Столичната община си играе на Дядо Коледа: Раздава подаръци през комина!

 

Невероятно, но факт: През седмицата стана ясно, че проектът на Столична община за поставяне на филтри на 2 000 комина наистина е стартирал. За кандидатстване се изисква единствено подаване на заявление в районната администрация по местоживеене. Поръчката е за близо 8 млн. лева и включва монтирането общо на 2 000 филтри в цяла София, като до момента са поставени 485. Единична стойност на подаръка: 4 000 лв.

 

Да, основният източник на замърсяване на въздуха с фин прах, а и други далеч по-неприятни вещества, в България е отоплението на домакинствата с твърди горива. Да, важно е Столична община да вземе мерки за намаляване на това замърсяване.

 

Обаче не, инсталирането на филтри на всеки комин не е най-ефективното решение на проблема. Всъщност, представлява учебникарски пример за безсмислено разхищение на публични средства. Неслучайно, Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух 2018 – 2024 г. не включва такава мярка.

Тук изброявам само най-важните фактори:

 

1. Става въпрос за електростатични филтри за малки горивни инсталации, използващи дървесина, пелети, стърготини и трески, с температура на димните газове до 400 градуса. Добавянето на каквото и да е друго гориво – от въглища, през дограма и мебели до пластмасови и текстилни отпадъци – води до нарушаване работата на филтъра и го прави негоден.

 

2. Филтрите ограничават само емисиите на фин прах. Ефективността им може да достигне над 99% (в промишлени инсталации), но не надхвърля 80% в домакинствата при слаб и постоянен режим на горене и около 40% – при силен режим на горене (разпалване).

 

3. Емисиите на серни и азотни оксиди, въглероден моноксид, тежки метали и летливи органични съединения по никакъв начин не се ограничават от филтрите.

 

4. Праховите частици се натрупват във формата на едри люспи по стените на филтъра. Тези наслагвания се отстраняват при периодичното почистване на комина, тоест изискват разглобяване, почистване и повторно инсталиране или сериозни оперативни разходи на всеки 2 години.

 

5. Електрофилтрите потребяват електричество (колкото постоянно включена крушка), при работа са източник на шум, а поради високото напрежение водят до образуване на озон.

 

6. Освен праха през комина, твърдото гориво оставя и много пепел, която обикновено се изхвърля – на улицата, в общия контейнер, на двора. Тази пепел често също се разнася от вятъра и добавя още повече мръсотия.

 

7. И накрая, но не на последно място, единичният разход за инсталиране на коминен филтър достига почти 4 000 лв. Повечето къщи имат по 2-3 печки и съответния брой комини, а говорим за около 50 000 домакинства на твърдо гориво само в София. Сметнете сами колко би струвало да сложим филтри навсякъде!

 

Комбинацията от всичко това прави филтрите неподходящо решение за ограничаване на замърсяването на въздуха, особено когато говорим за енергийно-бедни домакинства, които няма как да осигурят ефективната им и дългосрочна работа. Последната може да се осигури само в обществени сгради (институции, детски градини, училища) или търговски обекти (ресторанти, сервизи, цехове), но там това трябва да се случи с вменяване на такова задължение и последващ контрол, а не да бъде финансирано.

 

Какви са възможните алтернативи при сравним разход?

 

1. Повишаването на енергийната ефективност на жилищата е задължителната първа стъпка. Тя обаче е ограничена от мащаба на инвестицията и няма как напълно да премахне нуждата от отопление.

 

2. Подмяната на старите печки за твърдо гориво на с нови и по-ефективни. Такъв проект също има, но в дългосрочен план това не е решение. Защото остава значително замърсяване, което при физико-географските условия на София ще продължава да води до чести епизоди на много мръсен въздух през зимата. Неслучайно, отоплението на твърди горива в големите градове в Развития свят е по-скоро изключение, като на много места даже отдавна е забранено.

 

3. Топлофикация. Това е стандартно и ефективно решение, което обаче не може да достигне всички квартали, а и Топлофикация София не показва способност да се развива.

 

4. Инсталиране на високоефективни климатици. Това решение дава както отопление през зимата, така и охлаждане през лятото с нулево замърсяване в града. В София обаче е доста студено – климатиците губят ефективността си при много ниски температури и често не осигуряват достатъчен топлинен комфорт дори при завишен енергиен разход. Освен това създават много голям пик на зимното потребление на ток, който може да бъде задоволен само от лигнитните ни централи. А това значи много високи емисии на СО2 и противоречи на климатичните цели на страната.

 

5. Газификация. Няма по-ефективен, чист и относително евтин източник за отопление от газа. Неслучайно, природният газ е най-разпространеното гориво за отопление в Европа, Северна Америка и Северна Азия. За съжаление само 3% от домакинствата у нас се топлят на газ, макар че много повече биха го направили, ако могат.

 

Ако общината разполага с още 8 милиона лева, които желае да инвестира в мерки за подобряване качеството на въздуха, то коминните филтри съвсем не са най-смисленото действие. Моят избор би бил комбинация от горните пет като най-значим ефект би се получил от подпомагането на газификацията на цели квартали. Това се отнася особено много за кварталите в покрайнините на града, където има много платежоспособни домакинства, които се отопляват на твърди горива, просто защото нямат друг избор. А имат голямо потребление на енергия и съответно общите им прахови емисии всъщност надхвърлят тези от Факултета. Тези хора нямат нужда от финансиране, а от физически достъп до чисто гориво.

 

Не, поставянето на коминни филтри на домакинствата като мярка за намаляване на замърсяването не е обосновано нито от екологична, нито от социално-икономическа гледна точка. Остава отворен въпросът защо се прави?