Жечо Станков: България е готова да кандидатства с енергийни проекти по Механизма за възстановяване на ЕС

България има готови проекти за кандидатстване по Механизма за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility) и те са свързани със зеленото възстановяване на икономиката ни. Това заяви заместник-енергийния министър Жечо Станков по време на XI Зелен форум, организиран от сп. Мениджър.

Важното е на локално ниво да изберем най-добрите проекти, които да спомогнат за постигането на целите на Зелената сделка, основната в която е и въглеродна неутралност до 2050 г., поясни Станков при представянето си „Знаем какво конкретно трябва да бъде изпълнено. Разработихме съвместно с МРРБ стратегия за сградния фонд, която ясно очертава, че е необходимо стартирането на Фонд за декарбонизация, който да бъде насочен към трите основни приоритета, главно към публичния сектор, сградите в бизнес индустрията и гражданите като крайни потребители на енергия“, отбеляза Станков.
Енергийната ефективност е основен приоритет на Европейската комисия. Безспорно дигитализацията в енергетиката е също от ключово значение. Тя би дала шанс за интеграцията на новите възобновяеми енергийни източници в системата, моделиране на процесите“, смята още Станков.
Планът за възстановяване е уникална възможност за България да модернизира своята икономика и да го направи с грижа за хората, за здравето и за природата. Това обясни по време на форума и Илияна Цанова, заместник-управляващ директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции. По думите ѝ пакетът с мерките ще действа в рамките на следващите две години – 2021-2023 година. „Можем да ползваме средства от фонда до 2026 г., когато вече всичко трябва да бъде изплатено“, смята Цанова. Според нея България трябва да действа бързо и да има готови проекти за финансиране. Ние трябва да изберем два приоритета, за да постигнем най-голям ефект върху нашата икономика“, смята тя.

6,2 млрд. евро безвъзмездна помощ за България

Съгласно Методологията за разпределение на средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост, България ще има достъп до 6,217 млрд. евро безвъзмездна финансова помощ и 4.5 млрд. евро заемен ресурс. Това обясни по време на форума заместник-министъра на околната среда и водите Атанаска Николова. По думите ѝ За да има държавата действително достъп до този ресурс, трябва да бъдат изпълнени няколко условия, едно от които е разработването на Национален план за възстановяване и устойчивост, работата по изготвянето му вече е започнала.

Според нея в националните планове за развитие трябва да бъдат определени реформите и инвестициите в съответствие с предизвикателствата и приоритетите, установени в контекста на европейски семестър и националните програми за реформи. „Минимум 37% от средствата по проектите трябва да бъдат насочени към действия с климата“, заяви Николова. Според нея приоритети в националните планове трябва да са постигането на екологичен преход и климатична неутралност към 2050 г., най-вече чрез внедряването на възобновяеми енергийни източници, насърчаването на кръговата икономика и постигането на нискоемисионен транспорт.

По време на дискусията стана ясно още, че икономическото възстановяване на Европа освен със зелена икономика ще бъде тясно обвързано и с дигитализацията на различни обществени сфери. България е една от най-успешните страни в света в сферата на соларния инженеринг. Цяла Великобритания е застлана със соларни паркове, изградени точно от български компании. Те са изградили 10 пъти повече соларна мощност извън България, отколкото всички соларни мощности в България. Това обясни по време на форума Юлиан Попов, председател на Борда на Европейския институт за енергийна ефективност на сградите, както и старши съветник на Европейската климатична фондация. Именно подобни сфери са показателни какви сектори у нас могат да бъдат успешни. Това е и пример, че освен проблеми българската енергетика има и своите преимущества, добави той.

Нови възможности за “Марица Изток”

„България е електрическа страна, не е газова, петролна, а електрическа. Всичко, което е свързано с електричество, електроника и дигитализация, в България има изключителни успехи. Електрификацията е ключова сфера“, припомни Попов. Според него е крайно време да се спре с говоренето, че страната ни ще продължи да използва въглищната си индустрия и след 2030 г.

Комплексът „Марица Изток“ не е сектор, а цял регион. В това отношение ние сме много тежко изостанали, но в същото време е регион, който има невероятен потенциал, ако той се използва както трябва.  Според експертът централите във въглищния район вече не издържат икономически и финансово. „Регион „Марица Изток“ може да стане водещ, не само национален, регионален и европейски индустриален регион. Но за да се случи това трябва да гледаме с дързост и бруталност“, добави Попов. По думите му това ще рече, че за региона са нужни сериозни инвестици и и средствата от Фонда за справедлив преход няма да са достатъчни. Говорим за сериозни обеми производство на соларна енергия, развитие на нови сектори като водородния сектор системите за съхранение на енергия. „Едно цялото ново поколение индустрии може да се развие там. „Марица Изток“ е един лакмус, като нашата държава дали може да се справим с една амбициозна задача и да компенсираме хора“, обясни Попов. В момента 15 хиляди души са там и не бива да бъдат изоставени да напуснат региона, това са квалифицирани хора, припомни той.

Работни групи за дискусия

Ситуацията с европейското законодателство пък бе обяснена от евродепутата от ЕНП Ева Майдел. В момента европарламентът преговаря по т.нар. "климатичен закон", който предстои да бъде гласуван в пленарна зала в следващите седмици. В същото време текат още няколко разговора, свързани с финансирането на дигиталния и енергийния преход, обясни тя. „Енергийният преход, когато говорим за него, наистина трябва да говорим многопластово. Неговите компоненти са изключително много. Те включват това да оптимизираме и да използваме отпадъци, биогаз, биомаса, хидроенергия, да направим така, че потреблението да бъде по-добре управлявано, да имаме и да използваме нови източници на енергия като водород“, коментира тя и добави, че в ЕНП вече са предложи да се обособят  специални малки работни групи по конкретните проекти за постигане на климатичните цели на ЕС. Те започват да действат съвсем скоро и ще бъдат много конкретни, за да се установи по-добре как могат да бъдат подпомогнати конкретни сектори и индустрии.

„Ако наложим целта за неутралност до 2050-а не само на едно общо ниво за ЕС, но и поотделно за всяка една държава, това ние го виждаме като доста рискован начин, по който да достигнем неутралност до 2050-а. По този начин не се отчитат различните стартови позиции на всяка държава“, заяви в онлайн изказването си Майдел. Според нея след две-три години е необходим преглед на адекватността на целите на ЕС до 2030 г., предвид икономическите ефекти от пандемията от COVID-19 и Брекзит или евентуални други трусове.

„Така нареченият беземисионен преход изисква два подхода – единият е процесен, а другият е резултатно ориентиран. Мое лично мнение е, че фокусът ни трябва да бъде върху иновациите, цифровизацията и човешкия капитал, когато планираме нещата, а не толкова върху самата задължителност на целите“, коментира инж. Димитър Стоянов, председател на Българската асоциация по управление на знанията и член на УС на Индустриалния клъстер по електрическа мобилност. Според него финансовите инструменти за постигане на целите ще бъдат от изключително значение.