Жечо Станков: Постижимо е намаляване на емисиите с 49 на сто, без да се затваря Маришкия басейн
Постижимо е намаляване на въглеродните емисии с 49 % (на общоевропейско ниво), без да се затваря Маришкия басейн. Знаем пътя за осъществяване на енергийната трансформация. Идентифицирали сме 11 региона, които ще са засегнати и които могат да се възползват от Фонда за справедлив преход. В Плана за климат и енергетика, който бе представен от наша страна пред Европейската комисия и, който е с обвързващи цели, както за енергийна ефективност, така и за ВЕИ и електроенергийния сектор си поставяме конкретни цели и естествено финансирането им, както в сектор икономика, включително бизнес и индустрия, услуги и домакинства, които са за над 40 млрд. евро. Това заяви заместник-министъра на енергетиката Жечо Станков в рамките на конференцията „Европейската зелена сделка и българският енергиен преход“, организирана от Института за енергиен мениджмънт и Дипломатическия институт към МВнР.
В края на миналата година с анонсирането на зелената сделка бяха поставени определени цели пред всички държави-членки и по-скоро една обща цел, която казва – към 2050 г. постигане на въглеродна неутралност на общоевропейско ниво. Към момента не се говори за цели обвързани на национално ниво, т.е. с минаване през задната врата, както бе направен опит това да се случи по време на българското председателство. По-важното е, че вече знаем какъв е правилния път да превърнем това предизвикателство в наше предимство и да се възползваме максимално от всички инструменти, които зелената сделка дава в рамките на законодателството и от всички инструменти, които ЕК изработи и продължава да изработва в посока на COVID кризата в помощ на енергийна и икономическа трансформация, каза Станков. Той уточни, че всичко това ще изисква и промени в енергийното законодателство на България.
Заместник-министъра на енергетиката заяви, че в момента въглеродната неутралност е изтеглена на преден план и обвързана със законодателството по начин така, че да е постижима и да може да се осъществи.
„В Плана климат и енергетика, който бе представен от наша страна пред Европейската комисия и, който е с обвързващи цели, както за енергийна ефективност, така и за ВЕИ и електроенергийния сектор си поставяме конкретни цели и постигането им. Естествено и финансирането им, както в сектор икономика, така и бизнес и индустрия, услуги и домакинства, които са за над 40 млрд. евро“, поясни Станков.
В тази връзка той обясни, че тези конкретни цели са обвързани със зелената сделка към момента на развитието, а в Плана за климат и енергетика е посочено, че „49 процента намаляване на парниковите газов към момента, с тези изчисления, които сме направили, са постижими“. „Важно е да поясним – без това да има по никакъв начин негативно отражение върху едно от сърцата на енергетиката, визирайки Маришкия басейн“, уточни енергийният заместник-министър.
Жечо Станков представи пред участниците и свършеното в рамките на платформата „Въглищни региони в преход“. По думите му, освен първоначално идентифицираните 3 региона, са идентифицирани още 8, които ще бъдат по определен начин засегнати от енергийния преход и трансформацията на енергийния сектор. Това са в частност региони, в които бизнесът и хората могат да се възползват от инструментите, включително и финансовите такива от Фонда за справедлив преход.
„Идентифицирани са и други региони, които ще са изключително засегнати в частта си от това, че България е разположена на ръба на Европа и граничи с 3 държави, които не са членки на ЕС. България безспорно е една от държавите-членки на ЕС с изтичане на въглерод“, каза той. В частност става въпрос за това, че българската икономика ще е засегната от това и ще носи последствията от въглеродния отпечатък заради Турция, Сърбия и Македония, които не са членки на ЕС и не са ангажирани с въглеродния неутралитет. „Искам да кажа, че са идентифицирани и регионите, в които е съсредоточен енергоемкия, енерго интензивен бизнес, който фактически в голяма степен ще има нужда от помощ и съдействие по време на енергийния преход“, уточни Станков.
По думите му, „общо 11 са регионите, които са идентифицирани на територията на България които като начало бихме желали да са в началото на Фонда за справедлив преход и, за които трябва да се изготвят планове“ Вече са налице и първите стъпки за изготвяне на планове за тези региони в сътрудничество със Световната банки и Европейската инвестиционна банка. Очаква се и консултанта, който се определя от Европейската комисия за първите три региона. Бизнесът, асоциациите, клъстерите и гражданите съвместно с консултантът ще трябва да разработят и съответните планове за енергийния преход на тези региони. Става въпрос за програми, които ще бъдат финансирани с европейски средства – бизнес, социални и образователни и пр. За осъществяване на преход от икономика, базирана на въглища към нисковъглеродна такава.
Няма как да не се отбележи, че докато течеше конференцията, организирана от EMI и Дипломатическия институт, Европа вдигна летвата за емисиите. Това от своя страна означава преразглеждане на Плана за климат и енергетика. Включително и за ВЕИ, на стратегията за сградния фонд и за енергийна ефективност, от които вероятно ще може да набави с още по-голямо затягане на мерките малко от необходимите проценти. Това обаче едва ли ще е достатъчно и ще трябва още по-добър анализ от енергийното министерство, включително и за Маришкия басейн. Явно е, че притискането по отношение ТЕЦ-овете, въглищата, а в това число и газа, като изкопаемо гориво се засилват. Въпроси има и в обратна посока. Факт са обаче решенията на евродепутати и еврокомисари. Така че промените по т.нар. зелена сделка тепърва предстоят, а Планът за климат и енергетика си остава отворен. Въпрос е и дали при новите завишени цели 40 млрд. евро ще бъдат достатъчни.