Суровините и редките елементи са липсващото звено на Европа при производството на батерии

Докато Европа бързо настига Китай с инвестиции в батерии за електрически автомобили, тя все още изостава, когато става въпрос за осигуряване на доставки на критичните суровини, необходими за производството им. От стартирането на „Европейския батериен алианс“ през 2017 г. ЕС направи скок напред в стремежа си да развие пълната верига за производство на батериите. Инвестициите в сектора на батериите в ЕС достигнаха 60 милиарда евро през миналата година, докато Китай инвестира само 17 милиарда евро, заяви еврокомисарят Марош Шефчович пред Euractiv. Тази година Европа досега е инвестирала 25 милиарда евро - отново два пъти повече отколкото Китай, отбеляза той.

„Що се отнася до нивата на инвестиции в Европа, вероятно сме наваксали,“ казва Андрю Макдауъл, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка, отговарящ за икономиката и енергетиката. Според него в Европа е имало „трансформация в нивото на амбиция“, откакто стартира алиансът през 2017 г. „Не става дума само за наваксване, а за заемане на лидерска позиция в тази индустрия“, каза наскоро Макдауъл.

Но наваксването все още не е приключило. Европейската ахилесова пета е в началото на веригата за създаване и добавяне на стойност. Там, където се добиват и преработват суровини, смята Петер Карлсон, главен изпълнителен директор на шведския производител на батерии Northvolt. „Изграждаме заводи, но те трябва да бъдат подпомагани от суровини, компоненти и доставчици на оборудване“, уточнява Карлсон. В момента Northvolt изгражда първата в Европа гигафабрика за акумулатори в северна Швеция, а втората площадка се планира в Германия след сключена сделка с автомобилния производител Volkswagen през юли. „Сега, когато стартираме изграждането на фабриката, все още ще бъдем зависими от много доставчици извън Европа“, каза Карлсон, визирайки суровини и компоненти като част от по-широка „екосистема“ на батерията, която според него трябва да се популяризира в Европа. „Тук наистина трябва да продължим да укрепваме европейската екосистема. Това ще изисква целенасочени инвестиции", добави директорът на Northvolt.

Развитие на собственото производство

Ценни материали като литий и кобалт, които в момента се внасят в Европа, са подложени на строг контрол като част от усилията на ЕС да осигури суровини за производство на батерии. Очаква се търсенето на литий да се увеличи 16 пъти до края на десетилетието и да бъде 60 пъти по-голямо до 2050 г., според прогнозите на Европейската комисия.

Кобалтът, друга ключова съставка за батериите, също ще отбележи драстичен скок в търсенето, нараствайки с 500% до 2030 г. и 15 пъти до 2050 г.

За да се справи с тази слабост, Комисията стартира план за действие за критични суровини, както и индустриален алианс през миналия септември, с цел укрепване на „стратегическата автономия“ на ЕС по отношение на ключовите суровини.

И фокусът не е само върху автомобилните батерии - сектори като космическата, строителната и нисковъглеродната индустрии също са загрижени, защото се считат за ключови за зеления и цифров преход.

„Днес сме наясно, че тази зависимост е нещо, което трябва да приемем изключително сериозно, поради което създадохме този Европейски алианс на суровините“, поясни Шефчович. Добрата новина е, че Европа може бързо да стане независима за някои от тях. „За лития, необходим за батерии и съхранение, сме уверени, че можем да бъдем на 80% самодостатъчни до 2025 г.“, каза Шефчович, позовавайки се на проекти за добив в момента в Европа и в съседните страни.

През април тази година проект за добив на литий в Чешката република осигури финансиране в размер на 29,1 милиона евро и се очаква да стане първият производител на литиеви батерии и компоненти в ЕС. През юли световният минен гигант Rio Tinto обяви решение да инвестира близо 200 милиона долара в проект за литиево-боратен продукт в Сърбия.

За редките земни метали, които се използват при магнитите във вятърни турбини и електрически двигатели, ще трябва доста повече време. Понастоящем ЕС е 100% зависим от вноса, но Комисията се надява, че първите европейски мини могат да бъдат отворени още през 2030 г. „В Европа имаме и находища с редки земни суровини, които до момента не са били напълно проучени“, добави Шефчович. „Ето защо страни като Франция, Германия, Португалия, Испания, Швеция, Гренландия и Норвегия сега проучват запасите си.“  

За да диверсифицира доставките, Европа се обръща и към Западните Балкани - по-специално Сърбия и Албания - както и Украйна, които „имат много солидни запаси от повечето от тези критични суровини“, добави Шефчович.

Зелени стандарти

Но развитието на минната индустрия у дома и разнообразяването на доставките е само част от отговора. Стратегията на Европейската комисия също разчита на рециклиране и екологични стандарти за батерии, които могат да помогнат за извличането на огромни количества неизползвани суровини, съдържащи се в електрически отпадъци.

Всяка година ЕС генерира около 9,9 милиона тона отпадъци от електрическо и електронно оборудване, но само 30% от него се събира и рециклира, изчисляват от ЕК.  По-лошото е, че някои ценни суровини не се оползотворяват, защото са твърде трудни или скъпи за извличане.

„Възстановяването на критичните суровини от тези електронни отпадъци е под 1%, тъй като не разполагаме с необходимите технологии и промишлени процеси“, каза Шефчович. „Ако просто съберете всички стари мобилни телефони, които имаме в чекмеджетата си, можем веднага да изградим четири милиона автомобилни батерии само от кобалт“, отбеляза комисарят, подчертавайки огромния неизползван потенциал на така наречения urban mining (градски добив). „Ето защо финансираме научни изследвания и иновации, за да развием тези процеси“, добави Шефчович, като поясни, че ЕС вече харчи „почти 1 милиард евро“ за суровинни проекти като част от програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“.

И накрая, Европейската комисия планира по-строги зелени стандарти за батериите като част от нов регламент, който се очаква да бъде представен на 9 декември. Брюксел посочва нови стандарти за батериите, с цел намаляване на общия въглероден и материален отпечатък на тези елементи, произведени или внесени в Европа. Това ще включва „нещо като паспорти за батерии, които ще осигурят лесен достъп до информация за ключовите параметри на батериите и техния произход“, включително суровините, които са влезли в производствения процес, уточнява Шефчович. „Искаме също така да сме сигурни, че ще работим със суровини, които са проследими и спазват екологичните, трудовите и други стандарти. Това е важно за европейските потребители“, добави еврокомисарят. Очаква се общо четиринадесет нови мерки да формират основата на новия регламент за батериите в ЕС, според Recharge, търговска асоциация, представляваща производители на усъвършенствани акумулаторни и литиеви батерии.

„Казано по-просто, ние искаме да поставим регламента във форма, която да предвижда задължителни изисквания за най-зелените, безопасни и устойчиви батерии на тази планета“, каза Шефчович

Рециклиране

Рециклирането на ключови суровини, използвани в производството на батерии, е една от водещите мерки, които се очакват в актуализираната наредба на ЕС за батериите, смятат от Recharge в свой анализ, описващ основните елементи на бъдещото законодателство на ЕС.

Като част от новите правила, Комисията разглежда въвеждането на специфични данни за възстановяване при избрани материали, използвани в батериите, като литий, кобалт и никел. Също така планира да подобри степента на събиране на използвани батерии и да проправи пътя за въвеждане на задължителни нива на рециклирано съдържание в нови батерии след 2030 г.

„Рециклирането е един от най-ефективните начини за ефективно използване на нашите ресурси в батерийната индустрия. Особено възстановяването на силно въздействащи материали води до истинско подобрение на екологичния и социалния профил на батериите “, казват от Recharge.

Друга важна мярка, предвидена от Комисията, е въвеждането на задължение за надлежна проверка на производителите на батерии, принуждавайки ги да проследяват материалите по модела на Регламента на ЕС за конфликтните минерали, който влиза в сила през януари.

Допълнителните мерки включват насърчаването на резервен пазар на употребявани акумулаторни батери от електромобили и разширена схема за отговорност на производителя, задължаваща производителите на батерии да финансират дейности по събиране, връщане и рециклиране.

ECOS, зелена неправителствена организация, казва, че зелените стандарти за батериите са от съществено значение, за да се гарантира, че преходът към електромобилност се извършва по наистина екологичен начин. „Нуждаем се от ефективни и трайни батерии за електромобили, които са лесни за ремонт, повторна употреба и рециклиране“, каза Рита Тедеско от ECOS. „Параметри като състоянието на батериите и тестовете за тяхното оценяване трябва да бъдат сравними при различните марки.

Минимален набор от дизайнерски стандарти – като за подменящите се части например - би направил процеса на разглобяване за рециклиране по-евтин, по-опростен и отнемащ време ”, обясняват от организацията.

Вижте още:

 Инвестиции от 1 трилион долара ще се необходими за ключовите метали в енергийния преход до 2035 г.