Преработката на слънчеви модули достига 94, 7 процента

С масовото навлизане на възобновяемите енергийни източници и по-точно на слънчеви мощности все по-често поставя и въпроса за преработката на различните модули след излизането им от експлоатация. През 2016 година в съвместно публикуван доклад на IRENA (Международната агенция за вятърна енергетика ) и МАЕ (Международната агенция по енергетика ) - End-of-Life Management: Solar Photovoltaic Panels»  се описват подробно технологията и стратегията за рециклиране на фотоволтаичните модули

Според този доклад през 2030 г. в света се очаква образуване на 1,7-8 млн. тона фотоволтаични (с натрупване) фотоволтаици в зависимост от сценариите ( regular loss – използване на модули с 30-годишен срок, early loss – по-ранен срок на използване по различни причини). Това количество на т.нар. „слънчев боклук“ отговаря на 3 – 16 % от слънчевите отпадъци, които са се образували към 2018 година. През 2050 г. (с натрупване) слънчевите панели, чийто срок е изтекъл ще нарасне значително до 60-78 млн. тона.

IRENA смята, че годишният обем от отпадъци от слънчеви панели с изтекъл срок през 2050 г. ще е 5 млн. тона и ще отговаря на около 10 % от общия електронен боклук, образуван на земята през 2014 г.

В тогавашната разработка се прогнозира, че глобалните установени мощности от слънчевата енергетика ще достигнат през 2050 година до 4500 ГВт. През годините прогнозите се промениха значително, но това е въпрос на друга тема.

Преработката на фотоволтаици днес

Списанието PV Magazine публикува наскоро статията Recycling PV panels: Why can’t we hit 100%? (Преработката на фотоволтаични панели: Защо не може да достигне 100 %).

През миналата година във Франция са били събрани 5000 тона слънчеви модули за вторична преработка. Според прогнозата на организацията PV Cycle тази цифра може да се увеличи до 50 000 тона през 2030 година. Към края на 2018 година в границите на цяла Европа организацията е събрала над 27 000 метрични тона модули, което очертава голямото значение на управлението на слънчевите отпадъци и преработката на панели, които по правило са със срок на експлоатация от 25 година.

В съответствие с Директивата за отпадъците от електрическо и електронно оборудване (WEEE), действието, на която обхваща разпространението на слънчевите елементи през 2021 година, ЕС изисква 85 % събиране и 80 % рециклиране на материалите, използвани във фотоволтаичните панели.

Според информацията на PV Cycle, днешните технологии вече дават възможност за надвишаването на това ниво и процентът на преработка на фотоволтаични модули на основата на кристален силиций съставлява 94,7 %. Промишленото предприятие, което осигурява такава възможност, постигане на това ниво се намира в in Rousset във френския регион Bouches-du-Rhône. Обектът се управлява от компанията Veolia и се смята за първото промишлено предприятие от този род.

Състоящите се от алуминий, стъкло, пластмаса, мед, сребро и кристален силиций панели се разрязват и смачкват, отстраняват се от рамката, изваждат се кабелите и разпределителната кутия. Компонентите де разделят и изплащат към отделни потоци за обработка.

„Деветдесет и пет процента, това е изключителен показател на преработка, особено за многокомпонентен продукт“, казва пред списанието PV Magazine мениджърът по комуникации Bertrand Lempkowicz от PB Cycle.

„Само преработчиците на сода могат да твърдят, че работят по-добре, но и те не постигат 100  Преработката на перални се доближава до 70 %, всеки има такава, но никой не се интересува“, казва той.

Какво обаче става с оставащите 5,3 %, които не се преработват ?

„Непреработеният материал, това е предимно прахта, задържана във филтрите след раздробяването, казва  Lempkowicz. „Те не се смятат за част от слънчевите панели, но тези филтри, също трябва да бъдат преработвани. Прахта може да се изгаря, или да се използва в строителството“, допълва той.

По думите ми, подложката, виниловият лист на гърба на панела, използван за изолиране на компонентите е по-щадящо за околната среда да бъдат изгаряни за генериране на енергия.

Бизнес моделът

Въпреки че сега е технически възможно преработката на слънчев панел почти до 95 %, както и преди е трудно намирането на бизнес модел в подкрепа на тази операция. Обемът на панелите, очакващи вторична преработка към настоящия момент е нисък, което прави процеса неустойчив. „Фотоелектрическите модули са относително нови продукти, първите инсталации още не са достигнали края на своя жизнен цикъл“, казва още Lempkowicz. „Настоящите отпадъци са свързани основно с повреди. След десет години обаче обемите ще са много повече“.

За да се реши този проблем са създадени и програмите финансирани от Европа като Circusol  (кръгов бизнес модел за слънчевата енергетика) и Cabriss (прилагането на модела на кръговата икономика).

David Pelletier е ръководител проекти Institut national de l’energie solaire (INES) of the French government Commissariat à l’énergie atomique (CEA), а Luc Federzoni отговаря за стратегическите програми в последния. Двамата са съгласни с важността от засилването на екологичния дизайн във фотоволтаичния сектор, за да се предвиди отрано преработката на новото поколение модули и да се създадат 100 % рециклируеми елементи и панели.

В същото време Европейският съюз е единственият регион, която има ясна нормативна база, поддържаща преработката на фотоволтаичните модули.

Повече по темата: https://www.pv-magazine.com/2020/08/26/recycling-pv-panels-why-cant-we-hit-100/