България ще e в топ 3 на страните с най-мръсно енергопроизводство през 2030 г.

Европейският съюз не е на път да постигне препоръчаното от Европейската комисия намаляване на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г., предупреди Ембер и посочи изоставането в няколко държави-членки, включително България и Румъния. Групата държави, за които се очаква да имат най-мръсните енергийни системи през 2030 г., трябва да постигне и най-голям напредък към тази цел

Германия, Полша и Чехия след десет години все още ще използват сериозни обеми електроенергия от въглищни централ. Около 90% от оставащото производство на електроенергия от въглища след десет години ще бъде все още в експлоатация сред 27-те настоящи държави-членки на Европейския съюз.Това е записано в анализ на независимия мозъчен тръст Ember по повод на националните енергийни и климатични планове. Анализаторите подчертават групата държави, които са се устремили да имат „най-мръсните“ енергийни системи в сектора през 2030 г.

Германия и Италия са в групата на членовете на ЕС, които се очаква да имат най-мръсните системи за производство на електроенергия в края на следващото десетилетие. Освен това Германия и Полша ще представляват над половината от общите парникови емисии при производството на електроенергия, според климатичния мозъчен тръст.  Като цяло най-високите емисии се очакват в Полша, 566 грама въглероден диоксид на киловатчас. Чехия, България, Германия, Белгия и Румъния също са значително над прогнозираното средно за ЕС, докато Италия е само малко над чертата.

Планираните инвестиции за вятърна и слънчева енергия трябва да се утроят

Предвид настоящите планове предложението на Европейската комисия за намаляване на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г. не може да бъде изпълнено, се казва в документа. От Ember добавят, че седемте държави трябва да положат най-големи усилия за постигане на целите.

Общите планове за вятърно и слънчево разполагане на нови централи ще трябва да се утроят, за да достигнат целта. Общото производство на електроенергия от възобновяеми източници вече се очаква да се увеличи с 93% в периода 2018 г. до 2030 г.

Планирани са много малки ограничени при производства на ток от въглища в Полша, Чехия, България и Румъния. Белгия се присъединява към тях в групата, която се очаква да постигне ограничен или никакъв напредък по отношение на необходимото намаляване на емисиите, а подобренията в Германия и Италия се възприемат като бавни, показват Националните планове за климат и енергетика.

Седемте държави с най-мръсните системи ще бъдат отговорни за 80% от емисиите в енергийния сектор на ЕС до 2030 г., подчертава Ембер.

Все още се очаква изкопаемите горива да генерират 25% от електроенергията през 2030 г., а производството на въглища се очаква да намалее с 53 на сто през дванадесетгодишния период. Това означава, че Европа няма да успее да отхвърли изцяло въглищата в  енергийния си микс, смятат анализаторите.

Две балкански държави разчитат твърде много на въглища и ядрена енергия

По отношение на България и Румъния, две от страните, за които се прогнозира, че имат най-мръсните енергийни системи, анализаторите подчертаха, че все още нямат стратегия за премахване на въглищата от енергийния си микс.

През 2030 г. България ще бъде една от трите държави с дял на въглища над една трета от електроенергията и зависимостта й от изкопаеми горива за производство на електричество едва се променя спрямо 2018 г., сочат данните.

Очаква се двете държави да отчетат едни от най-ниските нива на внедряване на възобновяема електроенергия и те са сред групата от само четири страни от ЕС, където растежът всъщност ще е намаление през следващото десетилетие.

Въпреки молбите на премиера Бойко Борисов за помощ от Европейската комисия за поетапно премахване на въглищата, правителството не успя да създаде поддържащ пазар за възобновяеми енергийни източници и дори да определи дата за постепенно прекратяване на въглищната енергетика в България, заяви ръководителят на европейската програма на Ember Чарлз Мур. Той отбеляза, че двете страни залагат дългосрочно на ядрената енергия и заяви, че са „рискови“ и няма да намалят достатъчно емисиите до края на десетилетието.