Промените в закона за енергетиката бяха приети на първо четене от парламентарната комисия по енергетика

Поредните изменения в Закона за енергетиката, насочени към продължаване на либерализацията на енергийния пазар този път  срещнаха подкрепата на работодатели, малки производители на енергия от ВЕИ, енергийната борса,  БЕХ и КЕВР,  експерти, но с искане за прецизиране на редица текстове. Законовите промени с 12 гласа "за" бха приети на първо четене от комисията по енергетика към Народното събрание.

По отношение на промяната, свързана с възможността за излизането на свободния пазар и на производителите на електроенергия между 1 и 4 MW, което трябва да осигури допълнителни количества електроенергия на борсата и подобряване на конкуренцията се оказа принципно подкрепена от всички. Изваждането на толкова голямо количество електроенергия на борсата - 372 централи или 1 млн.500 хил. МВтч, макар и годишно производство обаче се оказва, че събуждат безпокойство сред БЕХ (в частност НЕК), а и сред БНЕБ. Затова прецизиране ще се наложи, а в тази връзка е от значение и преразглеждане с цел подсигуряване и на текстовете за таксите за износ , на и за внос. Целта - презастраховане от опасността от свърхликвидност на борсата. 
 

От министерство на енергетиката и от Фонд Сигурност на електроенергийната система подкрепиха и поправката, която предвижда, производителите на електроенергия с инсталирана мощност между 1 MW и 4 MW от 1 юли 2019 г. да преминат от преференциални цени към пазарна цена и договор за компенсиране с премия. За тази цел Министерство на енергетиката ще трябва съответно да подаде и документи за нотификация към ЕК за признаването на държавна помощ. С оглед на опита от миналата година при изваждането на производителите на енергия от ВЕИ с 4 МВт, според зам.-министъра на енергетиката ечо Станков, проблеми не се очакват. Проблеми в това отношение няма да има и за ФСЕС, обясни Диан Червенкондев. По думите му това не би трябвало да се отрази на бюджета на Фонда.

„Досега енергията от тези малки производители от 1 до 4 МВт  се изкупува на 100 % от обществения доставчик (НЕК) и те на 100 % биват компенсирани от своя страна от ФСЕС , който пък съответно събира и финансира своята дейност чрез събиране на такса задължение към обществото, вноска от 5 % от всички производители и вносители на електрическа енергия съответно 100 % от търговията с емисии на българската държава осъществява на европейския пазар. Така че като бюджет и финансиране той е осигурен, просто се изменя начина и става компенсаторен механизъм“, коментира Черевнкондев.

„Като цяло работодателските организации подкрепят законопроекта“, обяви председателят на АИКБ Васил Велев. Той за пореден път обаче намери възможност да коментира колко тежка е за бизнеса такса задължение към обществото.

„Използвам случая да информирам че сме изпратили до МЕ с копие дод КЕВР и ЕСО България да нотифицира студения резерв. Това е вид държавна помощ и е правилно той да бъде нотифициран  в  дългосрочен план, за да има предсказуемост и яснота, защото този резерв се заплаща от потребителите и завършвам с това, че таксите, които ще отпаднат за при износа, всъщност заедно с това, че продължават американските централи да не продават на борсата водят дотам, че оскъпяват добавката задължение към обществото и правят цените несравними на нашата борса с борсите около нас.
Например за утре цените са, като тръгнем от Франция  - 4,48 и стигнем до Унгария -  47,13 евро за МВтч. На този фон, ние сме с 40,17,  тоест стоим, като че ли добре в долната граница, но като добавим оскъпяване заради американските централи, което по никакъв начин не се компенсира от порядъка на 9 евро за мегават ние отново сме с най-скъпата енергия.  Премахването на тези такси от 1 юли, без да сме решили проблема с американските централи допълнително ще ни направи неконкурентоспособни, като страната с най-скъп индустриален ток в Европа, което сравнявайки борсите, без да правим изчисления не се вижда. Затова ние, понеже често общуваме с КЕВР, предлагаме, тъй като вече е в ход бюджетната процедура, ако нямаме силата да развалим договорите с американските централи, то тогава добавката  задължение към обществото да се поема от бюджета, а централите да излязат и да продават на борсата, както ВЕИ-та, както с доплащане на премии основно по съпоставимост, тогава ще има сравнение между нашата и съседните борси“, заяви Велев.

Новите количества електроенергия от малките ВЕИ-мощности от 1 до 4 МВт или общо от тези 1 млн. и 500 хил. Мвтч от 372 централи ще оказват влияние на борсовия пазар като цяло, обърна внимание изпълнителният директор от БНЕБ. В тази връзка той наблегна на възможността за трансграничните капацитети.

Той изрази очакване между първо и второ четене на законовите промени да се обсъди и  възможността за премахване не само на таксата за износ, но и на таксата за внос на електроенергия.

„Нещо, което трябва да имаме предвид е, че тези очаквани количества електрическа енергия за средногодишно от малко над 170 МВт електрическа енергия според вашата оценка за въздействието, те не всички биха се продавали на „Пазар ден напред“. Те ще са разпределени за всички пазарни сегменти , но така или иначе ще влияят на пазара като цяло. В тази връзка бих искал и за в бъдеще да обръщаме внимание по отношение на политиката на държавата за разпределение на трансграничните права за пренос, така наречените капацитети двупосочно между българските и другите пазарни зони  и бих помолил и вас и колегите от КЕВР да следят този процес“, каза Константинов.
Също така бих искал да поставя и въпроса и за износната такса, каза той, като припомни, че  „има и реципрочна такава – 5 % да ги наречем вносна такса“ и поиска  между първо и второ четене да  се коментира и този въпрос, за да се уточни текста, (за тези  5 %).  Както е записано в  момента към закона търговците би трябвало да плащат към Фонда (ФСЕС) за енергията, която е внесена от някоя съседна пазарна зона и продадена вътре в страната. Това също е някакъв вид мито. Тези неща искам да отбележа, иначе приветстваме премахването на цените за пренос и достъп върху енергията произвеждана в България и изнасяна след това. Това ще ни позволи да напреднем по процесите за пазарно обединение каквото е изискването на ЕС и ЕК“, каза Константинов.

Изпълнителният директор на БЕХ Петьо Иванов изрази опасение от изваждането от квотата на обществения доставчик в лицето на НЕК на толкова голямо количество електроенергия и постави въпроса как това ще се компенсира от НЕК.

Както е известно с промените в енергийния закон, КЕВР вече ще определя месечна квота за НЕК, а не както досега  годишна. Това изисква изцяло нови разчети за работата на държавните централи в състава на БЕХ и нови разчети по отношение на количествата за регулиран и борсов пазар.  

Докато фотоволтаичната асоциация в лицето на Меглена Русинова подкрепи напълно предлаганите законови промени, Габриела Тодорова от асоциацията на производителите на вятърна енергия изрази резерви и се обяви за установяване на преходен период, така както това е било предвидено за по-големите мощности при поправките от миналата година. „В законопроекта е заложена дата от 1 юли 2019 г. (за излизане на борсата), но ние считаме че тази стартова дата трябва да бъде отложена. ВЕИ производителите над 1MВ, подобно на големите централи над 4 MW, имат нужда от техническо време, за да преминат определени вътрешни процедури като анализ, финансова оценка и одобрение“, категорична бе тя”

Славчо Неxков от Института за енергиен мениджмънт препоръча на авторите на измененията в закона да направят технически консултации по отношение на заложените норми по отношение на измерванията и в частност въвеждането на интелигентни измервателни уредби. Той поиска понятията в тази част да бъдат уточнени. За уточнение в тази част настояха и от АСЕП.

Прави ми впечатление че някак си събираме определени средства от търговците и производителите, за да облекчим дейността на работодателите. Дори има предложение да се прехвърли определена част и към бюджета, коментира от своя страна депутатът от ДПС Рамадан Аталай. Той обърна внимание и на допълнителните изисквания, с които се натоварва КЕВР.

Разбира се, енергийният регулатор в лицето на председателя на КЕВР Иван Иванов отхвърли голяма част от резервите на участниците в обсъждането. Това обаче не означава, че между първо и второ четене не трябва да се прецизират текстовете.