Възможна ли е зелена трансформация само чрез пестене на енергия? А без участието на всеки от нас?

Планът за възстановяване и устойчивост след COVID-19 е уникална възможност, която няма да се повтори, коментира Юлиян Попов, старши политически съветник за ЦИЕ на Европейската климатична фондация по време на представянето на плана на правителството с акцент върху стълб Зелена България. От 12 млрд. лева общо в плана, 37% или 4,5 млрд. лева са предвидени в стълб Зелена България. От тях 3 млрд. лева са за енергийна ефективност.

Най-важният въпрос, който трябва да решим е как да мобилизираме допълнителни средства и да създадем инвестиционна среда, която да трансформира България, подчерта Попов. Дори българският гражданин има 56 млрд. лева във влогове, които ежегодно намаляват заради инфлацията, а могат да се мобилизират в различни инициативи, санирането например.

Новите технологии ще  изместят на пазарен принцип старите технологии, ще създадат работни места и ще привлекат инвестиции във високи технологии. Затова когато говорим за енергетика и енергиен сектор, дигитализация на мрежите и пълната либерализация са изключително важни инструменти за напредъка, коментира Попов.

Къде е реално ролята на бизнеса? 

-България е водещ износител на мед, която може да преработва компоненти във ВЕИ и електромобили

Чиста околна среда е функция на богатството, а то е свързано не със спестяване, а със създаване, коментира Боян Рашев, управляващ партньор в консултантската компания за устойчиво  развитие denkstatt по време на обсъждането. С този план нашата основна амбиция трябва да бъде не да спестяваме от електроенергия и осветление, а да създаваме неща, от които устойчиво ще спечелим. Затова се нуждаем от гигантски ъпгрейт, да правим ВЕИ и компоненти, електромобили и компоненти, защото България има находища на много метали. Трябва да създадем по-добри условия за бизнеса вместо да изнася суровина, да произвежда компоненти. България е най-големият износител на мед, защо изнасяме вместо да произвеждаме електромобили и компоненти, които да имат добавена стойност.  Тогава можем да говорим за достигане на нивата в Европа. Но как мерките в плана ще стимулират бизнеса да започне такава огромна трансформация? Как планът може да бъде от полза за бизнес, който иска да инвестира в тази посока? Тук трябва да е ясно, на бизнесът не му трябват високи грантове, публичните инвестиции трябва да са с дял от максимум 20-25 на сто, защото в противен случай обратното не би довело до дългосрочно устойчив продукт.

Мачът със санирането вече сме го играли

Министърът на регионалното развитие Петя Аврамова посочи, че се постигат високи нива на енергийния спестявания, по-малко използвана електрическа енергия, по-малко емисии в околната среда. Икономически ефект ще има за всички участници в инвестиционния процес. Програмата по саниране включва три основни компонента- енергийна ефективност за едно- и многофамилни жилищни сгради, енергийна ефективност за публични сгради и енергийна ефективност за промишлени сгради. Аврамова подчерта, че и при трите компонента ще бъде направена методология за оценка какви са нуждите и какви сгради трябва да се финансират приоритетно. За санирането в жилищните сгради е предвиден най-големият ресурс от 1,7 млрд. лева като най-вероятно ще се финансират изцяло, но е възможно да има и някакво съфинансиране, над 417 млн. лева се предвиждат за публични сгради, като общини и собственици на сгради ще трябва да привличат и грантово финансиране, за промишлените сгради са предвидени най-малко близо 280 млн. лева като собствениците им ще трябва да привлекат заемно финансиране.

Този мач със санирането го играем вече, не виждам промяна, не сме станали най-големият производител на изолационни компоненти, коментира Рашев. Вместо да спестяваме енергия от санирането, ние можем да произвеждаме устойчиви продукти и да произвеждаме енргия от възобновяеми енергийни източници, посочи консултантът.

Трудният преход от въглища към чиста енергия

Енергийният сектор е свързан със всеки гражданин. Това неминуемо преминава през въпроса за алтернативата на отоплението на въглища и дърва. Още повече като се има предвид, че в момента това се стимулира през енергийните помощи за отопление. Министърът на енергетика Теменужка Петкова коментира, че преди да се създадат нови възможности на хората трябва да се гарантира сигурната работа на електроенергийната система. Дигитализацията на ЕСО включва 0,5 млрд. лева инвестиции в девет подпроекта. В момента подстанциите се управляват на място, един от ключовите проекти ще даде възможност за дистанционно управление на енергийната инфраструктура, ще се подобри и телекомуникационната мрежа на ЕСО, ще се изгради нова система за киберсигурност, за да бъде ъпгрейдната системата, което е предпоставка за устойчиво развитие на сектора, да го подготвим за новата реалност с повече ВЕИ. Това заедно с пълната либерализация на пазара ще даде основата за зелените инвестиции в сектора, уверена е Теменужка Петкова.

Разговор за мястото на газта в енергийния микс

Друго много важно нещо е да намалим потреблението на първична енергия, България използва много електричество и малко газ, общините нямат достъп до газ, а фирмите могат да бъдат много по-конкурентни ако използват газ вместо електричество и въглища, да не говорим за чистотата на въздуха, подчерта от своя страна Рашев.

Според Теменужка Попова държавата трябва да създаде основата за тези трансформации и инициативата трябва да дойде от общините, които да направят дружества и от частни инвеститори, които да имат интерес. Не спираме само с дигитализацията на сектора, ще добавим допълнителни реформи в сферата на енергийната ефективност и ВЕИ, добави тя. Ще създадем едно гише, на което ще приемаме всички заявки за инвестиции във ВЕИ и проекти за енергийна ефективност. Не предвиждаме стимулиране на ВЕИ с преференциална цена както беше досега. Реформи ще бъдат заложи и непрекъснато ще се случват.

Теменужка Петкова: Ролята на държавата е да създаде правилата

Газификацията е решение, но в момента създаваме условията, ще се превърнем в център за транспорт на газ и ключовата газова връзка за Европа.  Държавата ще създаде правилата, доставката на природен газ на конкурентни цени, диверсификация на източниците, а всичко останало зависи от инвеститорите и инициативността на общините. По отношение на природните ресурси и добива на мед, създадохме специален закон за подземни богатства и стратегия с ясна визия за подземните богатства. Няма как да определим рамките за износа и как да бъде оползотворена суровината, очакваме бизнесът да бъде инициатор, коментира Петкова.

Когато става въпрос за газификация нека уточним, че в момента цените на квотите са 25 евро на тон въглероден диоксид, когато достигнат 50 евро, газът също ще бъде поставен в също положение както въглищата, подчерта Юлиян Попов. Никой не може да гарантира каква ще бъде цената на газа след две години. В Лондон например 20% от замърсяването е с газ. И още нещо 1 гигават електроенергия от въглища се обслужва от 40000 души, а гигават мощност с газ се обслужва от 35 души. Всяко работно място ще бъде изгубено, коментира Попов.  Ние трябва да инвестираме във ВЕИ и в селско стопанство. Холандия има износ от 100 млрд. евро на селскостопански и хранителни продукти, натам трябва да се целим.

Да изградим такъв микс, който да стимулира много източници на енергия и то собствени

Рашев се съгласи с факта, че цената на квотите е непрогнозируема, оттам и на газа, макар че едвали ще има съществени промени. Много работни места също ще бъдат изгубени.  Въпросът е да изградим такава система да направим възможно съществуването на максимално на брой източници и то собствени, коментира Попов.

Малките населени места в Европа се отопляват от топлофикации, които са биогаз и биомаса, не използваме и геотермалната енергия, която имаме. Но хората ги е страх от това.

Ролята на селското стопанство -от решаване на проблема с напояването до агроволтаиката

Според специалистите изискванията за опазване на природата и Натура 2000 могат успешно да взаимодействат с ВЕИ и това може да се случи преди всички в Маришкия басейн. Според Попов можем да се възползваме от офшорната енергия в Черно море. Като говорим за селско стопанство, можем да говорим за агроволтаика (т.н дуално земеделие с ВЕИ), фотоволтаични системи и селско стопанство си пасват добре.

Хората искат по-екологично чисти продукти, чисто земеделие с по-малко торене и пестициди, производителите трябва да се съобразят с новите реалности, а управлението да даде това, което обществото иска. Земеделските производители не са готови за този рязък скок, който трябва да направим, но ситуацията го налага, коментира земделският министър Десислава Танева. Сушата намалява добивите и оказва влияние върху нашите конкурентни предимства дори в сектор както зърнопроизводството, където сме лидери. И ако дигитализацията е нещо, в което по-трудно ще убедим сектора, то модернизацията в напояването е изключително необходимо. За напояване са предвидени 847 млн. лева, които по нито един съществуващ инструмент не сме се надявали и да получим. С дигитализацията и модернизацията на напояването ще дадем качествено нов скок за развитието на земеделието. Благодарение на тези средства ще направим пълна модернизация на напоителни системи, които се управляват от монополен доставчик. Системите не са поддържани през последните 30 години. Реформите в земеделието няма как да станат без напояване.

Модернизиране първо на системата, после на стопанствата

Ще модернизираме 265 обекта, което ще ни даде възможност да увеличим с 11 пъти напояваните площите в Северозападна и Североизточна България и 3 пъти в Южна България. Ще постигнем до 75% икономия на вода. Тези средства са единствен възможен шанс за надграждане на земеделието занапред. Тези инвестиции в системата ще синхронизираме с Програмата за развитие на селските райони, с нея ще дадем възможност на стопаните да създават напоителни системи в самите земеделски стопанства със спестяващи технологии

Всичко ще синхронизираме с новия програмен период, ще дадем възможност за изграждане на напоителни системи в самите земеделски стопанства със спестяващи технологии. Допълнително могат да се прехвърлят 200 млн. евро от старата програма за земеделските производители точно в тази сфера, с по-голям интензитет на подкрепа.

Другата важна мисия е да дигитализираме всички публични органи и системи, които да дадат базовата информация и възможност да се осъществява дистанционен контрол, това би могло да ни помогне да намалим употребата на торове и препарати. Чрез ваучери за дигитализация ще имаме възможност да въведем прецизни земеделски практики с по-малко торове и препарати. Поради липсата на подобен контрол прилагането на добрите земеделски практики може да бъде контролируемо само в големите земеделски стопанства, а за общото земеделие това не би било възможно. Това прилича на мечта, но един управленец трябва да мечтае, а мечтата може да се изпълни ако има консенсус и приемственост, подчерта Танева.

Кратки и гъвкави срокове в Плана за възстановяване

Една много важна особеност е, че Планът за възстановяване и устойчивост има кратък срок за договаряне и реализация, което ще ни даде шанс да работим по-бързо и гъвкаво.

За тази цялостна трансформация на икономиката е необходима кадрова обезпеченост. Ние трябва да подготвим кадрите, коментира доц. Д-р Добри Ярков, ректор на Тракийски университет Стара Загора.  България изостава страшно много с дигитализацията на сектора, ние бихме могли да бъдем незаменими в научно развойната и иновативна дейност, да произвеждаме софтуер, хардуер, машини за роботизация и автоматизация на целия сектор.

Алтернативата на въглищните централи е хората да започнат да произвеждат храна и енергия, да ги произвеждаме тук

Перспективата е в производство на храна, въвеждане на прецизни земеделски практики, скъсяване на веригата от фермата до трапезата, производство на качествена храна с гарантиран произход. Трябва да се подкрепят не само интензивните ферми, но и малките ферми, които произвеждат натурални продукти. Пасищата и ливадите са друг неизползван ресурс. Създаваме институт за устойчив преход и развитие, в него ще се включат държавна и местна власт, бизнес и наука от региона. Виждаме връщане на биоразнообразието, в региона на Маришкия басейн се връщат зайците, чакалите, сърните. Алтернативата на въглищните централи е хората да започнат да произвеждат храна и енергия, да ги произвеждаме тук, подчерта Ярков.

Ролята на всеки гражданин и обществен консенсус

България има много да наваксва, но това минава през промяна поведението на всички граждани, коментира вицепремиерът Томислав Дончев.

В темата към зеления преход трябва да влезем зряло като отчетем и социално-икономическите последици. Зелена трансформация може да има само ако всички държави спазват един и същи курс, но ако държави не членки продължат да произвеждат електроенергия на въглища, това за нас не е решение. Преходът няма да е лек, подчерта Дончев.  Ние сме външна граница на ЕС, ние говорим все още за енергийна бедност и преди да говорим за нови мощности трябва да говорим за енергийна ефективност във всички сгради.

Грешка ще бъде да базираме зеления преход само на публични инвестиции. Публичното финансиране е лекарство, но само тогава когато не го предозираме. Пазарната логика в този процес е пряко свързана със съфинансиране, важно е да не запушим възможностите за инвестиции в този сектор, което сме правили назад във времето.

Трудно ще извървим този преход ако нямаме обществен консенсус по темата, каза вицепремиерът.