Президентът: Нужен е нов модел за финансиране на иновационната дейност и стимулиране на малкия бизнес

Икономика / България
3E news
641
article picture alt description

Крайно време е за нов модел на финансиране на иновационната дейност, особено за стимулиране на малките и средните предприятия, за да може България реално да трансформира своята икономика. Това заяви президентът Румен Радев на онлайн церемонията, на която беше представен шестнадесетият годишен доклад на форума Иновации БГ на тема "Иновации и икономически растеж" и бяха наградени победителите в Националния конкурс за най-иновативно предприятие на годината, които се провеждат под негов патронаж, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Президентът Радев е отбелязал, че през 2020 г. креативността и стремежът за развитие на българските иноватори са двигател за иновационна активност, в резултат на което са открити нови пазарни ниши и са стартирали производствата на нови изделия и предоставянето на креативни услуги. По думите на Румен Радев докато за едни пандемията е била оправдание и причина за застой, то за други български предприятия кризата е ускорила осъществяването на нови идеи и иновативни дейности в сектора на патентите и полезните модели, където е отбелязан пик за 10-годишен период.

България е на 37-о място в класацията на Глобалния иновационен индекс 2020 и по думите на президента представянето на страната ни се подобрява значимо спрямо 2012 г. по износ на технологии и знание, а в развитието на дигитална инфраструктура се нарежда сред най-бързо развиващите се бизнес хъбове в Европа. Горд съм с постиженията на българските компании и разработчици, които често създаваха и внедряваха нови продукти в съкратени срокове, запазвайки високо качество, е посочил Румен Радев.

Държавният глава е отбелязал, че въпреки тези успехи, за поредна година бизнесът и чуждестранните инвеститори са тези, които финансират голямата част от иновациите, а България все още е сред т.нар. "плахи иноватори" в Европа и след нея в тази група е само Румъния. Тенденцията разходите за научноизследователска и развойна дейност в националните програми, където е заложен размер от 1,5 процента от БВП, да се неглижират и съкращават се запазва. През 2019 г. тези разходи са в размер на 1 млрд. лв., равни на 0,84 процента от БВП, докато в страните от ЕС са 3 процента и повече. Президентът е подчертал, че българските предприятия имат воля, енергия и огромен потенциал в областта на иновациите и научноизследователска и развойна дейност и могат да се развиват и да допринесат за още по-голям общ ръст.

Според Румен Радев при своевременно отчитане от правителството на тенденциите през 2020г. и целенасочено подпомагане на иноваторите, както в редица европейски страни, резултатите за страната ни сега щяха да бъдат съвсем различни. Държавният глава е отбелязал също, че краят на 2020 г. бележи завършека на втория програмен период след приемането на страната ни в ЕС, но за съжаление Европейското иновационно табло отчита, че у нас не се реализира напредък.

Президентът Радев е изразил надежда, че държавната администрация, учейки се от успехите и от допуснатите слабости, ще успее да изгради капацитет за планиране и управление на реалната икономика в полза на българската държава и нейните граждани, да премахне пречките пред предприемачите и иноваторите и съвместно с местната власт да работи за равномерно развитие на страната.

На дигиталното събитие с тема „Икономическа устойчивост чрез иновации“ СТАМ ООД и Ондо Солюшънс ООД получиха почетните статуетки в конкурса „Иновативно предприятие на годината 2020“. На форума 8 иновативни български компании получиха отличия в Конкурса „Иновативно предприятие на годината 2020“. Освен СТАМ ООД и Ондо Солюшънс ООД, Гамифино, Алеги Инженеринг, Еведо България, Централен Кооперативен съюз, Орак Инженеринг и Електросфера бяха наградени в категории, според сектора или областта на въздействие на техните иновации.

От над 60 кандидатури на фирми от различни икономически сектори 16 стигнаха до финал. 23-членно жури от представители на държавни институции, бизнеса, научната общност, финансови и банкови институции, бизнес клъстери, браншови организации и медии отпредели победителите. Финалистите и отличените фирми получиха правото да използват марката „Високи постижения в иновациите“/’Excellence in Innovation’ на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“.

На форума представители на институциите и на браншовите организации, и експерти дискутираха основните предизвикателства пред иновационната среда, анализирани в годишния доклад Иновации.бг. Тази година той разглежда как българските фирми се справят с предизвикателствата и кризите през годината на COVID-19.

Руслан Стефанов, ръководител на група Иновации.бг към фондацията, представи основните изводи от доклада. Той подчерта, че в актуалното издание на проучването е подновен Иновационният индекс на Фондацията, която провежда редовни изследвания на иновационната дейност на предприятията в България (ИНА) от 2004 г. За него се ползва методологията на Европейското иновационно табло и се разглеждат три равностойни групи иновации от гледна точка на позиционирането на иновацията – продуктови иновации (какво се произвежда), процесни и организационни (как се произвежда) и маркетингови (за кого се произвежда и как се продава).

Според актуалното проучване през 2020 г. наблюдаваме ниво на иновативност, сходно на това през 2009 г. и 2010 г., с основателно очакване догодина да бъдат достигнати рекордните за момента равнища от 2010 г. Големите предприятия, следвани от групата на средните компенсират намалението на разходите за НИРД и постигат положителната промяна от 13% за бизнес сектора като цяло. Препоръките на експертите са да се приоритизира средното ниво на образование, което е от значение за дългосрочния просперитет, както и да се насърчат и развият междусистемните връзки между големите фирми - инвеститори в иновации, и малките компании.

Д-р Огнян Шентов, председател на Фондация "Приложни изследвания и комуникации", отбеляза: "2020-та година е година на криза, но тази криза се превърна и в катализатор за по-бързото навлизане на иновациите в нашия живот. Две са основните тенденции, които се очертаха в света през последната година, свързани с реакцията на националните правителства и състоянието на иновационната активност. У нас, въпреки ръста на публичното финансиране за научни изследвания, приносът на държавата е повече от скромен. България остава далеч от националната си цел от 1,5% от БВП до 2020 г. и не успява да премине към групата на умерените иноватори (според класацията на Европейската комисия)“. Той поясни, че дигиталната трансформация на различните сектори води до съществена промяна в източника на добавената стойност, който все повече се измества в посока решения, базирани точно на тези технологии, както за производствените предприятия, така и за социални системи - като образованието и здравеопазването. „Бизнесът има най-голям принос за развитието на изследователската и развойната дейност в страната“, завърши той.

Торстен Гайслер, ръководител на Представителство на Фондация „Конрад Аденауер“ в България, подчерта, че иновациите са основа за устойчив растеж. „Важно е да подобрим бизнес моделите, като част от усилията да подобрим условията в тази криза. Но най-важен е човешкият фактор - намаляване на безработицата и развитие на човешкия капитал и поддържане на неговата удовлетвореност".

В дискусията на тема „Перспективи пред иновационния потенциал: ролята на Националния план за възстановяване и устойчивост“, Бойко Таков, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, коментира, че въпреки трудната година Националният иновационен фонд е подкрепил 25 компании. „Предстои да се усети разлика в положителна посока . Може и да не сме в завидно добри места в световните класации по иновативност, но работим в посока на създаване на иновативна екосистема. Има предприемаческа екосистема, която работи все по-добре. Нека мислим по следния начин - тази система се създава от хората, ролята на държавата не е основна, но е важна.“

Мартин Дановски, председател на Държавна агенция за научни изследвания и иновации, допълни, че съществува дефицит във взаимодействието в иновационната система - между науката, бизнеса и образованието. “Добрата новина е, че в началото на 2021 г. трябва да планираме съществен ресурс.. Необходимо е енергията в експертния сектор да кипи, за да се акумулират идеи."

Любомир Станиславов, изпълнителен директор на Българска работодателска асоциация „Иновативни технологии“, допълни: "2020 е много трудна и интересна, защото Ковид кризата се оказа и възможност за секторите, които представляваме. Тя подейства като катализатор на новите технологии и всичко започна да се случва в пъти по-интензивно от очакваното. Това се оказа успешен стрес тест. Част от компаниите ни драматично подобриха постиженията си".

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща