Очертават се трудни месеци и преговори за дългосрочния бюджет на ЕС

Нито една държава от ЕС днес не бе готова да подкрепи предложението за бюджет на Европейската комисия, съобщи датският министър по европейските въпроси Мари Биер на пресконференция след заседанието на Съвета на ЕС по общи въпроси.

Има различни мнения за структурата на бюджета, посочи тя, цитирана от БТА. По нейните думи може да се очакват трудни преговори.

Еврокомисарят за бюджета и борбата с измамите Пьотър Серафин допълни, че днес е чул критики. Някои държави заявиха, че не приемат предложението, допълни той. Ще обсъждаме и ще преговаряме, така е било винаги, каза Серафин. Няма нужда предложението да се приема до края на годината, макар че би било хубаво. Необходимо е да постигнем единодушие, заяви еврокомисарят.

При представянето на предложението за бюджет на ЕС за 2028-2034 г. по-рано тази седмица председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отбеляза, че времето за преговори е две години. Общата рамка е на стойност почти 2 трилиона евро, но този път приоритетите са различни, с фокус върху зеления преход, иновации и отбрана.

Междувременно разпоредбите в следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) за селското стопанство вече разбуниха духовете. От Испания до Чехия, фермерските асоциации са "на нож". Какви промени се подготвят за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП), които карат земеделските производители в цяла Европа да грабнат вилите? Това пита днес Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.

Представяйки бюджетния план за 2028-2034 г. пред репортери в Брюксел в сряда, председателят на ЕС Урсула фон дер Лайен заяви, че той "ще бъде най-амбициозният, предлаган досега".

Една от ключовите реформи в него е, че двете основни пера на текущия бюджет от 1,2 трилиона - ОСП и политиката на сближаване, които заедно представляват две трети от средствата, ще бъдат обединени в национални и регионални планове за партньорство. Заедно те ще получат около 865 милиарда евро, комбинирайки различни бюджетни линии, които в момента са независими: ОСП, развитие на селските райони, кохезионна политика и фондове за регионално развитие. Този ход доведе до критики от много страни.

Комисията увери, че ОСП ще продължи да функционира по собствените си правила и ще заделя финансови ресурси, по-специално за директна помощ за земеделските производители. Въпреки това поне две мерки за подкрепа на необлагодетелстваните селски райони и селскостопанските иновации ще бъдат премахнати от финансирането на ОСП и прехвърлени към финансиране за териториално сближаване.

Комисарят по бюджета Пьотр Серафин заяви, че съгласно плановете на Комисията 300 милиарда евро ще останат заделени за подкрепа на земеделските производители - в сравнение с около 387 милиарда евро по настоящия седемгодишен бюджет, от които 270 милиарда ще бъдат под формата на директни плащания.

Комисарят по земеделие Кристоф Хансен увери, че подкрепата за земеделските производители ще бъде по-добре насочена.

Законодателите на ЕС и представителите на земеделските производители обвиниха Комисията, че не е оставила достатъчно средства за приоритети, включително адаптацията към климатичните промени и субсидиите за селското стопанство, които в момента съставляват най-големия дял от бюджета на ЕС.

"Това означава, че общата селскостопанска политика губи своята общност. Освен това значителното намаляване на селскостопанския бюджет на европейско ниво означава по-малко инвестиции в екологизиране и устойчивост", обобщи гледната точка на фермерите Гер Коопманс, председател на нидерландската земеделска и градинарска организация LTO Nederland.

Земеделските производители поискаха повече пари, а не по-малко. "Това е надвиснала катастрофа", заяви италианската земеделска организация "Колдирети" (Coldiretti) в изявление относно бюджетните цифри. "Това е краят на селското стопанство", добави асоциацията на фермерите Cia-Agricoltori Italiani.

Притесненията са свързани с няколко въпроса:

Премахване или разводняване на двустълбовата структура

Постоянен повод за безпокойство е предложеното сливане на двата стълба на ОСП в един фонд или интегрирането му в по-широка политика на сближаване. "Двата стълба" се отнасят до двете основни области на финансиране в рамките на селскостопанската политика на ЕС: стълб I, който обхваща директните плащания на земеделските производители и пазарните мерки, и стълб II, който се фокусира върху развитието на селските райони.

"Първият стълб осигурява справедлив доход за земеделските производители, а вторият стълб обхваща развитието на селските райони и предоставянето на агрохранителни услуги на населението", обясни председателят на Словашката земеделска и хранителна камара (SPPK) Андрей Гайдош.

Предложението за бюджета на ЕС потвърди опасенията на фермерите от драстични съкращения, заяви Мартин Пиха, председател на Земеделския съюз на Чешката република: "Това определя и бъдещата форма на европейската селскостопанска политика, в която ще бъдат направени фундаментални промени в структурата и финансирането. Двустълбовата структура, според която парите се разпределят предимно за инвестиции и тъй наречените директни плащания, обвързани с площ или животновъдство, ще бъде премахната."

Германският министър на земеделието Алоис Райнер определи предложението за сливане на бюджетите за селскостопанската политика и политиката на сближаване като "опасен поврат".

Националната федерация на синдикатите за земеделците (FNSEA), водещият селскостопански синдикат във Франция, нарече сливането "чисто и просто разводняване на селскостопанския бюджет" в изявление.

Създаване на неравнопоставени условия на конкуренция чрез прехвърляне на отговорностите по ОСП към държавите членки

Прехвърлянето на повече правомощия за вземане на решения относно селскостопанските фондове на отделните държави членки би могло да доведе до неравенство между земеделските производители в рамките на вътрешния пазар на ЕС.

Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) заяви, че плановете на Комисията биха могли "да отворят вратата за преразпределение на средства към други приоритети без реална гаранция за земеделските производители, да поставят земеделските производители от различни държави членки в неравностойно положение, да доведат до загуба на прозрачност и съпоставимост между държавите членки".

Гайдош заяви, че това ще доведе до огромно неравенство на вътрешния пазар: "Според нас това е началото на края на общата селскостопанска политика и ние трябва да се обявим срещу това, и го правим."

Подобни предупреждения за неравнопоставеност дойдоха и от Испания: евродепутатът от Социалдемократическата партия Кристина Маестре изрази загриженост относно евентуална "изкривена ОСП" чрез интегрирането ѝ във фонд без насоки или гаранции, оставяйки бъдещето на европейското земеделие на милостта на всяка държава членка.

Словенската камара на земеделието и горите се присъедини към критиките, заявявайки, че ОСП се разпада. "Международните споразумения за бъдещето на Общата селскостопанска политика, адекватното финансиране, защитата на модела на семейното стопанство и осигуряването на възможност за обновяване на поколенията трябва да бъдат в основата на дискусиите", каза президентът на камарата Йоже Подгоршек.

Въздействие върху продоволствената сигурност и вноса

Има споделена загриженост, че съкращенията на бюджета и промените в ОСП ще се отразят негативно върху производството на храни в ЕС, което потенциално ще доведе до по-високи цени на храните и повишена зависимост от внос с по-ниско качество от трети страни.

Португалия например настоява финансирането на ОСП да остане на сегашните нива. Министърът на земеделието Жозе Мануел Фернандес многократно е подчертавал, че подкрепата на доходите на земеделските производители сама по себе си е въпрос на стратегическа отбрана, тъй като е в основата на продоволствената сигурност и стратегическата автономност на Европа.

"Вносителите на храни от трети страни ще бъдат особено доволни от този бюджет", обобщи притесненията си чешкият синдикалист Пиха в социалната медийна платформа "Екс". Той допълни, че резултат от това биха могли да са по-високи цени на храните.

Финансова подкрепа за екологични мерки

Земеделските производители приемат нарастващите изисквания за екологични, хуманни и административни мерки, но подчертават, че се нуждаят от достатъчна финансова подкрепа и инструменти, за да отговорят на тези високи стандарти и да осигурят устойчивост.

"Производството на качествени храни в Европа е все по-взискателно, скъпо и включва повече документи поради високите стандарти, от които Европейският съюз очевидно не възнамерява да се откаже", каза Пиха.

Хауме Бернис от испанската земеделска организация Се О А Ге (COAG) също предупреди, че без достатъчна финансова подкрепа би било невъзможно да се постигне напредък по отношение на устойчивостта или да се осигури непрекъснатостта на сектора.

Съкращения на бюджета и инфлация

Политици и земеделски лобистки групи твърдят, че бюджетът трябва да бъде увеличен или поне да се запази на сегашните нива и да се коригира спрямо инфлацията, за да се компенсират нарастващите разходи.

Френската FNSEA разкритикува Комисията за това, че на практика "предлага намаляване на бюджета на ОСП с 20 процента". Педро Барато от испанската земеделска група "Асаха" (ASAJA) осъди предложените съкращения, докато Хосе Мануел Роше от У Пе А (UPA) - също от Испания - предупреди, че тази стратегия може да "прикрие реално съкращение на средствата" за земеделските производители.

"За нас, като Източна Европа, е важно да запазим директните плащания и постепенно да ги увеличаваме", каза словашкият евродепутат Катарина Рот Неведалова, добавяйки, че земеделските производители в нейната страна в момента получават около 85 процента от средните плащания на земеделските производители в ЕС. Гайдош подчерта, че земеделските производители искат увеличение, а не намаление на бюджета, особено поради инфлацията.

Предстоят протести

Земеделските производители и техните представители се готвят за дълги и трудни преговори, за да защитят своите интереси.

В сряда фермери от цяла Европа вече се бяха събрали в Брюксел за първи кръг, но все още бяха оставили тракторите си у дома. "Това предложение е провокация", каза шефът на FNSEA Арно Русо по време на демонстрацията. "Никой няма интерес да предизвиква европейските фермери. Ако това послание не е било чуто, ще се върнем."

Миналата година Брюксел и други европейски столици бяха развълнувани от протести на фермери срещу евтиния внос, ниските маржове и тежестта на екологичните правила.

Очаква се преговорите по предложението за МФР между 27-те държави членки и Европейския парламент да продължат до края на 2027 г. Трансформацията на Общата селскостопанска политика (ОСП) ще бъде в основата на предстоящите трудни преговори.