Над 40% от българите живеят в пренаселени жилища

България е на трето място в ЕС на живеещите в пренаселени жилища (41.1%), като преди нас са Румъния (45,8%) и Латвия (42,2%). След нас са Хърватия (38,5%) и Полша (37,6%). В същото време 17.2% от населението на 27-те страни членки на Европейския съюз (ЕС) живее в пренаселени домакинства. Това показват окончателните данни за 2019 година на „Евростат“.

В горния край на скалата с най-ниските нива на пренаселеност са Кипър (2,2%), Ирландия (3,2%), Малта (3,7%) и Холандия (4,8%).

В сравнение с предходната година (2018) делът на населението, живеещо в пренаселени жилища, леко е спаднал във всички тези страни, като най-силно понижение е регистрирано в Полша (-1,6 п.п.).

Това означава, че над 40% от българите нямат достатъчно стаи в сравнение с размера на домакинството. Освен това, пренаселеността може да се чувства дори по-силно с деца, които играят в една стая, и с родители, които се опитват да работят във време на локдаун заради коронавируса. Заедно с това, пренаселената среда може да представлява по-висок риск от разпространение на вируса.

Близо 11% от българите живеят в твърде големи жилища

През 2019 г. почти три четвърти от населението живее в недостатъчно обитавани жилища в Малта (72,6%), Кипър (70,5%) и Ирландия (69,6%). В Испания (55,4%), Люксембург (54,0%), Белгия (53,9%) и Холандия (53,4%) повече от половината от населението живее в жилища, смятани за твърде големи. За две години - от 2018 до 2019 г. делът на населението, живеещо в недостатъчно обитавани жилища, намалява в повечето от тези страни, с изключение на Люксембург, който отчита малък ръст (+0,3 п.п.), като най-силен спад се наблюдава в Белгия (-4,7 п.п.).

За разлика от посочените по-горе страни, по-малко от 15% от населението живее в жилища, смятани за твърде големи - в Румъния (7,7%), Латвия (9,6%), Гърция (10,7%), България (11,5%), Хърватия (12,0%), Словакия (14,0%) и Италия (14,2%).