3% спад на българската икономика през 2020 година прогнозира Министерство на финансите

Реалният Брутен вътрешен продукт /БВП/ през 2020 г. да се понижи с 3 процента, очаква Министерството на финансите в есенната си макроикономическа прогноза,  публикувана на интернет страницата на ведомството.

Основаната причина за понижението е разпространението на коронавируса от началото на 2020 г., което предизвика сериозен икономически шок в световен план и в Европа през второто тримесечие на годината. Икономиката на България също бе засегната, но реалният спад на БВП както през второто тримесечие, така и през първото полугодие на 2020г.,не бе толкова значителен, колкото средния за ЕС, уточняват анализаторите на Министерството на финансите.

През второто полугодие се очаква частично подобрение на икономическата активност в страната. То се изразява в забавяне на спада при потреблението на домакинствата, а публичните разходи за потребление и инвестиции ще имат положителен импулс за БВП. Общият принос на външния сектор към БВП за 2020 г. ще бъде почти неутрален. През 2021 г. финансовото министерство очаква растежът на БВП да бъде 2.5 на сто, като икономиката няма да достигне своето предкризисно равнище от 2019 г.

Средногодишният спад на заетостта през 2020 г. се очаква да бъде около 2.6 на сто, а коефициентът на безработица - 5.6 на сто. Правителството предприе редица мерки за ограничаване на негативните ефекти от COVID-19, като в областта на пазара на труда мярката 60/40 дава положителни резултати и ограничава нарастването на безработните. Заплащането на труда се очаква да нарасне с 5 процента през 2020 г., а през следващата година то ще се ускори както от частния сектор, така и от планираното увеличение на доходите в публичния сектор, пише в съобщението.

Средногодишната инфлация за 2020 г. се прогнозира да бъде 1.4 на сто. През следващата година нейната динамика ще е зависима от възстановяването на международните цени на суровините и на цените на петрола.

Увеличената несигурност през 2020 г. се отразява в по-висока склонност към спестяване, отлагане на разходи за дълготрайни стоки и в по-ниско търсене на кредити. Нарастването на вземанията от предприятия се очаква да бъде 0.6 процента, а от домакинствата - 5 процента през 2020 г. През следващата година търсенето на кредити ще се ускори, но при фирмите то ще бъде по-слабо изразено, поради очакваната за все още слаба инвестиционна активност в частния сектор.

В краткосрочен период рисковете пред прогнозата са отрицателни, смятат във финансовото министерство. Икономическото развитие зависи от динамиката на епидемичната обстановка както в страната, така и в глобален план, а все още не се очертава устойчиво решение за справяне с пандемията. Като част от тази прогноза е разработен алтернативен макроикономически сценарий с по-неблагоприятна динамика на външната среда през 2020 и 2021 г. Резултатите от тази симулация показват влошаване на общата динамика на БВП, като реалните изменения през 2020 и 2021 г. ще бъдат по-ниски,съответно с 2.2 и 4.3 процентни пункта спрямо базовия сценарий. През целия прогнозен период равнището на БВП по текущи цени ще бъде по-ниско спрямо базовия сценарий.