Проектозаконът за индустриалните паркове не регламентира дейността им, а лежи на Закона за енергетиката

Текстовете в проектозакона създават условия за дискриминация и е формулиран така, че не може да постигне нито една от целите си, без да изисква промени в енергийния закон, а това не е нормално, смятат енергийните компании

Енергетика / България
3E news
1760
article picture alt description

Икономическата и енергийната парламентарни комисии на съвместно заседание приеха на първо четене с достатъчно уговорки и много обещания законът за индустриалните паркове. „За“ се обявиха по 11 депутата от енергийната и икономическата комисии, „против“ - по 8. Към момента са внесени и публикувани на страницата на парламента 15 становища от дружества и професионални организации. Всички са единни в това, че има нужда от подобен закон. Дотук обаче с голямата подкрепа. По основни въпроси, а в частност и по термина „затворена енергийна система“ има съществени разминавания, тъй като създава проблеми по отношение на газовата и електроенергийната инфраструктура. Освен това, както се разбра между внесения първоначален законопроект и разискваният по време на заседанието на двете комисии има много „дребни“, но изключително проблемни „дописвания“ в текстовете на законопроекта. Именно за тях ще се настоява да бъдат премахнати. За изчистване на недоразуменията се очаква да бъде създадена работна група с депутати от двете комисии, за да се постигне между първо  и второ разглеждане на вариант, който да е приемлив за обсъждане в пленарна зала.

Законопроектът може и да създаде прецедент по отношение и на вече придобити с лицензия активи, стана ясно по време на заседанието. В първоначалният си вариант законопроектът е предвиждал да обхваща само новосъздадени индустриални паркове. Впоследствие обаче чрез въвеждането на т.нар. регистрационен режим започва да обхваща и вече създадените индустриални паркове, а в частност и изградената енергийна (газова и електроенергийна) инфраструктура в тях. При това положение безспорно ще възникнат проблеми. Въпросът е именно за собствеността и бъдещето на тази инфраструктура, за оперирането с нея и разбира се за цените.

Твърди се е, че директивите на Европа обикновено са в полза на потребителите. Въпросът е как се четат и транспонират към българското законодателство. Разбира се, съветникът на вицепремиера Томислав Дончев Мартин Дановски похвали законопроекта и разпалено го защити.  
„Опитвайки се да дам най-кратката дефиниция за това, което предлагаме като структура на тези нови взаимоотношения, бих казал, че те изключително ясно създават условия за разгръщане на инвестиционен процес, иновационен процес чрез една модерна и гъвкава рамка за една модерна и гъвкава инфраструктура“.
„На първо място смятаме, че той ще подобри, целта му е да подбори сериозно конкурентната среда за инвестиции в България“, каза Дановски.  Според него, „Целта на закона е да се създадат възможности. Той не създава никакви ограничения, не увеличава, а намалява административна тежест. На второ място той казва този тип индустриална структура по какъв начин трябва да се създаде, как се регистрира, какви са облекченията и за този, който  изгражда и за този, който после вътре ще осъществява дейност. На трето място дава възможност да се приложи по-облекчен вид за строителство и планиране на индустриален парк“, заяви държавният съветник.

Законопроектът за индустриалните паркове бе защитен и от министъра на икономиката Лъчезар Борисов, според който в бъдеще индустриалните зони може да бъдат подкрепени и от фонд мениджър, „но това са бъдещи стъпки, но за това трябва да има една ясна регламентация закон за индустриалните паркове. Считам, че и по време на кризата България доказа, че може да бъде една привлекателна дестинация за инвестиции“, заяви той.

Заместник-министъра на  енергетиката Жечо Станков от своя страна потвърди, че една важна част от законопроекта касае промени в закона за енергетиката. В частност по думите му става въпрос за параграф 7, в който обаче не се казва нищо повече от това да се транспонтират две директиви на ЕС.“ Трябва да споменем, че както газовата, така и електрическата директива директно дават насочеността, по която трябва да се върви до момента, в който се създава, то не е ново, по-скоро подпонятието „затворени енергийни системи“, каза той.

„Към насочващия документ към самите директиви изрично е записано и това многократно със заинтересованите страни сме го описвали, че няма право да бъдат създавани такива затворени системи в молове, в големи жилищни сгради, апарт хотели, каквото прецените. Естествено това е детайлно изключено при нас още в зародиш, защото както споменах изрично е записано, че само в индустриалните паркове може да има такъв тип системи.
Още повече тук не създаваме нов тип оператор, а по-скоро подвид на съществуващ такъв, имайки предвид, че директно Директивата казва, че понеже този оператор ще има съвсем друг вид функции с по-малък обем от дейност, при  него могат да бъдат изключени представяне на десетгодишен план за инвестиции, както и няма задължението КЕВР да определя неговите цени. Като в законопроекта естествено е заложено, че ако някой от консуматорите, който е присъединен към дадена газова или електроразпределителна система не е съгласен с цените може да се обърне към КЕВР и тогава КЕВР е длъжен да определи цената. Това е също изцяло в съответствие с директивата. По принцип в закона отделно е записано, че няма как този оператор да има по-висока цена от тази  на съседните оператори“, каза зам.-министър Станков.  

По-различно обаче бе мнението на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов, който предложи да отпадне цял параграф (параграф 4) и преразглеждане на отделни текстове (в параграф 7), касаещи електроенергийната и газова инфраструктура.

„Няма съмнение, че Закона за индустриалните паркове отговаря на една необходимост от Закона за насърчаване на инвестициите, където именно са посочени и дефинирани както технологичните паркове, така и индустриалните зони. По такъв начин се появява необходимост да се създаде съответната правна уредба на индустриалните паркове“, каза той, като допълни, че регулаторът има конкретни възражения.

Параграф четвърти предвижда възможността „дейността на създадените към влизане в сила на Закона (за индустриалните паркове) индустриалните зони, индустриални паркове да бъдат приведени към този закон, като се впишат единствено в регистъра (на индустриалните паркове).  В този случай, първо, аз ще отбележа съвсем в телеграфен стил проблемите, които такъв текст създава, поради което той е неприемлив.  

На първо място – в този случай не се прилагат регламентираните в този закон изисквания. Те са свързани с това, че територията на индустриалния парк трябва да бъде обособена. В нея не трябва да се включват имоти на съдебни спорове и други такива (описани в нашето становище). На второ място, така записан параграф четвърти е с широк обхват и дава възможност на широк кръг лица, които не притежават съоръжения в така дефинирана зона или индустриален парк да осъществяват разпределение на енергия или на природен газ, което да им даде възможност и те да се възползват от правото  да придобият статут на индустриален парк и фиктивно да изискат статут за разпределение на електрическа енергия или природен газ. Ще отбележа, че в съответствие Закона а енергетиката, издаването на такава лицензия е една много стриктна процедура, в която всеки, който желае да получи такава лицензия трябва да докаже, че има съответни материални, технически и човешки ресурси, а това тук не се изисква според параграф четвърти.

На трето място, по думите на председателя на КЕВР, този текст от Законопроекта влиза „в определена колизия с действащото законодателство“ и в частност „в противоречие с основополагащия принцип в Закона за енергетиката, а именно лицензианта да има вещни права върху обекта, с който ще се осъществява съответната дейност“.
„Това особено е смущаващо за дейността разпределение, како на електрическа енергия, така и на природен газ, защото тази дейност по своята същност се явява естествен монопол. Това тук изобщо не се третира и не се казва как биха могли да бъдат приложени разпоредбите на индустриалните паркове“, каза още Иванов.

„Следващото – с прилагането на параграф четвърти ще се стигне до отнемане на част от дадена вече лицензионна територия на един или друг лицензиант, свързан с разпределение на електрическа енергия, или с пренос и разпределение на природен газ. Това първо означава промяна на условията, при които тяхната лицензия е била придобита и техните очевидно и бизнес планове и очаквания за реализация на дейността им.

От друга страна, това ще промени цените на мрежовите услуги за всички останали потребители. Защото ще бъдат извадени от лицензионната територия най-важните за съответния лицензиант обекти, които са с най-голямо потребление како на електрическа енергия, така и на природен газ, в резултат на което необходимите приходи на съответното дружество трябва да бъдат набавени чрез увеличаване на мрежовите тарифи на всички останали потребители на съответната лицензионна територия.

Освен всичко това, искам да отбележа, че в част от такива индустриални зони, които съществуват от десетилетия  се водят тежки и дълги съдебни спорове и това са спорове на собственици и и оператори на съответните мрежи и мрежови съоръжения и не се вижда чрез този закон как такива спорове биха били разрешени.

Затова ние считаме, че параграф четвърти не отговаря на целите на закона“, заяви председателя на КЕВР.

„Институтът за енергиен мениджмънт (EMI) подкрепя приемането на закон с подобен обхват, но намираме, че представеният вариант следва да бъде ревизиран като концепция в няколко основни направления“, заяви от своя страна Славчо Нейков. Той се обяви против толкова важни промени да бъдат вкарвани в преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергетиката. Защото, както е известно, така предвидения проектозакон за индустриалните паркове залага основно на енергийния. „Претупването на темата в преходни и заключителни разпоредби на друг закон не само е неподходящо, но може да създаде много повече проблеми, вместо да ги реши“, смятат от EMI. Освен това, според Нейков ще се наложат промени не само в Закона за енергетиката, а и в нормативните актове. „На второ място, конкретно в тази връзка за нас е налице объркваща, неясна и непълна регламентация, свързана с използването на енергийната инфраструктура в индустриалните паркове, вкл. И по отношение на ползването на вече съществуваща такава в рамките на т.нар. „затворени мрежи на техническа инфраструктура“, смятат от EMI.

Представителите на електроразпределителните дружества също се възпротивиха остро чрез проекта на Закона за индустриалните паркове да се правят промени, при това съществени в Закона за енергетиката.

Освен това, според Зорница Генова от ЧЕЗ бе категорична, че има нужда от Закон за индустриалните паркове, но не по този начин. „Същевременно със същия законопроект е регламентирана възможност служебно да се изключва територия и да се изземва бизнес от вече действащи инвеститори в България – в лицето на дружествата, опериращи електроразпределителните мрежи в страната“, заяви тя.

 „Предлаганите изменения и допълнения в Закона за енергетиката са съществени, тъй като се създава нов субект на регулиране и участник на пазара на електрическа енергия. Този субект и неговия правен статут засягат съществуващи права и задължения, както на други лицензианти (по Закона за енергетиката) – електроразпределителните дружества, така и съществуващи крайни клиенти на електрическа енергия. Предложените промени са частични, непоследователни и оставят множество отворени въпроси“, смятат от ЧЕЗ.

„Смятаме, че не съществуват нормативни основания с проекта на Закона за индустриалните паркове да се изменят основополагащи и трайни обществени отношения, свързани с лицензирането на операторите на електроразпределителни мрежи, особено посредством създаване на нов участник на електроенергийния пазар“, коментират от Електроразпределения Юг, но това е само част от десетките правни, но и морални мотиви на дружеството.  Калина Трифонова от EVN обърна внимание върху несъответствието между евродирективите, на които се позовават вносителите и предложените в Закона за индустриалните паркове текстове, в частност, касаещи енергийните отношения и инфраструктура.

„За държавите-членки на ЕС е предвидена правна възможност, но не и задължение да регламентират нормативно понятието „затворени разпределителни системи“ в националното законодателство, припомниха от своя страна от ЕРП Север. Според Анжела Тонева, освен всичко друго операторите на електроразпределителните мрежи се лишават от възможност да обслужват потенциални нови ползватели на лицензионната си територия.

В подкрепа на електроразпределителните дружества се обявиха и от двете газови асоциации. Според Светослав Иванов  от Българска федерация природен газ, няма нито една цел, която е заложена в проектозакона за индустриалните паркове, която да може да се постигне, без да се промени Закона за енергетиката, което не е съвсем в реда на нещата. Като цяло проектозаконът бе определен от енергийните компании като лош сигнал за бъдещите инвеститори и създаващ условия за дискриминация, включително и нарушаващ условията на лицензионни дейности.

Законопроектът получи критики и от Теодор Дечев от Асоциация на индустриалния капитал в България, според който текстовете не насърчават инвестициите. Той обърна внимание и на терминологичен проблем – погрешното унифициране на индустриална зона и технологичен парк. Зад становището за изменение на дефиницията за затворени разпределителни системи  се обявиха и от БФИЕК.

Благой Станчев от Националното сдружение на общините обаче хареса законопроекта и се изказа ласкаво. Депутатът от БСП Румен Гечев обаче припомни, че като стимули се предвижда индустриалните паркове да не плащат местни данъци и такси  и постави въпроса дали общините ще са щастливи от това. Той обърна внимание и на направената категоризация, както и, че в тези паркове трябва да има производство, а не да се пълнят със складове.

В крайна сметка депутатите се ангажираха в рамките на работна група да бъде търсен и намерен някакъв баланс, за да има Закон за индустриалните паркове. Надеждата пък на енергийните дружества е Законът за индустриалните паркове да третира тематиката по същност, а не да лежи на гърба на енергийния закон.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща