Лидерите на ЕС решават с колко да намалим емисиите до 2030 година

На 10 и 11 декември лидерите на ЕС ще решават с колко да бъдат намалени до 2030 г. емисиите въглероден диоксид в атмосферата спрямо нивата от 1990 година. Европейският съвет ще заседава и на него всички министър-председатели на страните-членки ще обсъждат каква да бъде новата по-висока цел за намаляване на емисиите. До момента одобрената цел по време на българското председателство през 2014 година е 40%. Впоследствие се оказа, че общността дори е надминала заложените показатели за 2020 година. По данни на Европейския съвет емисиите намаляват с 23%, спрямо очакваните 20%, и на тази база може да се очаква, че последващо по-амбициозно понижение е напълно постижимо.

Затова Европейската комисия предложи да се постигне съгласие за намаляване с 55% на емисиите. Европейският парламент обаче предложи 60% намаляване на емисиите. „В рамките на тези два дни министър-председателите ще трябва да кажат кое е приемливо за тях и кое не. На база на трите предложения, от Европейската комисия, на Европейския парламент и на Европейския съвет, ще се стигне до новата цел за всички страни членки“, коментира Георги Стефанов, експерт енергетика и климат в Международния фонд за дива природа WWF-България.

Именно заради разминаването в предложенията на ЕК и ЕП, решението на Европейския съвет през тези два дни е изключително важно, коментират експертите.

Част от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост зависят от решенията на 10 и 11 декември

Новата цел ще даде отговор на това колко пари ще дойдат за България по Плана за възстановяване и устойчивост във Фонда за декарбонизация. Очаква се ресурсът за нашата страна да бъде около 1.2 млрд. евро, но това зависи от решенията на политическите лидери, които още не са се договорили. Със сигурност ще има разместване на парите, казват анализаторите. Има и благоприятни обстоятелства, след като Германия, като временен председател на ЕС, Полша и Унгария се споразумяха двете източноевропейски страни да не налагат вето върху бюджета.

България не е възразила за намаляване на емисиите, което означава, че принципната позиция на страната е за увеличаване на целите. Техническите разговори са много важни, за да се разберат държавите какви точно изисквания трябва да изпълняват. Всичко това трябва да приключи в рамките на следващите две седмици.

На първо място това за България означава колко точно пари ще дойдат от ЕС в Плана за възстановяване и по-конкретно във Фонда за декарбонизация, което да бъде отразено във втория вариант на плана през януари. Фондът следва най-новия инструмент на ЕС, който ще отговаря за приоритетите на новата ЕК и ограничаване на основните източници на замърсители. В глобалния свят, в Европа и в България, това са топлоелектрическите централи (ТЕЦ). Държавите, включително и България ще бъдат подпомагани да се справят с количеството на емисиите и своята висока енергийна интензивност и източниците на замърсяване по три направления. Механизмът за справедлив преход дава възможност за нови икономически дейности, решаване на проблема със загубата на работни места в най-засегнатите райони на всяка страна- във въгледобивните региони. Второто направление е механизма InvestEU, инструмент, който привлича частния капитал за инвестиции във ВЕИ и енергийно ефективни решения, които да стимулират енергийно ефективна икономика и третият дял са публично-частни партньорства. Става въпрос за ресурс от общо над 100 млрд. евро. Българският фонд за декарбонизация трябва да насочи своите средства за икономически дейности, трудова заетост и трансформация в най-въглеродно интензивните региони у нас като в момента ЕК се е съгласила ресурс да се насочи към Кюстендил, Перник и Стара Загора. България ще настоява да бъдат включени и още осем въглищни региона в страната. Но това рискува да не успеем да постигнем целите в нито един от идентифицираните проблемни региони. Въпрос е на преговори и страната ни ще настоява за включване на още региони. Фондът в момента е празен, защото самият механизъм за справедлив преход е на финална фаза на договаряне като конкретни бюджети и политически приоритети и цели.

Младите европейски активисти по климата искат най-високите научни цели

Намаляване на парниковите емисии с 55 процента до 2030 г. не е достатъчно, коментират ден преди срещата на Европейския съвет и от младежката организация Петъци за бъдеще.  Единствено проценти, които се основават на научни заключения, които изключват въглеродните поглътители и които позволяват постигането на целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C са допустими, смятат младите европейски активисти за климата.

Като представители на младото поколение на Европа, бихме искали да споделим дълбоката си загриженост относно настоящото положение на Европейския съюз, съобщиха от младежката организация. Европейският съюз се основава на върховенството на закона, за да гарантира човешките права на всички граждани. Подсигуряването на този основен принцип позволява на всяка страна членка на европейската общност да се радва на свобода и гражданска сигурност днес. 

Срещата на 10 и 11 декември ще бъде момент, в който съдбата ни - на нас младите хора в Европа и по света, ще бъде решена. Ако наистина човешките права са основополагащи за Европейския съюз, то ние ви призоваваме да се застъпите за действия за климата, които позволяват постигането на целта от 1,5°C, като същевременно защитите демократичните принципи и върховенството на закона, настояват активистите.

“Когато Европейският съюз подписа Парижкото споразумение през 2015 г., той се ангажира да ограничи покачването на глобалните температури до края на века до 1,5 °C. Като имаме предвид високите въглеродни емисии на нашия съюз и огромното му богатство, ЕС трябва да бъде лидер в справянето с климатичната криза. Трябва да изпратим ясен сигнал към останалите държави, като увеличи значително приноса си за постигане на целите на Парижкото споразумение, за да избегнем момента, в който климатичните промени стават необратими”, смятат младежите.  Младите хора по света вече изпитват върху гърба си последиците от климатичната криза. Европейският съюз трябва да изостави своя подход на „бизнес както обикновено“ и вместо него да изгради система, която да осигури благосъстоянието на планетата и на хората. Настоящата пандемия ни показа, че ЕС може да се намесва достатъчно спешно при настъпването на криза. Всички ние трябва да вземем своите уроци от пандемията и на базата на тях да изградим едно по-устойчиво бъдеще, в което върховенството на закона, демокрацията и мерките срещу климатичните промени определят същността на Европейския съюз, коментират младите активисти.