминал променя газовата карта, както каза министър-председателят?

Христо Казанджиев: Всъщност газовата карта по никакъв начин не се променя. България винаги е била кръстопът на потоци природен газ. Преди бяха от север на юг, сега от юг на север. Би следвало да се каже, че газовата карта се обогати с други пътища за доставка на природен газ, което е добре за развитие на пазара. Така че всички онези усилия, които се правиха до този момент, водят до създаване на висококонкурентен пазар на природен газ в интерес на българските, а и не само на българските, на всички потребители в региона.

Водещ: Присъствието на посланика на САЩ у нас Херо Мустафа на тази церемония дава ли повече гаранции за надеждността на проекта?

Христо Казанджиев: Определено ролята на САЩ в реализацията на проекта както за терминал за втечнен природен газ, така и за газопровода Стара Загора-Комотини е изключително силна, много надеждна и бих казал в много голяма степен САЩ са гарант за реализацията на тези проекти, които правят България с много висока степен на независимост от руския природен газ. В този контекст САЩ и партньорите на България от НАТО приветстват проекта като даващ възможност за постигане на енергийна независимост.

Водещ: Ние като потребители може ли да очакваме, че този проект ще намали цената на газа в България?

Христо Казанджиев: Във всички случаи при една разумна ценова политика и разумен подход при осигуряването на природен газ, този проект може да доведе и ще доведе до намаляване цената на природния газ в контекста на повишаващата се конкуренция, която принуждава Русия да намали цената на доставка на природен газ. От своя страна България има възможността да купува евтин природен газ през летните периоди, когато като правило цената на втечнения природен газ е значително по-ниска от тръбопроводния. В този контекст България следва да преосмисли политиката си по развитие на газови хранилища на нейна територия по всички възможни начини.

Водещ: Икономическите интереси често пъти обаче се преплитат и с геополитика. От тази гледна точка подписването на този договор може ли по някакъв начин да се отрази на взаимоотношенията ни с Турция?

Христо Казанджиев: Не бих казал, че би могло да се отрази негативно на отношенията ни с Турция. Тя има много големи възможности да съдейства на България за диверсификация за източниците на природен газ както поради факта, че на нейна територия преминават доставки на природен газ от Азербайджан, така и от близко разположения до България терминал за втечнен природен газ на Мраморно море. За съжаление, въпреки някои опити на турски компании, доставки за България през Турция засега не се реализират. Причината за това е вероятно двустранна договореност между Русия и Турция за отказ от конкуренция на руския природен газ на Балканите от страна на Турция. Така че Турция има възможността да се включи в пазара на природен газ на Балканите като един равнопоставен партньор, който да бъде достатъчно надежден в своите двустранни взаимоотношения.